Решение № 5536 от 5.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13445/2020 г.

Решение № 5536 от 5.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13445/2020 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Община Велинград, седалище и адрес гр. Велинград, бул. "Хан Аспарух" № 35 срещу Решение № 828 от 26.10.2020 г. на Административен съд, гр. Пазарджик, по административно дело № 853/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу решение от 2.12.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 20214 – 2020", с което й е определена финансова корекция в размер на 10 % от стойността на допустимите за финансиране от програмата средства по договор от 20.03.2019 г. с "Б. И. С. – Инженеринг" ЕООД за нередност за нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 3 във вр. с чл. 2, ал. 1 и 2 от Закона за обществените поръчки.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – Община Велинград, счита обжалваното решение за частично недопустимо, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК.

Съдът недопустимо е коментирал в мотивите си безспорни между страните обстоятелства, за които не дължи произнасяне. Ненужно обемно и грешно е преписал методиката в констативно-съобразителната част на акта си, като това е и фактически невярно. Възпроизвеждането в съдебното решение на цялото съдържание на подпоказателя очевидно не е допринесло за разбирането на съдържанието му от съда. Сочи, че страните по делото никога не са спорили за скалата на методиката и нейните стъпки, а за законосъобразността на понятията "конкретно" и "обосновано".

Счита, че съдът не е извършил проверка на оспорения акт на основанията по чл. 146 АПК с оглед на задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК, актът му не отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, не се е произнесъл по аргументите му, независимо, че обжалваното съдебно решение е второ по ред след отмяна на предходното и задължителни указания на Върховния административен съд във връзка с чл. 172а, ал. 2 АПК.

За неправилен счита извода на съда за нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), тъй като не е възможно всяка дума в методиката да бъде описвана и подлагана на анализ за законосъобразност. Всеки нормален и средно образован субект, който готви оферта, следва да притежава елементарна култура, свързана с лексикалното, граматическо и смислово значение на основни понятия и думи в българския език. Счита, че методиката следва да се разглежда в контекста на техническата спецификация, с която съдът не се е запознал. Прави подробен анализ на съдържанието на подпоказателя "Организация на персонала, на който ще е възложено изпълнението на поръчката". Счита мотивите на съда за необосновани, позовава се на съдебна практика.

Моли съда да отмени частично като недопустимо обжалваното решение, както и да го отмени като неправилно като постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Претендира направените по делото за всички съдебни инстанции разноски. Касаторът се представлява от адв. И. Г., Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014 – 2020 г. ", счита същата за неоснователна.

Счита твърденията на касатора за неподкрепени от доказателства, повтарящи доводите му в жалбата, сезирала първоинстанционния съд, и извадени от контекста на оспорения административен акт. Прави анализ на изискванията на чл. 70 ЗОП и на процесната методика и счита за правилен извода на първоинстанционния съд за нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 3 ЗОП, което създава предпоставки за субективизъм. Сочи, че порочността на елемент от структурата на методиката опорочава обективизма на документа и поражда хипотези на субективизъм и неравно третиране на офертите.

За неоснователни счита доводите на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е обсъдил всички основания за законосъобразност на акта по чл. 146 АПК и е изложил подробни мотиви. Съвпадението на мотивите на оспорения административен акт с мотивите на съда не обуславя неправилност на обжалваното съдебно решение.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от пълномощник С. З..

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. На 21.03.2018 г. между Община Велинград и Община Ракитово, от една страна, и Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014 – 2020 г.", от друга, е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 7 152 754, 56 лв. за проект "Изграждане на инсталация за предварително третиране на смесени битови отпадъци и инсталация за компостиране на зелени отпадъци от общини Велинград и Ракитово" на стойност 9 673 936, 00 лв.

1. На 3.10.2018 г., с Решение № 1461, кметът на Община Велинград открива процедура за открита обществена поръчка с предмет "Изготвяне на комплексни доклади за оценка на съответствие на технически проекти и строителен надзор по време на строителството на обекти: инсталация за предварително третиране на смесени битови отпадъци и инсталация за компостиране на зелени отпадъци от общини Велинград и Ракитово".

В обявлението и документацията е определен критерий за възлагане на обществената поръчка "оптимално съотношение качество/цена" при два показателя: ТП "Организация на персонала, на който ще е възложено изпълнението на поръчката" и ФП "Предлагана цена" при съотношение 60/40. С показателя ТП "Организация на персонала, на който ще е възложено изпълнението на поръчката" се оценява качеството на техническото предложение като е определено минимално изискуемото съдържание и шест обстоятелства при шестстепенна скала на оценяване като 1 точка се присъжда за минималното изискуемо съдържание и съответно 10, 20, 40, 60, 80 и 100 точки за съответния брой надграждащи обстоятелства. Надграждащите обстоятелства са: 1.) за дейностите, посочени в техническата спецификация, са дефинирани необходимите ресурси; 2.) за всяка от дейностите, посочени в техническата спецификация, са определени конкретни задачи/задължения на отговорните експерти; 3.) определени са конкретните продукти/резултати от изпълнението на всяка дейност; 4.) посочено е очакваното въздействие на мерките за вътрешен контрол и мониторинг към качественото изпълнение на дейностите и управлението на проекта като цяло и е обосновано, че тяхното приложение ще повиши качеството на изпълнение на поръчката; 5.) посочени са конкретни комуникационни канали и средства; 6.) посочени са отчетните документи.

1. На 20.03.2019 г. между Община Велинград и "Б. И. С. – Инженеринг" ЕООД е сключен договор за обществена поръчка с предмет "Изготвяне на комплексни доклади за оценка на съответствие на технически проекти и строителен надзор по време на строителството на обекти: инсталация за предварително третиране на смесени битови отпадъци и инсталация за компостиране на зелени отпадъци от общини Велинград и Ракитово" на стойност 86 150, 00 лв. без данък върху добавената стойност.

1. На 7.11.2019 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014 – 2020 г." уведомява Община Велинград за установени нередности за нарушение на чл. 70, ал. 5 и 7 ЗОП и на чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП) и на чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП при провеждана не обществената поръчка, въз основа на която е сключен договора с "Б. И. С. – Инженеринг" ЕООД и предстоящо определяне на финансова корекция.

1. На 24.11.2019 г. Община Велинград представя възражение.

1. На 2.12.2019 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014 – 2020 г. " на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) определя на Община Велинград финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи, финансирани от оперативната програма, по договора от 20.03.2019 г. с "Б. И. С. – Инженеринг" ЕООД за нередност за нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 3 ЗОП, квалифицирана по т. 11, б. а) от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата).

1. В хода на съдебното производство органът представя Заповед № РД-ОП-13 от 7.02.2018 г. на министъра на околната среда и водите за оправомощаване на главния директор на главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" да изпълнява част от функциите на ръководител на управляващия орган, в т. ч. да издава актове по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

1. На 13.12.2019 г. Община Велинград оспорва решението от 2.12.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014 – 2020 г." пред Административен съд, гр. Пазарджик.

1. На 28.02.2019 г., с Решение № 148 по административно дело № 1439/2019 г., Административен съд, гр. Пазарджик, отменя решението от 2.12.019 г на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014 – 2020 г.".

1. На 24.07.2020 г., с Решение № 10241 по административно дело № 6053/2020 г., Върховният административен съд отменя Решение № 148 и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган с оглед на представената заповед на министъра на околната среда и водите за възлагане на функциите на ръководител на управляващия орган. Приема, че актът е в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът приема, че актът е и съответен на материалноправните разпоредби.

Дефинирал е съдържанието на понятието нередност с оглед на разпоредбата на член 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013) и приема, че спорът по делото е досежно нарушението на приложимото право.

Приема, че свободата на възложителя да определи начина на оценяване на офертите не е неограничен като едно от изискванията е това на чл. 70, ал. 7, т. 3 ЗОП, което процесната методика не спазва. Методиката не създава яснота "какво е необходимо над съдържанието на всички елементи от техническото предложение, което следва да е допълнено с разработен 1, 2, 3, 4 или 5 варианта на допълнителни елементи". Не са налице "точни указания за определяне на оценката по процесния показател, като не се дава достатъчно информация на участниците". Липсва "посочване на задачите, резултатите, комуникационните канали, които ще се отчитат от офертите". За "съда остава неясно по отношение на кои конкретни задачи, задължения, продукти, резултати, съотнесени към техническата спецификация, ще се определят точки в повече". За неясно приема съдържанието на понятието "конкретни".

Въз основа на това съдът прави извод за осъществено нарушението на чл. 70, ал. 7, т. 3 ЗОП.

За правилно приема квалифицирането на нередността по т. 11, б. а) от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата и определения размер на корекцията.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно и допустимо, но неправилно.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е частично недопустимо и страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока.

1. По порока недопустимост на съдебното решение:

Доводите на касатора в подкрепа на този твърдян порок са за обсъждане от първоинстанционния съд на факти и обстоятелства, които не са били предмет на спор между страните по делото. Тези доводи на касатора налагат съдът да посочи следното:

За да бъде недопустимо едно съдебно решение – било то и само в една негова част, е необходимо съдът да се е произнесъл при липсата на положителна или при наличието на отрицателна процесуална предпоставка за съществуването и надлежното упражняване на правото на оспорване, в т. ч. да се е произнесъл по искане, с което не е сезиран – чл. 126 АПК. По искането, с което е сезиран, съдът се произнася със съдебен акт – решение или определение. Когато се произнесе по съществото на искането съдът постановява решение и именно то е, което съдебно установява правното положение, т. е. има правоустановяващо (регулиращо) действие. Към решението си съдът излага мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК, но мотивите не се ползват с регулиращото действие на постановеното съдебно решение, което след като влезе в сила придобива и другия елемент на силата на пресъдено нещо – непререшаемостта на правния спор. Мотивите само съдържат фактически констатации, с които съдът отрича или признава дадени факти, въз основа на които формира правните си изводи, но те нямат регулиращото действие на съдебното решение.

Именно поради това тогава, когато в мотивите си първоинстанционният съд е обсъждал факти и обстоятелства, които не са предмет на оспорения индивидуален административен акт, като със съдебното решение се произнесе именно по този акт, той не постановява частично недопустимо съдебно решение, защото със съдебното решение се е произнесъл по валидността и унищожаемостта на оспорения пред него акт, т. е. по предмета на спора. Той не се е произнесъл по някакъв различен предмет, с който не е бил сезиран. В този случай съдът може да е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, ако е изградил мотивите си въз основа на неотносими или нерелевирани от страните факти и обстоятелства. Проверката на съда за законосъобразност на акта се ограничава от изложените в него фактически и правни основания, поради което и чл. 170, ал. 1 АПК изрично регламентира доказателствената тежест на органа, но това са процесуални правила.

С оглед на горното доводите на касатора за частична недопустимост на обжалваното съдебно решение, тъй като в мотивите си първоинстанционният съд е обсъждал факти и обстоятелства, които не са били спорни между страните по делото и не са били релевирани от органа като фактически основания за постановяване на оспорения административен акт, не прави обжалваното съдебно решение недопустимо в тази част на мотивите, а не е налице решение, което да бъде обезсилено като постановено свръх петитум.

Това прави доводите на касатора за частична недопустимост на обжалваното съдебно решение неоснователни.

1. По порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила:

Доводите на касатора в подкрепа на този порок са за: 1.) неизпълнение от съда на задължението по чл. 168, ал. 1 АПК; 2.) липса на изискуемото от чл. 172а, ал. 2 АПК съдържание на мотивите; 3.) необсъждане на доводите му.

Касаторът счита, че първоинстанционният съд не е извършил проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. Не сочи конкретно кое основание за законосъобразност по чл. 146 АПК първоинстанционният съд не е проверил. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е извършил проверка за всяко едно от основанията по чл. 146 АПК като е изложил и мотиви за извода си. Факта, че мотивите на съда не се възприемат като правилни и обосновани от касатора не обосновава съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е налице нарушена правна норма, която регламентира начина на ценене на доказателствата.

Доводите на касатора за соченото нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК са обосновани с цитат от отменителното Решение № 10241 на Върховния административен съд, но то е постановено по отмененото първо първоинстанционно съдебно решение. Видно от мотивите на обжалваното второ по ред първоинстанционно съдебно решение в тях са изложени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Доколко фактическите изводи, направени въз основа на приетите за установени факти и обстоятелства, са съответни на доказателствата по делото и доколко обосновават правилност на правните изводи е въпрос на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон.

Касаторът счита, че първоинстанционният съд не е отговорил на всичките му доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Касаторът не сочи кои негови доводи съдът не е обсъдил. Видно от съдържанието на първоинстанционната жалба, доводите му за неосъществяване на приетото от органа нарушение първоинстанционният съд е обсъдил в определена степен и е изложил мотиви за приетото. Фактът, че извода на първоинстанционния съд не съвпада с доводите на касатора не обосновава извод за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни.

1. По пороците необоснованост и противоречие на материалния закон:

Доводите на касатора за тези два твърдени порока са свързани с преценката на съда за осъществено нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 3 ЗОП, което обосновава наличието на основание за определяне на финансова корекция – нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ с оглед на дефиницията на "нередност" по смисъла на член 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013.

За да е законосъобразен актът по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ е необходимо в частта относно елемента на фактическия състав на нередността – нарушение на приложимото право, ясно и точно да бъдат установени фактите и обстоятелствата, които осъществяват елементите на фактическия състав на нарушената правна норма и същата да бъде конкретно визирана в акта. Става въпрос за акт с неблагоприятни за адресата правни последици и задължението на органа за фактически и правни основания трябва да бъде конкретно и прецизно, за да може както съдът да изпълни задължението си по чл. 121, ал. 1 и 2 от Конституцията, така и адресатът на акта – бенефициерът (по смисъла на член 2, т. 10 от Регламент № 1303/2013), да може да осъществи ефективно конституционното си право на защита.

Какво показват фактите по делото?

В оспореното решение по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ органът приема за нарушен чл. 70, ал. 7, т. 3 във вр. с чл. 2, ал. 1 и 2 ЗОП. В мотивите сочи, че "Констатираните обстоятелства не позволяват обективен подбор и оценяване на подаденото техническо предложение", възпрепятства се "предвидимостта при оценяването на офертите", не е осигурена "достатъчно информация за правилата", допуска се "субективно оценяване, чиято резултатност е неравно третиране на участниците", "липсата на ясни термини поражда прекомерна свобода по отношение на преценката от страна на комисията", оценява се "степенувано възможността за пълнота на техническото предложение, използвайки общи изрази и/или пояснения на понятия, даващи възможност.... за субективна оценка". В тези, изложени на четири страници мотиви, органът визира чл. 70, ал. 2, 4, 5, 7 – всички хипотези ЗОП, но не сочи нито един конкретен факт от методиката, който да обосновава тези му обобщени, принципни изявления, още по-малко конкретно нарушената разпоредба на чл. 70, ал. 7, т. 3 ЗОП.

Единственото конкретно нещо в мотивите му е декларираното поддържане на "първоначалната си констатация", т. е. на посоченото в акта по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ.

Безспорно е, че с оглед на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Върховния административен съд, мотивите на един индивидуален административен акт могат да бъда изложени и отделно. В хипотеза като настоящата, когато органът е предоставил на адресата на акта проекта на акта си за становище препращането към изложеното в този акт е нормална административна практика, но между двата акта трябва да има корелация, идентичност на фактите и мотивите, ако органът не възприема възраженията на адресата на акта.

В случая фактите и обстоятелствата, които органът би следвало да счита за осъществяващи нарушението на чл. 70, ал. 7, т. 3 ЗОП, са изложени в уведомлението по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, тъй като актът по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ не съдържа конкретни факти, а представлява единствено съвкупност от общи, необвързани с каквато и да било конкретика констатации из целия спектър на изискванията към критериите за възлагане. Но в акта по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ органът приема за нарушени чл. 70, ал. 5 и 7 ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП при това въз основа на едни и същи факти – използването на понятията "обосновано" и "конкретни", "които не дават възможност за обективна оценка на техническите предложения" и от които "не става ясно кои задачи/резултати/комуникационни канали и средства ще се считат за конкретни и кои не" с оглед на минималните изисквания на възложителя.

От съвкупния анализ на двата акта – по чл. 73, ал. 1 и 2 ЗУСЕСИФ, е видно, че като краен извод органът приема за нарушен чл. 70, ал. 7, т. 3 ЗОП, но в нито един от двата акта не сочи конкретните факти от методиката, които обосновават нарушение именно на изискването на т. 3 – при абстрахиране от факта, че т. 3 има две хипотези и органът не сочи коя счита за осъществена в случая, тъй като очевидно процесният показател - ТП "Организация на персонала, на който ще е възложено изпълнението на поръчката", е качествен, т. е. би следвало органът да визира б. б) на т. 3. Фактите, изложени към приетото в акта по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ нарушение на чл. 70, ал. 5 и 7 ЗОП – едновременно, не могат да бъдат подведени от съда към приетото нарушение на т. 3 от органа, тъй като съдът може да извърши контрол за законосъобразност на приетото от органа фактическо и правно основание, но не може вместо органа да си подбира факти и обстоятелства, които да доказват приетото от органа правно основание.

Видно от изложеното избраният от органа начин да мотивира – фактически и правно, акта си на практика е довел до липса на фактически основания за приетото от него нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 3 ЗОП. Преценката за осъществено нарушение на законовите изисквания към критериите за възлагане винаги е на базата на конкретен анализ на избрания критерий за възлагане, на показателите и на начина за определяне на оценката за всеки от тях в контекста на предмета на поръчката. Законодателят е поставил конкретни изисквания към всеки един от елементите и именно тях органът трябва конкретно да посочи като нарушени. Фактът, че нарушението на всяко едно от изискванията по принцип води до нарушение на принципите за осъществяване на обществените поръчки не освобождава органа от необходимостта да конкретизира всяко нарушение. Конкретиката на акта предопределя и конкретен обективен контрол за законосъобразност, осъществяван от съда. Липсата на конкретика води до неефективност на съдебния контрол чрез неговото перпетуиране.

Тъй като органът не е изложил конкретни фактически основания за приетото нарушение съдът не следва да обсъжда доводите на касатора по същество, защото те са хипотетични.

Видно от изложеното, органът като не е конкретизирал фактите и обстоятелствата, които обосновават, според него, нарушението на чл. 70, ал. 7, т. 3 ЗОП е постановил акт, който е незаконосъобразен. Първоинстанционният съд, като не е установил тази незаконосъобразност на акта, е постановил неправилно съдебно решение в противоречие с материалния закон. Същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено оспореното решение на органа.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва осъди Министерството на околната среда и водите – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, да заплати на касатора направените по делото разноски за всяка инстанция. Същите, видно от доказателствата по делото, са в размер на 86, 15 лв. и 74, 39 лв. държавна такса и 912, 00 лв. адвокатско възнаграждение за всяка от трите инстанции, съгласно договор за правна защита и съдействие, фактури и банкови извлечения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд