Решение № 5516 от 8.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5346/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Димитров срещу Решение 8027/29.12.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 8513/2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д. Димитров срещу Решение 407/17.08.2022 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията), постановено по преписка 402/2021 г. и Д. Димитров е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като нарушение на съдопроизводствените правила се сочи отказът на съда да уважи доказателственото му искане да бъде задължен ответникът да представи доказателства относно квалификацията и образователната степен на директора на Дирекция Противодействие на измамите, назначен на тази длъжност след прекратяване на служебното му правоотношение. Излага подробни съображения за фактите и обстоятелствата, които е искал да докаже с така поисканите доказателства. Твърди, че съдът не е обсъдил доводите му относно допуснати от КЗД нарушения на административнопроизводствените правила. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноските по делото, както и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА). Представя писмена защита и списък на разноските. В съдебно заседание поддържа касационната жалба. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Пелев. Ответникът по касация Комисия за защита от дискриминация не изразява становище по касационната жалба. След приключване на откритото съдебно заседание по делото е постъпило писмено становище. Ответникът по касация П. Иванова в писмена молба моли обжалваното решение да се остави в сила. Ответникът по касация И. Боянов в писмена молба моли обжалваното решение да се остави в сила. Ответникът по касация Д. Стефанов оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмена защита. Моли обжалваното решение да се остави в сила. В съдебно заседание оспорва касационната жалба. Този ответник по касация се представлява от адв. Русанова. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация Б. Михайлов оспорва касационната жалба по съображения изложени в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Този ответник по касация се представлява от адв. Андонова Ответникът по касация Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) не изразява становище по касационната жалба. Постъпила е писмена молба от изпълнителния директор на ДФЗ, който не е страна по делото. Ответникът по касация Министерство на земеделието и храните не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, съдът, след като е посочил какво е установил от фактическа страна, е приел от правна страна, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен административен орган, в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Приел е, че е сезиран с допустима жалба подадена срещу подлежащ на оспорване пред съд административен акт, от лице, негов адресат, чиято правна сфера се засяга неблагоприятно, в законоустановения 14 дневен срок в съответствие с разпоредбата на чл. 68 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) във връзка с чл. 149, ал. 1 АПК. При служебно извършваната проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция установи, че не може да провери дали обжалваното решение е допустимо. Както правилно е установил и решаващият съд оспорваното Решение 407/17.08.2022 г. на КЗД, постановено по преписка 402/2021 г. е съобщено на Д. Димитров на 19.08.2022 г., а жалбата срещу решението е входирана в КЗД на 05.09.2022 г. вх. 44-00-2851/05.09.2022 г., като е изпратена до административния орган чрез куриерска фирма. Считано от датата на съобщаване на решението на КЗД на г-н Димитров (като в решението изрично е указана възможността и срокът за обжалването му, поради което чл. 140, ал. 1 АПК е неприложим), срокът по чл. 68 ЗЗДискр., вр. чл. 149 АПК е изтекъл на 02.09.2022 г., петък, работен ден. Считано от датата на входиране на жалбата в КЗД 05.09.2022 г. жалбата на Д. Димитров е просрочена. В кориците на дело 8513/2022 г. на АССГ, на лист 8, се съдържа товарителницата за изпращането на пратка с бар код 5300413036753. При извършената от настоящата инстанция служебна проверка на интернет страницата на куриерската фирма, издала товарителницата - https://www.econt.com/services/track-shipment# се установява, че не се открива пратка с този номер. В решението си първоинстанционният съд е посочил, че не се установява датата, която пратката, съдържаща жалбата на Д. Димитров, е предадена за доставка. Съдът е следвало преди да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание да провери дали жалбата, с която е сезиран е депозирана в срок, като даде указания на жалбоподателя да представи доказателства за датата, на която е изпратена жалбата чрез куриерската фирма. Установяването на това обстоятелство е било в тежест на жалбоподателя. Съдът, който служебно следи за допустимостта на жалбата с която е сезиран, не е събрал доказателства, от които да се установи дали жалбата е била подадена в срок. Поради тази причина настоящата инстанция не може да прецени дали жалбата, по която се е произнесъл съда е била допустима, като подадена в срока за обжалване. Поради липсата на указания и предоставяне на възможност за представяне на доказателства за подаване на жалбата в срок, решението не може да бъде обезсилено и съответно жалбата да се остави без разглеждане от настоящата инстанция, като просрочена. Защитната теза на жалбоподателя за осъществена спрямо него пряка дискриминация по признак образование се гради на твърдението, че лицето, което в последствие (след прекратяване на служебното му правоотношение) е било назначено на длъжността директор на Дирекция Противодействие на измамите също не е отговаряло на изискванията, въведени с изменението на длъжностна характеристика, във връзка с утвърждаването на което е прекратено служебното му правоотношение. В тази връзка са направени и доказателствени искания за събиране на доказателства. Съдът, видно от отразеното в протокола от о.с.з на 02.12.2022 г. е оставил без уважение същите като неоснователни, но не се е мотивирал защо. В обжалваното съдебно решение също няма изложени доводи, защо квалификацията и образователната степен на директора на Дирекция Противодействие на измамите, назначен след уволнението на Д. Димитров не води до извод за осъществена дискриминация, поради което доводът в касационната жалба, че съдът не е обсъдил всички негови възражения е основателен. Съдът само е посочил, че не може да бъде търсено съпоставяне с лице, което е било назначено впоследствие (след 12.07.2021 г.) на същата длъжност, но не се е обосновал защо. Не е изложил доводи защо това лице (назначеното в последствие) не може да бъде сравнител. Предвид изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът следва да даде на жалбоподателя изрични указания и срок за представяне на доказателства за депозиране на жалбата му в срок. След това, ако жалбата с която е сезиран е допустима, като подадена в срок, да събере исканите доказателства относно квалификацията и образователната степен на директора на Дирекция Противодействие на измамите, назначен след уволнението на Д. Димитров и изложи съображения дали изводът на КЗД, че не са налице основания за установяване на извършване на дискриминация от лицата срещу които е подадена жалбата, е правилен. На основание чл. 226, ал. 3 АПК по въпросът за присъждане на разноски за настоящата инстанция ще следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във връзка с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение