Решение № 16020 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5660/2020 г.

Решение № 16020 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5660/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Новаков, против решение № 31 от 09.01.2020 г. постановено по адм. дело № 2510/2019 г. на Административния съд -Бургас. С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 619 от 02.10.2019 г. издадена от старши комисар Б. Мангъров, на длъжност началник на затвора - Бургас. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е преценил фактите по делото относно формата и съдържанието на обжалваната заповед, както и наличието на всички необходими законови реквизити по издаването й. Подробно излага и мотивира доводите си за незаконосъобразност на решението и моли за отмяна на обжалваното решение, решаването на спора по същество и присъждане на разноски. С допълнение към касационната жалба прави уточнение, че с решение № 109 от 27.01.2020 г. по адм. дело № 2628/2019 г. на Административен съд – Бургас е обявена за нищожна заповед № ЧР-03-98 от 27.09.2019 г. на министъра на правосъдието, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание", за срок от една година. Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател В. Новаков не се явява и не се представлява. Ответната страна - Началника на затвора Бургас, не се представлява в съдебно заседание, в писмено становище приложено по делото оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Административният съд е сезиран с жалба от В. Новаков срещу заповед № 619 от 02.10.2019 г. издадена от старши комисар Б. Мангъров, на длъжност началник на затвора – Бургас, с която на основание чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС и предложение с рег. № 5027/02.10.2019 г. от гл. инспектор Я. Желев, във връзка с чл. 292, чл. 3 от ППЗИНЗС е заповядано В. Новаков – главен надзирател III-та степен в затворническо общежитие "Дебелт" I-ва категория към затвор гр. Бургас I-ва категория да изпълнява служебните си задължения в затвор гр. Бургас I-ва категория, считано от датата на запознаване с настоящата заповед до отпадане на служебната необходимост. Жалбоподателят е изложил пред първоинстанционния съд доводи, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Първоинстанционният съд е установил, че на жалбоподателя В. Новаков със заповед № ЧР-03-98 от 27.09.2019 г. на министъра на правосъдието е наложено наказание "Порицание" за срок от една година. Във връзка с наложеното наказание и мотиви за наличие на затруднена комуникация и нетърпимост между жалбоподателя и ИСДВР е изготвено предложение от началник на сектор ЗО "Дебелт" към затвора Бургас на основание чл. 292, ал. 3 от ППЗИНЗС, В. Новаков да изпълнява служебните си задължения в корпуса на затвора Бургас. На основание изготвеното предложение началникът на затвора Бургас издава заповед № 619 от 02.10.2019 г., която е връчена лично срещу подпис на Новаков на 03.10.19 година. Установено е още, че във връзка със заявление вх. № 15184/26.11.2019 г. по описа на ГДИН В. Новаков бил преназначен на длъжност "Инспектор VI-та степен" в пробационна служба – звено Тутракан към районна служба "Изпълнение на наказаният" – Силистра III-та категория при областна служба "Изпълнение на наказаният" – Варна и напуснал заеманата от него длъжност в затвора Бургас, за което бил съставен акт за сдаване на длъжност от 28.11.2019 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в лицето на началника на затвора – Бургас и в рамките на неговите правомощия, спазена е установената от закона форма, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона. Установил е, че в обжалваната заповед липсва посочване пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвана и е съобразил, че този факт единствено има отношение към срока на оспорването й съгласно чл. 140, ал 1 от АПК. Съдът е приел, че оспореният акт е съобразен и с целта на закона, която е да се гарантира нормалното осъществяване на дейността на затворническата администрация. Съдът е приел, че са били налице основанията за издаването на заповедта, тъй като било доказано наличието на затруднена комуникация и нетърпимост между жалбоподателя и ИСДВР. Решението е неправилно. Съдът е приложил неправилно материалния закон. Разпоредбата на чл. 292, ал. 3 ППЗИНЗС е нова и гласи следното: "При необходимост с мотивирана заповед на началника на затвора или на областната служба "Изпълнение на наказанията" могат да се прехвърлят служители на надзорно-охранителния състав от едно структурно звено в друго в рамките на утвърдената щатна численост на съответния затвор или областна служба. Копие от заповедта се изпраща в ГДИН. При отпадане на необходимостта служителите се връщат в звеното, от което са прехвърлени. " От съдържанието на разпоредбата следва, че за да се прехвърли един служител от едно звено в друго, следва да е налице необходимост в това друго звено. Такава необходимост за затвора Бургас в конкретния случай не е обоснована в заповедта. Видно от мотивите й, и по-конкретно от препращането към предложението с рег. № 5027/02.10.19 г. на гл. инспектор Я. Желев е, че причината за преместването на Новаков е усложнени взаимоотношения между него и останалите служители на НОС в ЗО"Дебелт". След като не е доказана трудова необходимост от допълнително надзорно-охранителен състав за затвора Бургас към 02.10.10 г. ( датата на издаване на оспорената заповед), то заповедта е незаконосъобразна. Затруднената комуникация и нетърпимост между Новаков и останалите му колеги в ЗО "Дебелт", за която се сочи в предложението, и която по данни от заповедта за налагане на дисциплинарното наказание произтича от поведението на Новаков, е следвало да се разреши чрез използването на други законоустановени процедури в ЗИНЗС и правилника за приложението му. По тези съображения, решението на първоинстанционния съд следва да се отмени като неправилно, а вместо това се отмени оспорената заповед. С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят разноските, направени по делото, които са за държавна такса и са общо в размер на 80 лева. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд