Решение № 7765 от 12.7.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Фууд Деливъри Експрес ЕООД, със седалище гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител юрк. М. Рашева, срещу решение 1980/09.11.2022 г., постановено по адм. дело 1904/2021 г. по описа на Административен съд-Пловдив, 10-ти състав. В касационната жалба са релевирани съображения за неправилността на атакувания съдебен акт като необоснован, постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за уважаване на предявената пред административния съд искова молба. В съдебно заседание пълномощникът поддържа касационната жалба и навежда допълнителни аргументи относно неправилността на оспореното решение. Представя писмени бележки. Не претендира присъждането на разноски. Ответникът Държавата, представлявана от министъра на финансите /МФ/, чрез процесуалния си представител юрк. Р. Славчева, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Отправя искане за оставяне в сила на оспореното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция. Ответникът Министерство на земеделието, храните и горите /по настоящем Министерство на земеделието и храните/ на Република България /МЗХ/, чрез процесуалния му представител юрк. К. Петков, в писмен отговор и в съдебно заседание по делото, оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира оставяне в сила на атакуваното решение, ведно с присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител адв. А. Пачаманов, в писмен отговор, в съдебно заседание по делото и в представени писмени бележки, излага съображения за неоснователността на касационната жалба, по които претендира оставяне в сила на обжалваното решение и присъждането на разноски. Ответникът Върховен административен съд /ВАС/, чрез процесуалния му представител юрк. П. Дякова, в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователността й. В съдебно заседание поддържа депозирания отговор и формулира искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт, ведно с присъждането на разноски по приложен списък. По делото е постъпила и частна жалба, подадена от Държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез процесуалния й представител юрк. Р. Славчева, срещу определение 35/09.01.2023 г., постановено по адм. дело 1904/2021 г. по описа на Административен съд-Пловдив, 10-ти състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на основание чл. 248 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ в частта му за разноските на атакуваното пред състава решение 1980/09.11.2022 г., постановено от административния съд по делото. По съображения за неправилността на атакуваното определение се претендира отмяната му и уважаване на молбата за увеличение на присъдените с оспореното решение разноски. Ответникът по частната жалба Фууд Деливъри Експрес ЕООД, чрез процесуалния си представител юрк. М. Рашева, в писмен отговор на частната жалба изразява становище за неоснователността й. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, за да се произнесе относно допустимостта и основателността на поставените му за разглеждане жалби, съобрази следното: По касационната жалба: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба, подадена от Фууд Деливъри Експрес ЕООД, срещу Държавата, представлявана от МФ, Министерство на земеделието, храните и горите /по настоящем МЗХ/, ДФЗ и ВАС, за солидарно заплащане на сумата от общо 693 416.61 лв., представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди в размер на 575 599.24 лв. и законната лихва върху тази сума, както и за заплащане на дължимата законна лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба до окончателното й плащане. Исковете са предявени във връзка с твърдени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, понесени от дружеството- ищец, които според твърденията му са съпричинени от ответниците в резултат на осъществено от всеки от тях достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз /ЕС, Съюза/, изразяващо се според ищеца /сега касатор/: 1/. по отношение на първите двама ответници /Държавата, представлявана от МФ, и МЗХ/ - в приемането и поддържането в националното законодателство на разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 4 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема Училищен плод" и Схема Училищно мляко" /Наредбата/, която разпоредба противоречи на чл. 5 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2017/39 на Комисията от 3 ноември 2016 г. относно правилата за прилагане на Регламент /ЕС/ 1308/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения /Регламент за изпълнение /ЕС/ 2017/39/; 2/. по отношение на третия ответник /ДФЗ/ - в неизплащането на помощта в установения в чл. 5 от Регламент за изпълнение 2017/39 тримесечен срок и съответно постановения от този орган пълен отказ от изплащане на помощта; 3/. по отношение на четвъртия ответник /ВАС/ - в неизпълнението на задължението му да отправи преюдициално запитване по адм. дело 8255/2020 г. и по адм. дело 1521/2021 г. по описа на съда, както и в неизпълнение на задължението му да приложи с приоритет разпоредбата на чл. 5 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2017/39 вместо противоречащата й според ищеца вътрешна разпоредба на чл. 19, ал. 3, т. 4 от Наредбата. След изясняване на относимите към правния спор факти въз основа на събраните по делото доказателства, в т.ч. изслушване на свидетел и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, с атакуваното решение първостепенният съд е отхвърлил предявената на посоченото в нея основание по чл. 2в, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ искова молба и е осъдил Фууд Деливъри Експрес ЕООД да заплати на ответниците сторените от тях разноски в производството по делото. За да достигне до този правен резултат административният съд е изложил мотиви, че в случая отсъства първата задължителна, кумулативна предпоставка за ангажиране на обективната отговорност на държавата по чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като липсва допуснато от всеки един от ответниците нарушение на правото на ЕС. В частност, относно исковите претенции, насочени срещу Държавата, представлявана от МФ, и МЗХ, съдът е посочил, че последният няма никакво отношение към приемането на Наредбата, респективно - на чл. 19, ал. 3, т. 4 от нея, доколкото този нормативен акт се приема от министерски съвет на Република България. За да отхвърли ищцовите претенции срещу ДФЗ, административният съд е намерил за изцяло несъстоятелно твърдението от исковата молба за вменено на фонда задължение да заплати заявената финансова помощ при предявяване на съответните заявки и при съобразяване единствено с предвидения в чл. 5 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2017/39 3-месечен срок. За да прецени като неоснователни претенциите на ищеца срещу ВАС, съдът е изложил съображения, че по двете, сочени от ищеца дела, разгледани от този съд, изначално липсва хипотезата на предявено пред ВАС искане за отправяне на преюдициално запитване, при което е формирал извод, че не е налице твърдяното от ищеца нарушение на правото на Съюза, което да е на пряка/приложима съюзна правна норма, да е очевидно и да съществува пряка и причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда, каквато според съда не е и доказана по делото. По тези представени в синтезиран вид от настоящата инстанция мотиви първостепенният съд е постановил атакувания съдебен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно досежно постановения резултат, при допълване на мотивите. Не са налице сочените от касатора пороци на съдебния акт, съставляващи отменителни основания, налагащи неговата отмяна. При вярно установена фактическа обстановка, обусловена от приобщената пред първата инстанция доказателствена съвкупност, административният съд е извел правилни крайни изводи за недоказаност и неоснователност на исковите претенции на търговското дружество сега касатор. Фактическата установеност по делото /включително относно качеството на изпълнител по схема Училищен плод и схема Училищно мляко на търговското дружество съобразно актове за одобрение 01-2600/08.10.2018 г. и 01-2600/560/01.02.2019 г., за регистрацията му като земеделски производител на 02.05.2018 г. и издаденото от изпълнителния директор на ДФЗ в тази връзка и на основание чл. 19, ал. 3, т. 4 от Наредбата уведомително писмо /УП/ с изх. 01-2600/7302/05.12.2019 г., с което на дружеството е отказано финансово подпомагане по множеството подадени от него заявки за плащане на действително доставените от дружеството продукти по двете схеми в периода от м. октомври 2018 г. до м. май 2019 г./ е описана изключително подробно в мотивите на атакуваното решение. Доколкото по делото липсва спор по фактите, а и същите се възприемат от касационната инстанция, съставът счита за ненужно възпроизвеждането на мотивите на първостепенния съд относно приетите за установени факти в настоящото решение, с оглед предвидената затова възможност в чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. При това, предвид тяхното съдържание и възприетия от първостепенния съд подход при излагането на мотивите при окрупняване на съображенията му, формирали правните му изводи по отношение на всеки един от ответниците при непосредствено посочване на установените правноревантни факти, съдебният състав преценява като неоснователно оплакването на касатора за противоречие на оспорения съдебен акт с изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Правните изводи на административния съд за недоказаност и неоснователност на исковите претенции са обосновани от данните по делото, като при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Необсъждането в постановения съдебен акт на неотносими към правния спор писмени доказателства не представлява нарушение на процесуални правила при водене на делото, а още по-малко съществено, обуславящо отмяната на постановения по делото акт. Не намират фактическа и правна опора възраженията на касатора за противоречие на атакуваното решение с приложимия материален закон. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като при липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата. Разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ /обн. ДВ, бр. 94/2019 г./ урежда реда за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Съюза. Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС - за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и ВАС, а според чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ - когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на АПК, ако страна по делото е административен съд, ВАС или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност. По аргумент от чл. 203, ал. 3 от АПК за имуществената отговорност и за допустимостта на исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС, уредена на свой ред в разпоредбата на чл. 340, § 2 от Договора за функционирането на ЕС /ДФЕС/. Задължението на държавата да поправи вредите, настъпили в резултат от неизпълнение на задълженията й, произтичащи от Договорите /разбирани като Договор за Европейския съюз и ДФЕС/ е един от основните принципи на правото на Съюза, който е провъзгласен за първи път в цитираното в атакувания съдебен акт решение на Съда на Европейския съюз /СЕС, Съда/ от 19.11.1991 г. по съединени дела С-6 и 9/90, Francovich и Bonifaci. Осланяйки се на чл. 4, § 3 от Договора за ЕС /ДЕС тогава чл. 5/, че държавите-членки съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза, в това решение СЕС постановява, че принципът за отговорността на държавата за причинените от нея вреди на частноправните субекти, вследствие на нарушения на общностното /сега съюзното/ право, е присъщ на системата на Договорите. В последвалата решението по делото Francovich практика на СЕС, в т.ч. и в актуалната му юриспруденция, са изведени условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, като трайно застъпено и безпротиворечиво в тази практика е прието, че увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия, а именно - когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда /за справка решение от 05.03.1996 г., по съединени дела С-46/93 и С-48/93, Brasserie du pecheur, т. 51; решение от 15.11.2016 г. по дело С-268/15, т. 41, решение от 04.10.2018 г. по дело С-571/16, т. 84, решение от29.07.2019 г. по дело С0620/17, т. 35, решение от 07.07.2022 г. по дело С-261/21, т. 58 и др./. На доказване подлежат посочените предпоставки, всички твърдени в исковата молба факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване е на ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и на техния размер. При това условията следва да са налице кумулативно при липсата на което и да е от тях не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника, съответно ответниците. Обсъдени в контекста на данните по делото, анализираните основни положения на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти от съществено нарушение на правото на Съюза, налагат именно формираните от първоинстанционния съд изводи за липсата на осъществени от ответните страни по делото нарушения, а още по-малко достатъчно съществени, на визираната от касатора разпоредба на чл. 5 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2017/39, а оттам при липсата на задължителен елемент от фактическия състав на отговорността, и за отсъствието на кумулативните задължителни предпоставки, изискващи държавата чрез конституираните като ответници по делото страни, да обезвреди ищеца за пълния размер на претърпените от него имуществени вреди в резултат на нарушеното съюзно право. Правилно в мотивите на атакувания съдебен акт е прието, че МЗХ, но също и МФ, предвид възприетия от състава подход на окрупнено излагане на мотивите с цел избягване на ненужни повторения, не могат да бъдат отговорни за приемането на Наредбата и по-специално на чл. 19, ал. 4, т. 3 от нея, тъй като по силата на § 4 от Преходните и заключителните й разпоредби тя се приема на основание чл. 47а, ал. 4 и чл. 55г, ал. 3 /отм. ДВ, бр. 106/2018 г./ от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, сочещ изрично, че условията и редът за прилагане на схема за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските градини, училищата и центровете за специална образователна подкрепа се определят с наредба на Министерския съвет. Твърдяното от касатора участие на МФ и МЗХ в процеса на изработване на проекта на Наредбата и на нейните изменения, е без правно значение в случая, доколкото единствено органът, издал административния акт, независимо дали индивидуален, общ или както в разглежданата хипотеза - нормативен, носи отговорността за неговата валидност и законосъобразност, респективно при наличието на необходимите затова предпоставки, може да понесе отговорността да обезщети съответните частноправни лица в резултат на причинените им вреди от противоречието на издадения от него акт с правото на ЕС. Разглежданият случай не е такъв, предвид което правилно с атакуваното решение исковите претенции, предявени от търговското дружество срещу Държавата, представлявана от МФ, и МЗХ, са били отхвърлени от първостепенния съд като недоказани и неоснователни. Правилно с оспорения съдебен акт е била отхвърлена и исковата претенция на Фууд Делидъри Експрес ЕООД срещу ДФЗ, който предвид фактическата установеност по делото, в т.ч. конкретното съдържание на визираната от касатора разпоредба на чл. 5 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2017/39, с непроизнасянето от страна на изпълнителния му директор като компетентен за това административен орган относно подадените заявки за плащане на доставените от дружеството в периода от м. октомври 2018 г. до м. май 2019 г. продукти по двете схеми за повече от три месеца и последвалия пълен отказ на основание чл. 19, ал. 3, т. 4 от Наредбата с издаването на УП с изх. 01-2600/7302/05.12.2019 г., не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 5 от горния регламент, а още по-малко достатъчно съществено такова, по смисъла на установената от СЕС съдебна практика. Правилно в мотивите на атакуваното решение е посочено и това, че чл. 5 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2017/39 не поражда абсолютни права у частноправните субекти и следователно липсва още един задължителен елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ. Последователно поддържаната от касатора защитна теза относно задължението на ДФЗ само по силата на чл. 5 от горния регламент автоматично да заплати в тримесечен срок от подаването на заявките заявената от изпълнителя по схемите финансова помощ, се опровергава от смисъла, контекста и целите на цялостната съюзна правна уредба, регламентираща условията и реда за предоставяне на финансова помощ по схемите Училищен плод и Училищно мляко, която несъмнено не се изчерпва със сочения като нарушен от касатора чл. 5 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2017/39 и не поражда абсолютно право за изпълнителя по схемите, независимо от обстоятелствата, да получи в тримесечен срок от подаване на заявките заявената за изплащане помощ. Въпросът относно съответствието на чл. 19, ал. 3 от Наредбата с чл. 5 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2017/39 е изследван в служебно известното на съдебния състав решение 11591/14.12.2022 г., постановено по адм. дело 9699/2021 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, потвърдено с решение 4954/10.05.2023 г., постановено по адм. дело 1673/2023 г. по описа на съда, петчленен състав на Първа колегия. В това решение на ВАС са изложени подробни мотиви относно значението, смисъла и целта на чл. 5 от горния регламент за изпълнение в контекста на цялостната, уреждаща материята съюзна правна рамка, които е безпредметно да бъдат възпроизведени в настоящото решение, като са формирани изводи за липсата на противоречие на чл. 19, ал. 3 от Наредбата с чл. 5 от регламента за изпълнение. Следва да се посочи, че при безспорната фактическа установеност по делото, в т.ч. относно регистрацията на касатора като земеделски производител едва на 02.05.2018 г. и данните за неправомерно нанесени промени в регистъра на земеделските производители относно тази дата при кандидатстването му по схемите, действително се налага изводът, до който е достигнал и първоинстанционният съд. След като изначално Фууд Деливъри Експрес ЕООД не е отговаряло на изискванията за придобиване на качеството изпълнител по схемите и по делото са налице данни за неправомерна намеса при кандидатстването на дружеството по схемите, то няма как отказът на изпълнителния директор на ДФЗ да му заплати заявената помощ /постановен на основание чл. 19, ал. 3, т. 4 от Наредбата след повече от три месеца от подаването на заявките / период, в рамките, на който не се спори между страните, че са провеждани административни проверки/ да е причинил твърдените имуществени вреди на дружеството. Касаторът не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Според чл. 310, § 6 от ДФЕС Съюзът и държавите-членки в съответствие с чл. 325 се борят с измамата и всяка друга незаконна дейност, която може да накърни финансовите интереси на Съюза, а съобразно съображение 9 от Преамбюла на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2017/39, за да бъдат защитени финансовите интереси на Съюза, следва да бъдат приети ефективни мерки за контрол за борба с нередностите и измамите, които следва да включват системна административна проверка на всички заявления за помощ, допълвана от проверки на място. В разглеждания случай соченото от касатора като несъответно на правото на Съюза спиране на производството по обработването на заявките за плащане във връзка с образуваното досъдебно производство 149/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура Пловдив и последвалият пълен отказ от изплащане на помощта от страна на изпълнителния директор на ДФЗ целят именно защитата на финансовите интереси на Съюза, в частност тези на Европейския фонд за гарантиране на земеделието, финансиращ към процесния период на доставките схемите Училищен плод и Училищно мляко, и няма как да бъдат приети за неправомерни, а още по-малко за съставляващи по смисъла на чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, обуславящо отговорността на държавата за причинените на търговското дружество - касатор от ДФЗ претендирани от него вреди. Съставът възприема изводите на първостепенния съд относно липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на ВАС от нарушение на съюзното право при разглеждане на адм. дело 8255/2020 г. и адм. дело 1521/2021 г. Споделя се и съображението на административния съд, че по посочените две дела изначално липсва искане на страните за отправяне на преюдициално запитване, а предвид данните по тези две дела не се установяват и възприетите в практиката на СЕС предпоставки за отправяне на такова запитване от страна на ВАС по негова преценка, без необходимост от заявено искане на страните по делото в тази насока. Предмет на проверка по адм. дело 8255/2020 г. на състав на четвърто отделение на ВАС е решение 830/30.04.2020 г., постановено по адм. дело 3880/2019 г. от Административен съд Пловдив, с което е била отхвърлена жалбата на Фууд Деливъри Експрес ЕООД срещу УП с изх. 01-2600/7302/05.12.2019 г. В касационната жалба не са релевирани никакви аргументи, доводи или оплаквания относно несъответствието на чл. 19, ал. 3, т. 4 от Наредбата, с която и да било съюзна правна норма, съответно не е било претендирано прилагането от страна на съдебния състав на ВАС по адм. дело 8255/2020 г. на европейска разпоредба с приоритет пред вътрешна такава. Подобни аргументи не са били релевирани и пред първата инстанция по делото. Иначе казано, по адм. дело 8255/2021 г. по описа на ВАС не е бил повдигнат въпрос относно тълкуването и прилагането на съюзна разпоредба, за да се упрекне в последствие решаващият състав на касационната инстанция, че незаконосъобразно не е отправил преюдициално запитване или респективно че е предпочел да приложи национална правна норма пред европейска такава. Аналогичен в това отношение е и случаят по адм. дело 1521/2021 г. по описа на ВАС, данните по което също навеждат на извод за липсата по това дело на повдигнат, дори и служебно от съда, въпрос, свързан с прилагането на европейска правна норма. Производството по адм. дело 1521/2021 г. се е развило по реда на чл. 237 и сл. от АПК по искане за отмяна на решение 13612/03.11.2020 г., постановено по адм. дело 8255/2020 г. по описа на ВАС, предявено от Фууд Деливъри Експрес ЕООД на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Преценката на решаващия петчленен състав на Първа колегия на ВАС по това дело е била насочена единствено и само към изследването за наличие на предпоставките по чл. 239, т. 1 от АПК, налагащи отмяната на влязлото в сила решение, при която без правно значение и извън обхвата на дължимата по това дело проверка, са били наведените /при това в последствие/ от касатора доводи относно противоречието на чл. 19, ал. 3, т. 4 от Наредбата с чл. 5 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2017/39 и неотправянето на преюдициално запитване по делото. Според постоянната практика на СЕС, националната юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, няма задължение за отправяне на прюдициално запитване до Съда, когато установи, че повдигнатият въпрос е ирелевантен или че разглежданата разпоредба от правото на Съюза вече е била предмет на тълкуване от СЕС, или още че правилното прилагане на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за никакво основателно съмнение, като съществуването на такава възможност следва да бъде преценявано с оглед специфичните характеристики на правото на Съюза, особените трудности при неговото тълкуване и риска от различия в съдебните актове в рамките на Съюза /за справка - решение от 04.10.2018 г. на СЕС по дело С-416/2017, Европейска комисия срещу Република Франция, решение от 06.10.1982 г. на СЕС по дело 283/81, CLIFIT, решение от 09.09.2015 г. на СЕС по дело С-160/14, Ferreira da Silva e Brito, решение от 28.07.2016 г. на СЕС по дело С-379/15, Association france Nature Environnement и др./. Посочените в чл. 267, ал. 3 от ДФЕС юрисдикции /тези, чиито решения не подлежат на обжалване/ имат също право на преценка, както всяка друга национална юрисдикция, да определят дали е необходимо решение по въпрос на правото на Съюза, за да могат да се произнесат с решение, като те не са длъжни да отправят въпрос относно тълкуването на правото на Съюза, повдигнат пред тях, ако въпросът е изцяло ирелевантен, тоест ако отговорът му, независимо от това какъв е той, не би могъл по никакъв начин да повлияе на решаването на спора по делото /справка - решение от 15.03.2017 г. по дело С-3/2016, Lucio Cesare Aquino/. Неотправянето на преюдициално запитване до СЕС може да ангажира отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ чрез дейността на правораздавателните й органи, единствено, когато за съответния съд, в случая ВАС, са били налице предпоставките за задължително отправяне на такова запитване, каквито в разглеждания случай по адм. дело 8255/2020 г. и по адм. дело 1521/2021 г. /предвид предмета на двете дела, очертан от наведените пред ВАС оплаквания и възражения от страните и служебно дължимата съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК проверка/ не се установяват. Съгласно практиката на СЕС отговорността на държава-членка за вредите, причинени от нарушаващо правна норма на Съюза решение на национален съд, би могла да се ангажира само в изключителния случай, в който националният съд, който се е произнесъл като последна инстанция, е допуснал очевидно нарушение на приложимото право /справка решение от 30.09.2003 г. по дело С-224/01, Kobler, т. 53, решение от 13.06.2006 г. по дело С-173/03, Traghetti del Mediterraneo, т. 32, решение от 29.07.2019 г. по дело С-620/17, Hochtief Solutions AG Magyarorszagi Fioktelepe, т. 41/. Предвид данните по делото, разглежданият случай не е такъв, при което правилно с атакуваното решение, при липсата на осъществено от ВАС достатъчно съществено нарушение на съюзното право, предявените срещу този съд искови претенции на Фууд Деливъри Експрес ЕООД са отхвърлени от първостепенния съд като неоснователни. По изложените съображения съставът счита, че оспореният съдебен акт е правилен и при липсата на установени други касационни основания по чл. 209 от АПК следва да бъде оставен в сила, при направеното допълване на мотивите. При този изход на спора основателни се явяват своевременно заявените претенции на процесуалните представители на ответниците за присъждане на разноски. При това касаторът следва да бъде осъден да заплати на Държавата, представлявана от МФ, на МЗХ и на ВАС сумата от по 360 лв, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в определен от състава размер на основание чл. 24, изречение второ от Наредбата за заплащане на правната помощ /НЗПП/. Не е налице хипотезата на чл. 13, т. 2 от НЗПП, предвид което искането на процесуалния представител на ВАС за присъждане на сумата от 50 лв, заявено в т. 2 от представения списък на разноските, съставът преценява като неоснователно. Доколкото от процесуалния представител на ДФЗ се претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, общо в размер на 36 543 лв., с представени доказателства за изплащането му към адвокатско дружество и без данни относно размера на адвокатския хонорар, изплатен само за един адвокат /какъвто е дължим според приложимия във връзка с чл. 228 от АПК, текст на чл. 143, ал. 1 от АПК/, искането на този ответник за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение като недоказано, следва да бъде оставено без уважение. По частната жалба: Частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С определение 35/09.01.2023 г., постановено по адм. дело 1904/2021 г. по описа на Административен съд-Пловдив, 10-ти състав, е оставена без уважение молбата с правно основание чл. 248 от ГПК, подадена от Държавата, представлявана от министъра на финансите, за изменение в частта му за разноските на постановеното по същото дело решение 1980/09.11.2022 г., като размерът на присъдените в полза на Държавата разноски за юрисконсултско възнаграждение бъде увеличен от 360 лв. на 540 лв. на основание чл. 25, ал. 2 от НЗПП. За да достигне до този резултат съдът е изложил мотиви, че с решението, чието изменение в частта за разноските се иска, на Държавата е присъден максималният размер на юрисконсултското възнаграждение по чл. 25, ал. 1 от Наредбата, като в чл. 25, ал. 2 от същата наредба е предвидена само правна възможност за увеличение с 50 на сто над максималния размер на възнаграждението по предходната алинея, предвид което и конкретиката по делото искането по чл. 248 от ГПК е преценено като неоснователно. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 248 от ГПК се намира в раздел III на глава осемнадесета от част втора на ГПК, който е озаглавен Поправяне на решението. Затова в производството по чл. 248 от ГПК, приложимо на основание чл. 144 от АПК, съдът разполага с правомощието да измени или допълни постановеното решение или определение в частта му за разноските, но само когато при направено искане е допуснал грешка или пропуск да ги присъди. Нито едната от визираните две хипотези в случая не е налице, предвид което правилно искането на частния жалбоподател, заявено на основание чл. 248 от ГПК, е оставено без уважение. Действително, в оспореното определение не са изложени пространни мотиви, но независимо от това, дори и кратки, посочените от административния съд законосъобразни мотиви дават възможност на страните да се запознаят с конкретните съображения на съда, обусловили формираните от него правни изводи за неоснователност на заявеното искане, и се споделят напълно от касационната инстанция. По тези мотиви и липсата на установени пороци на оспорения акт, атакуваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,