Решение № 13147 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10759/2010 г.

Решение № 13147 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10759/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от адв. Длъгнекова, като пълномощник на Левентин Ангелов Асенов, против решение № 8616/24.06.2010 г., постановено от тричленен състав при VII-мо отделение на Върховния административен съд по адм. дело № 852/2010 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Асенов срещу решение № 229/07.12.2009 г. на Комисия за защита от дискриминация, с прието за установено, че по отношение на Красимир Митов Демов, жалбоподателят е осъществил дискриминация на основата на етническа принадлежност, под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., вр. с § 1, т. 1 ДР на ЗЗДскр., с което е нарушил забраната по чл. 4, ал. 1 от с. з., с оглед което му е наложена глоба в размер на 300 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е становище от адвокат Рени Длъгнекова, пълномощник на Левентин Асенов, към което са приложени писмена защита и пълномощно. Ответната страна - Комисия за защита от дискриминация, се представлява от юрк. Горянова, която оспорва жалбата със съображения за неоснователност. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Красимир Митов Демов - редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба - по изразените в нея оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, същата следва да се остави без уважение. Върховният административен съд, в настоящия си петчленен състав, като прецени събраните по делото писмени доказателства и с оглед наведените в жалбите оплаквания обсъди правилността на обжалваното решение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е неоснователна, решението е правилно и следва да се остави в сила. В жалбата, с която е сезиран настоящият съдебен състав, липсва конкретизация на такива пороци в решението, които да съставляват касационни основания за отмяната му. Голословно се твърди, че съдебният акт "противоречи на нормативната база" и изискванията на Европейския съюз, без да се сочи някакъв закон и текст. Първоинстанционният съд е аргументирал изяснената в пълнота от Комисията фактическа обстановка и съставомерността на деянието, осъществено от Асенов на 06.10.2008 г. в с. Бело поле, община Ружинци, по време на събрание на педагогическия колектив на ОУ "Св. св. Кирил и Методий", което обосновано и правилно е било възприето като проява на дискриминация към колегата му, осъществена под формата на словесен тормоз на етническа основа. Изложените в решението доводи се възприемат изцяло, не е налице нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и необоснованост. Не се споделя и твърдяното нарушение на процедурата при постановяването на решението на специализирания административен орган. Действително разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Правилата за производство пред КЗД, (според която в първото заседание всяка страна е длъжна да представи писмени доказателства, да направи и обоснове всичките си искания и възражения и да се произнесе по направените от другата страна възражения), не преклудира възможността за събиране на доказателства в хода на производството. Нормата, подобно на разпоредбите на чл. 150 АПК и чл. 127 ГПК, целят бързина на процеса и адекватна защита на страните в него, но не са предвидени последици, които биха препятствали вмененото от закона задължение за пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата по спора. Адв. Длъгнекова сочи в касационната жалба този порок, но не е възразила по него пред КЗД, напротив, правила е редица искания за събиране на доказателства, оспорвала е други и пр. действия, което говори за различно процесуално поведение от твърдяното. А кои доказателства ще възприеме и кои не, е правомощие на преценяващия орган, който няма задължението да коментира всички възражения, направени по преписката. Задължение на оспорващия е, при несъгласие с постановеното, да посочи конкретно твърдяните пороци, което в случая не е изпълнено. Съдът е спазил процесуалните и материални норми, направил е обосновани изводи, след обсъждане по реда на чл. 168, във връзка с чл. 146 и чл. 170 АПК, за законосъобразност на акта. Затова и общо направеното оплакване за неточна преценка на събраните доказателства, оттам - и за неправилни изводи в решението, е неоснователно. Размерът на наложената глоба е обоснован и определен към минимално предвидения, същият е в рамките на приложимата норма - чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр., не са налице основания за промяна на приетото. С оглед тези съображения, решението следва да бъде оставено в сила, като се присъди на КЗД юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., претендирано своевременно. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,