Решение № 1144 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 44/2019 г.

Решение № 1144 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 44/2019 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от председателя на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, чрез К. Габеров-началник на отдел "Правен", против решение № 37 от 4.10.2018 г. постановено по адм. дело № 268/2014 г. на Административния съд - Русе, с което е отхвърлена молбата му по чл. 409, ал. 1 от ГПК да се издаде дубликат на изпълнителен лист като неоснователна. Моли съда да отмени решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – В. Николов, чрез адв. Трифонов, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, но в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на понесените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и правилно. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел - от една страна, че искането за издаване на дубликат на изпълнителния лист е неоснователно, тъй като не е налице първата предпоставка за издаване на дубликат, а именно: същият да е изгубен или унищожен, т. е. да не се намира в държане на молителя – от друга страна е приел, че в хода на съдебното производство безспорно се доказва, че ответникът по молбата за издаване на дубликат на изпълнителния лист, и в качеството си на длъжник по него, е изпълнил задължението си. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съгласно чл. 409 от ГПК за издаване на дубликат на изпълнителен лист, следва да са налице две кумулативни условия: 1. издаденият изпълнителен лист да е изгубен или унищожен, т. е. същият не се намира в държане на молителя и 2. молителят да разполага с изпълнителното основание, въз основа на което е бил издаден първоначалният изпълнителен лист. Обоснован е изводът на съда, че в случая касаторът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил обстоятелството, че първоначално издадения изпълнителен лист е изгубен или унищожен, т. е. не е установил наличието на една от кумулативно изискуемите предпоставки. Въз основа на това изводът, че не се налага повторното му издаване е съответен на доказателствата по делото. Неоснователно е и касационното оплакване, че съдът в противоречие с процесуалните правила е приел за доказан факта на погасяване на процесното задължение. Обосновано и в съответствие с представените по делото доказателства-данни за експресен паричен превод в полза на комисията- първоинстанционният съд е приел, че на 11.12.2015 г. задължението за понасяне на разноски за юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника по касация е погасено. Изплащането на задължението е и основание за прекратяване на изпълнителното производство. Следователно като е приел, че не е налице основанието на чл. 409, ал. 1 от ГПК първообразният изпълнителен лист да е изгубен или унищожен, за да бъде изваден дубликат от него и е отхвърлил молбата, съдът е постановил едно правилно решение, което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски за процесуалното представителство от адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1/9.06.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, определени съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 7 във връзка с ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които са приложими в настоящия случай по силата на § 1 от допълнителните разпоредби. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение неможе да бъде уважено, той като сумата от 300 лева е минимумът съгласно цитираната по-горе Наредба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,