Решение № 2183 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11934/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Асеновград против решение 8062/20.9.2024г., постановено по адм.д. 1123/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменен мълчалив отказ на кмета да бъде издадено разрешение за поставяне на преместваем обект по заявление с вх. 94-Е-173/4.4.2024г. на Експлоатация и владение на находища ЕВН ЕООД Пловдив. Касаторът твърди, че обжалваното решение било неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи че мълчаливия отказ е приравнен на изричния такъв, че мотивите за отказа се съдържали в становището на ОЕСУТ Асеновград, както е че отказът бил законосъобразен, тъй като ако бъдело разрешено поставянето на преместваемия обект по подаденото заявление, би се надвишила допустимата площ по чл. 62, ал. 7, т. 5 от ЗУТ. Иска отмяна на съдебния акт и отхвърляне на оспорването. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът Експлоатация и владение на находища ЕВН ЕООД Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура споделя мотивите на административния съд, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отменил по жалба на дружеството ответник в настоящата инстанция, мълчалив отказ на кмета да бъде издадено разрешение за поставяне на преместваем обект по заявление с вх. 94-Е-173/4.4.2024г. на Експлоатация и владение на находища ЕВН ЕООД Пловдив. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е в противоречие на чл. 146, изр. първо и чл. 149, ал. 1, изр. трето от ЗУТ, както и на чл. 59, ал. 2 от АПК кметът дължал изрично произнасяне, мълчаливият отказ нарушавал изискването за форма, което препятствало както правата на заявителя, така и съдебния контрол. Обжалваното решение е неправилно. При правилно установена фактическа обстановка наличие на разрешени и вече поставени преместваеми обекти в имота, който е отреден за озеленяване, площта на които надвишава поставения с чл. 62, ал. 7, т. 5 от ЗУТ лимит, технически инвестиционен проект, чието одобряване е отказано от главния архитект на общината, съдът е достигнал до неправилния извод, че в случая е необходимо изрично изявление на кмета. По делото е установено по несъмнен начин, че със заявлението е поискано разрешение за поставяне на преместваем обект в УПИ V озеленяване в кв. 2, по регулационния план на ПЗ Север, Асеновград, представляващ ПИ с идентификатор 00702.510.17. Имотът е с площ 1746 кв.м. По силата на разрешение за поставяне на преместваем обект 6/23.7.2021г. в имота е монтиран обект Кафе-бърза закуска с площ 174,28 кв.м. От заключението на изслушаната и прита съдебно-техническа експертиза става ясно че в имота са поставени и други преместваеми обекти, като общо заетата от такива обекти площ е 20,21 % от площта на имота. Дори да се изчисли заетата площ само на база поставения по силата на разрешение 6/23.7.2021г. обект Кафе-бърза закуска тази заета площ е приблизително десет на сто /9,98 %/. Нормата на чл. 62, ал. 7, т. 5 от ЗУТ определя лимит на възможната заета площ от преместваеми обекти в имотите определени за озеленяване, какъвто е процесният УПИ V, в кв. 2, е допустимо поставяне на преместваеми обекти по чл. 56, които не могат да заемат повече от 10 на сто от площта на имота. С исканото разрешение така определеният лимит би бил надвишен, което е основание да бъде отказано поставянето на заявения обект. Нормата на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ поставя като условие за разрешаване на поставянето, проектната документация за заявения обект да бъде одобрена от главния архитект на общината. В случая е установено, че проектът не е одобрен, а е върнат на заявителя. Липсата на одобрен проект е пречка да бъде издадено разрешение да поставяне. Изложеното налага извода, че законосъобразното развитие на инициираната със заявление с вх. 94-Е-173/4.4.2024г. на Експлоатация и владение на находища ЕВН ЕООД Пловдив, процедура следва да завърши с отказ. Основният въпрос поставен с касационната жалба, с оглед мотивите на съда от първа инстанция, е дали в случаи като този е възможен и допустим мълчалив отказ. Отговорът на този въпрос е положителен. Непоколебима е практиката на Върховния административен съд изразена в Решение 2963 от 21.03.2023 г. на ВАС по адм. д. 11817/2022 г., II о., Решение 3043 от 13.03.2024 г. на ВАС по адм. д. 50/2024 г., II о. и редица други, че мълчалив отказ в случаи като настоящия е допустим. Мълчаливият отказ е напълно приравнен към изричния такъв, поради което при преценка на неговата законосъобразност съдът следва да се съобрази с всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и предполагаемите съображения, които са мотивирали административния орган да не уважи искането. В случая установените факти и обстоятелства, описани по-горе, обосновават извод за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ. Мотивите за отказа се съдържат в становището и констатациите по т. 5, от протокол 13/17.4.2024г. на ОЕСУТ Асеновград и същият е формиран от компетентен орган. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение следва да бъде касирано, а оспорването срещу формирания мълчалив отказ следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, в полза на Община Асеновград следва да бъдат присъдени сторените в съдебното производство разноски, както следва: пред първата инстанция 500,- лева депозит за СТЕ и 1500,- лева адвокатско възнаграждение, пред касационната инстанция 70,- лева държавна такса и 1500,- лева адвокатско възнаграждение или общо 3570,- лева. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,