Решение № 2013 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10590/2009 г.

Решение № 2013 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10590/2009 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Контрол по строителството" към СО, срещу Решение № 51/16.06.2009 г, постановено по адм. дело № 1772/2009 г, на Административен съд - София град, II отд, 25 с-в. Изложени са доводи за неговата неправилност, необоснованост и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответниците по касационната жалба не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-20-17/6.02.2009 г. на директора на Дирекция "Контрол по строителството" към СО, с която на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ е наредено премахване на: "Ограда" от западната страна, находяща се в УПИ VI-550, кв. 164, м. "Под. Център", по плана на гр. София. Решението е правилно. За да постанови съдебния си акт съдът е приел, че при издаването на оспорената заповед не е спазена императивната разпоредба на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ от административния орган. За установяване на нарушенията по предходната разпоредба на ЗУТ, следва да се състави протокол от назначена от кмета комисия, която следва да събере всички необходими данни за вида и състоянието строежа и изслуша заинтересуваните лица, но по делото няма данни за това. Само на това основание заповедта е незаконосъобразна, поради което изложените в тази посока мотиви от съда се възприемат от настоящата инстанция като правилни. Допуснатото нарушение на процедурата при издаването на заповедта е съществено и е основание за отменяването на акминистративния акт като незаконосъобразен без да е необходимо да се обсъжда правилността на изложените в акта фактически и правни основания. Правилен е извода на съда, че щом установените по делото факти сочат на незаконен строеж, в случая кметът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 224, ал. 6 ЗУТ, както го задължава закона. В касационната жалба не се излагат доводи за необоснованост на мотивите, относно установяването на допуснати процедурни нарушения при издаването на заповедта, поради което настоящата инстанция приема, че доводите за неправилност на решението са неоснователни. Съдът е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и доводите на страните, поради което при постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както неоснователно се излага от касатора. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което,