Решение № 134 от 17.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2498/2013 г.

Решение № 134 от 17.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2498/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 6864 от 14.12.2011 г. по гр. д. № 546/2010 г. на Софийски градски съд, с което молителят е осъден да предаде на Е. С. К. -Б. празно дворно място, съставляващо имот пл. № 2339 от кв. 2 и 3 по плана на [населено място], Н. "Изток", п. з. "Г. ". Молбата за отмяна се основава на твърдения за допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 50, ал. 2 ГПК, което лишило молителя от възможността да участва в делото. В единствената призовка, изпратена на дружеството, неправилно било отбелязано, че то е напуснало вписания в регистъра адрес. В призовката не било посочено лицето, дало на връчителя неверните сведения, поради което не можело да се прецени дали то е надежден източник на информация и дали не попада в кръга на лицата по чл. 46, ал. 3 ГПК. Освен това на същия адрес се намирали и други дружества на група свързани търговци, което също навежда на мисълта, че молителят не е напуснал адреса, на който е бил нередовно призован. Ответникът в производството Е. С. К. -Б. оспорва молбата за отмяна. Счита, че разпоредбата на чл. 46, ал. 3 ГПК не намира приложение в случая, освен това молителят е знаел за делото, тъй като е отказал да съдейства на вещото лице за изпълнение на възложената от съда задача. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата за отмяна е процесуално допустима, тъй като изхожда от надлежна страна и е подадена в срок. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Влязло в сила решение може да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК ако страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото. В настоящия случай е бил предявен иск по чл. 108 ЗС от Е. С. К. -Б. срещу [фирма] [населено място]. Посоченият в исковата молба адрес на ответника съответства на адреса, вписан в търговския регистър и посочен в приложеното по делото удостоверение на Агенцията по вписванията. Изпратената от съда призовка на този адрес е върната в цялост с отбелязване на връчителя от 12.05.2010 г., че [фирма] не е открито на посочения адрес - Бизнес парк София, сграда 11, вх. А, ет. 3 и че по сведение на портиера на сградата адресатът се е изнесъл от адреса. При тези данни съдът е приложил чл. 50, ал. 2 ГПК. Настоящият състав приема, че при извършеното призоваване не е нарушено правилото на чл. 50, ал. 2 ГПК и следователно - липсва основание за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Съдът е изпълнил задължението си да изпрати призовка на ответника на адреса, вписан в търговския регистър. На този адрес ответникът не е бил намерен, напротив, постъпили са данни, че адресът е бил напуснат. В чл. 50, ал. 2 ГПК не съществува задължение за връчителя да посочи имената на лицето, дало сведение за напускането на адреса. Липсата на такова задължение се приема и в практиката на ВКС - решение № 22/07.02.11 г. по т. д. № 948/10 г. на II ТО; решение № 151 от 04.11.11 г. по т. д. № 217/11 г. на I ТО, според които непосочването на трите имена на лицето, дало сведение за напускането на адреса, не е нарушение на чл. 50, ал. 2 ГПК и не съставлява основание за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. В настоящия случай, макар да не са посочени имената на това лице, връчителят е посочил неговото качество - портиер на сградата, което прави достатъчно надеждно даденото от него сведение за напускане на адреса от ответника - молител в настоящото производство. Нещо повече - по делото има данни, че дружеството е узнало за делото, тъй като негов представител е отказал да съдейства на вещото лице за изпълнение на поставената задача. Въпреки това дружеството не е изпратило представител пред съда и не е взело становище по предявения иск. И на последно място - адресите на другите свързани дружества, посочени в молбата за отмяна, нямат отношение към редовността на призоваването на молителя и на правилното прилагане на чл. 50, ал. 2 ГПК. С оглед изхода на делото, на ответника по молбата за отмяна следва да бъдат присъдени разноските по делото - 400 лв. по договор за правна защита и съдействие с адвокат Щ. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение