Решение № 13904 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6924/2017 г.

Решение № 13904 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6924/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисията за защита на потребителите срещу решение № 1463/8.03.2017 г. на Административен съд София град по адм. д. № 631/2016 г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че при оценяване на доказателствата по делото, съдът не е съобразил естеството, законовата цел и съдържанието на оспорената заповед. АССГ неправилно е тълкувал закона и погрешно е приел, че приложената от търговеца практика, не е заблуждаваща. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "АБВ Травелс" ЕООД срещу заповед № 899/12.11.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, "АБВ Травелс" ЕООД, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на същата. В писмена защита от 29.10.2018 година излага съображения за правилност на обжалваното решение на АССГ. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна и поради факта, че съставеният в хода на производството по съставянето й констативен протокол не им е предявен. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд, намира същата за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на "АБВ Травелс" ЕООД срещу заповед № 899/12.11.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Със същата, на дружеството се забранява да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, като предоставя заблуждаваща информация относно реалните цени на свои оферти за екскурзии чрез интернет сайта www. abvtravels. com. За да отмени оспорената заповед, съдът е обосновал, че тя е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма и спазване на процедурата по издаването й, но при неправилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка е извел несъставомерност на фактите по посочената правна квалификация и липса на нелоялна заблуждаваща търговска практика. Мотивирал е, че на така посочения сайт като минимална цена на екскурзията България - Румъния е посочена сумата от 134 лева, която не включва сумата от 44 лева за панорамна екскурзия на Букурещ, Синая, Бран и Брашов. Последната, според съда, се заплаща единствено, ако лицето избере допълнителната екскурзия, а фактът, че при избора й, тя се заплаща към момента на подписване на договора, не обосновава заблуждаваща търговска практика, състояща се в представяне на заблуждаваща информация относно реалната цена на екскурзията. Решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон: Спорът между страните е досежно правилното приложение на материалния закон. Начинът на изписване на цената на екскурзията, обявена в сайта на дружеството, не се спори, а тя се установява и от представените по делото писмени доказателства. Правилно, въз основа на писмените доказателства по делото, съдът е приел, че обявената цена на пакета е от минимум 134 лева, като в него не се включва цената на панорамната екскурзия на Букурещ, Синая, Бран и Брашов от 44 лева. Неправилно обаче съдебният състав е приел, че цената от 44 лева се заплаща единствено, ако лицето избере допълнителната екскурзия, а фактът, че при избора й, тя се заплаща към момента на подписване на договора, не обосновава заблуждаваща търговска практика. Видно от начина на изписване на информацията, в действителност пакетът на включва цената на панорамната екскурзия на Букурещ, Синая, Бран и Брашов от 44 лева. Но същата се доплаща задължително при резервация на пакета, а не при избор на панорамната екскурзия, както неправилно е приел съдът. Т. е. касационният състав споделя извода на председателя на КЗП, че потребителите, избрали да се включат в екскурзията, са длъжни задължително при резервацията на пакета да доплатят допълнително 44 лева на човек за панорамната екскурзия на Букурещ, Синая, Бран и Брашов от 44 лева. По този начин, минималната цена на човек за обявената екскурзия вместо 134 лева става 178 лева. /с около ЗЗ % по-висока от обявената/. Неправилен е изводът на съда, че посочената екскурзия не е определена като задължителна част от офертата, а ще бъде заплатена единствено, ако потребителят я избере. Същата е изписана като задължителна за доплащане при избора на пакета, а не като задължителна за доплащане, ако бъде избрана от потребителя. Следва да се обърне внимание и на факта, че програмите по желание са изведени като следваща точка и са ясно разграничени от посочената панорамна екскурзия, която се заплаща задължително при резервация от пакета. Офертата не поставя възможност тази панорамна екскурзия да бъде избрана по желание от клиента. Предвид гореизложеното, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Вмененото на дружеството нарушение е с правна квалификация чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Изписаните в заповедта факти субсумират състава на нарушението, както следва: 1. Налице е търговска практика, свързана с предлагането на услуги; 2. Тази търговска практика заблуждава или е в състояние да заблуди средния потребител; 3. Търговската практика има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел, без използването на търговската практика. Касационната инстанция не споделя извода на АССГ, че при издаването на процесната заповед не са били налице материалните предпоставки на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП и следователно използваната търговска практика не е заблуждаваща. За да е изпълнен съставът на визираната в процесната ПАМ нелоялна заблуждаваща търговска практика, следва да се обоснове дали цялостното представяне на информацията като заблуждаващо има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. Неоснователно е възражението на дружеството, че в случая не става въпрос за фиксирана цена, а за начална такава от 134, която последващо е съобразена с избраните предлагани варианти на програми по желание. След като панорамната екскурзия е задължителна, то екскурзията България – Румъния не може да се реализира за потребителя без цената на панорамната екскурзия да бъде заплатена. Ако това е така, цената на панорамната екскурзия следва да се включи в минималната цена на екскурзията България – Румъния, тъй като същата не е по желание за клиента, а е задължителна. Начинът на представяне на информацията заблуждава потребителя относно минимална цена на пътуването. Изписването на задължителна екскурзия извън пакета е в състояние да заблуди потребителя, че минималната цена на екскурзията би могла да започне от 134 лева, каквато опция няма, тъй като панорамната екскурзия е задължителна и не зависи от волята на потребителя, като нейната цена се включва в минималната за екскурзията такава. Цената й задължително се заплаща при избора на пакета, а не при избора на самата панорамна екскурзия. С оглед гореизложеното правилно органът е преценил, че е налице необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката, а именно установена нелоялна заблуждаваща търговска практика. Същата по отношение на търговеца е установена надлежно. Анализът на данните по делото сочи, че правните изводи на АССГ за незаконосъобразност на административния акт не кореспондират на фактите по случая, на събрания доказателствен материал и на приложимата нормативна уредба в областта на защитата на потребителите. Необосновано е твърдението на първостепенния съд, че описаните в оспорвания акт факти не субсумират състава на нелоялната търговска практика. Като е отменил обжалваната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго по съществото на спора, с което жалбата на "АБВ Травелс" ЕООД срещу заповед № 899/12.11.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите бъде отхвърлена като неоснователна. Касационната инстанция споделя останалите съображения на първоинстанционния съд за издаване на заповедта от компетентен орган, във валидна писмена форма и спазване на процедурата по издаването й, като не следва да приповтаря мотивите на АССГ в тази насока. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ., в полза на касатора се дължат съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, от които по 150 (сто и петдесет) лева за всяка инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение