Решение № 12064 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4442/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Н. С., с [ЛНЧ], гражданин на Руска федерация, чрез процесуалния му представител адв. К. Янев от АК - Бургас, против Решение 2245/11.03.2025 г., постановено по адм. дело 2347/2024 г. по описа на Административен съд (АС) - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение 18364/27.11.2023 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение. По същество са изложени аргументи, че по отношение на молителя са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут предвид позицията на касатора относно войната и опасността да бъде преследван като критик на властта и да бъде изпратен на фронта. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Бургас, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез своя процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество, като представя справка с вх. МД-02-502/19.09.2025 г., съдържаща информация за общото положение в Руска федерация, за отношението на официалните власти в Русия към политическите опоненти на руския режим, в това число и срещу блогъри и създатели на информационно съдържание в социалните мрежи, информация относно това до каква степен в Русия се прилага мобилизацията на лица с военно звание, какви са наказанията за отклоняване от мобилизацията в условията на необявено военно положение и колко от тях се прилагат ефективно, както и информация за федералния закон от 14.04.2023 г. относно военните задължения и военната служба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Бургас е законосъобразността на Решение 18364/27.11.2023 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на М. Н. С. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че М. Н. С., с [ЛНЧ], е роден на [дата]. в гр. Омск, Руска федерация, гражданин на Руска федерация, народност [заличен текст], религиозна принадлежност [заличен текст], семейно положение неженен. Прието е за установено, че същият е напуснал страната си на произход Русия на 27.09.2022 г., влизайки легално в Казахстан с автомобил, където изчакал майка му да му подготви виза за България тип С, след което заедно отпътували със самолет за Турция, откъдето с автобус на 20.10.2022 г. пристигнал в България. В интервюто е посочил, че след като пристигнал в България пътувал няколкократно до Сърбия, тъй като визата му била за половин година, имал право на 90 дни престой, поради което периодично пътувал между София и Сърбия, като се върнал обратно в България на 03.05.2023 г., а молба за международна закрила подал едва през месец юли 2023 г. Прието е, че в интервюто чужденецът изрично е заявил, че не е бил арестуван или задържан в Русия, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не е членувал в политическа партия, не е бил мобилизиран и не е получавал призовка за военна служба. Причината за напускане на държавата му по произход била обявената през септември 2022 г. мобилизация в Русия и опасения за призоваването му за военна служба, тъй като въпреки че спадал към категория В - ограничено годен, твърдял, че подлежи на мобилизация. Посочва също така, че поради здравословни причини не бил призован за срочна служба. Пред интервюиращия орган посочил като причина да не иска да бъде мобилизиран отношението му към войната - не искал да убива хора и да бъде убит, като се позовал и на изповядваната от него религия [заличен текст]. Според разказа му към него нямало отправена призовка за военна служба, но имало възможност за електронно призоваване, като в момента, в който го призоват в акаунта му - щяло да му бъде забранено да напуска Русия, а ако не се явял на мобилизация след изпратена призовка - тогава влизала забрана за ползване на МПС, както и налагане на глоба. В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС е изготвена справка с вх. ЦУ-1415/19.09.2023 г. В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа са представени: справки с вх. МД-02-100/20.11.2024 г., справка с вх. МД-02-54/23.01.2025 г. и МД-02-112/02.12.2024 г. и МД-02-28/24.10.2024 г., касаещи актуалната политическа и икономическа обстановка в Руската федерация, особености на военната служба и връчване на призовки в Русия, а също и информация относно лицата, обявяващи се открито срещу войната с Украйна. Наред с това в съдебно заседание е разпитан и свидетел Н. П. С. баща на молителя за международна закрила. При тази фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, като в него се сочат както фактическите, така и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, а също и при правилно приложение на материалния закон. На първо място административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на М. Н. С.. Прието е, че молителят е напуснал Русия заради евентуалната му мобилизация във връзка с конфликта на Руската федерация с Украйна, като не е заявил конкретни причини, обуславящи предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива - не можело да се приемат за обосновано опасение от преследване. Прието е също така, че заявителят не е изложил твърдения, представляващи преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочел конкретни действия, попадащи в обхвата на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. АС Бургас е приел, че молителят не е бил арестуван, осъждан и не е имал други проблеми с официалните власти в Руската федерация. Освен това е прието, че чужденецът не е представил доказателства в подкрепа на изложените в бежанската му история твърдения, като в този смисъл изразените от него притеснения правилно, според съда, са преценени за хипотетични и необосноваващи наличието на реална заплаха от преследване. Освен това липсвала информация спрямо чужденеца да е било упражнявано физическо насилие или да е бил обект на репресии. Наред с това, позовавайки се на справка вх. ЦУ-1415/19.09.2023 г., справка с вх. МД-02-100/20.11.2024 г. и справка с вх. МД-02-54/23.01.2025 г., издадени от Дирекция Международна дейност на ДАБ, съдът е приел, че към момента на постановяване на съдебния акт в Руската федерация не течала мобилизация, като липсвали данни С. да е бил търсен или призован за военна служба, а твърдението му за наличие на здравословни причини, правещи го ограничено негоден за военна служба, според съда, противоречало на поддържаното опасение от военна мобилизация. В тази връзка и доколкото по делото не се установявало С. да е бил търсен за военна служба - съдът е отхвърлил и наличието на предпоставките на чл. 8, ал. 5, т. 5 от ЗУБ. На следващо място съдът е отхвърлил и претенциите на молителя за закрила за приложимост на разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, цитирайки § 84, Глава II от Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисариат на ООН за бежанците, според който когато дадено лице е обект на съдебно разследване или наказание за политическо престъпление, е възможно да се наложи да бъде направено разграничение дали разследването е за политически убеждения или за политически мотивирани действия , като е посочил, че когато се касае за престъпление, извършено без политически мотиви, и ако предвижданото наказание е в съответствие с общото право на съответната страна, опасенията от преследване, сами по себе си, не правят от кандидата бежанец. Наред с изложеното съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в разглеждания случай не се навеждала като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на данните и доказателства по делото, съдът е приел, че хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, не били налице. Наред с изложеното съдът е приел, че по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният орган е извършил анализ на обективираната в справки, издадена от Дирекция Международна дейност при ДАБ, информация, в резултат на който анализ е достигнал до заключение, че не е налице заплаха за С. поради ситуация на масово и безогледно насилие в държавата му по произход, в частност липсвали данни в гр. Омск, посочен като местоживеене преди напускането на държавата, да се водят активни военни действия. Прието е, че на територията на Руската Федерация нямало широкомащабен въоръжен конфликт и не съществувал реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства при пребиваването си в държавата на произход. От представената справка за положението в Руската Федерация било видно, че ситуацията там не била до такава степен усложнена, за да се приемело, че цивилно лице поради самия факт на пребиваването си в страната би било изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи, респективно не били налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на лицата от тази държава. Наред с това във връзка с установената общественополитическа и икономическа обстановка в страната по произход, съдът е съобразил и основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, въвеждащо обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила, приемайки, че лисата на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, предпоставяла по-висок интензитет на безогледно насилие в страната му, какъвто по делото което по отношение на С. не бил установен. На последно място било прието, че предвид липсата на членове на семейството на С., които да са получили закрила в Република България, според съда не били налице и предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като от страна на молителя не са били посочени твърдения в този смисъл. Освен това съдът е преценил, че на лицето не може да бъде предоставен и статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, тъй като изложените от страна на молителя твърдения, не можело да бъдат оценени като хуманитарни. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Бургас е правилно. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Наред с това правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. Н. С.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Той не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. Основният мотив за напускане на Руска федерация, които изтъква кандидатът за закрила, е възможността да бъде мобилизиран опасение, което не е било подкрепено с никакви конкретни доказателства, като освен това чужденецът не е бил търсен и не е получил повиквателна за военна служба обстоятелство, изключващо и приложението на чл. 8, ал. 5, т. 5 от ЗУБ. На практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към руския гражданин. Освен това правилно административният съд е приел, че твърдението на чужденеца за наличие на здравословни причини, правещи го ограничено негоден за военна служба, опровергава поддържаното опасение от военна мобилизация. Следва да бъде посочено също така, че съгласно представена пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-502/19.09.2025 г., въпреки че президентският указ за частична мобилизация от 21.09.2022 г. е все още в сила - през 2023 г. и до 08.11.2024 г. не е проведена мобилизационна кампания, като макар инициативите за изменение на чл. 328 от Наказателния кодекс в Руска федерация да се въведе наказание лишаване от свобода за лица, избягващи мобилизация, такъв законопроект не е внесен в Държавната дума и следователно избягването от мобилизация остава без наказателна отговорност. Освен това видно от данните в справката руското законодателство не предвиждало алтернативна цивилна служба по време на мобилизация, въпреки че това е конституционно право, потвърдено от Върховния съд. По тази причина през периода 01.10.2023 г. 08.11.2024 г. нямало нови дела, тъй като нямало и втора вълна на мобилизация. Наред с това според информацията в справката телевизионният канал Vesti.ru, позовавайки се на The New York Times, е уточнил, че частичната мобилизация, обявена от президента В. Путин, е приключила през есента на 2022 г. и няма да бъде продължена, тъй като наличните средства и сили са достатъчни за постигане на задачите на Специалната военна операция, като заповедта на руския лидер за увеличаване на редовната численост на Въоръжените сили се изпълнява само на доброволни начала чрез привличане на войници по договор. Наред с това в настоящия случай в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за предоставяне на бежански статут, включително при съобразяване разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, съгласно която опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Това е така, тъй като по делото е останало недоказано действието по изразяване на несъгласие с войната в Украйна и с войната като цяло да е продължение на предходна такава дейност в страната по произход преди напускането на лицето, при положение, че липсват каквито и да е реакции на руските власти за тогавашно поведение на кандидата, а и последвалите събития не сочат влошаване на политическата ситуация в Руска Федерация спрямо момента на напускане на държавата по произход до степен да пораждат сериозни опасения от преследване и по - скоро водят до извода, че политическата позиция на С. е посочена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила. Обосновани, на следващо място са и изводите на първоинстанционния съд за това, че не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно, след обсъждане на бежанската история на лицето, анализ на данните и доказателства по делото съдът е приел, че от страна на М. Н. С. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Руска федерация достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Следва да бъде посочено, че съгласно Решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ от административния съд е извършен анализ на предоставената от М. Н. С. бежанска история и актуалната информация относно Русия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представената в административното производство справка на дирекция Международна дейност при ДАБ, на която се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Руска федерация, представена под формата на справки в съдебното производство, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем в Русия да е налице конфликт, който да достига до нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства не се опровергават от представената пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-502/19.09.2025 г., съдържаща информация за общото положение в Руска федерация. Освен това не следва да се пренебрегва и факта, че М. Н. С. изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. На следващо място правилно административният орган е приел, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно която разпоредба Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. . Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, че под други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 от ЗУБ, въз основа, на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини, обаче, следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Според настоящия състав - от данните по делото е видно, че в случая такива причини не се установяват по отношение на С.. Посочените от молителя причини за напускане на страната му по произход не могат да бъдат окачествени като други причини от хуманитарен характер по смисъла на горната норма. На последно място следва да се посочи, че предвид липсата на твърдения от страна на молителя член на неговото семейство да е с предоставена международна закрила правилен и обоснован е изводът на административния орган, а и на съда, че не са налице и основанията, предвидени в хипотезата на чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 18364/27.11.2023 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на М. Н. С. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд - Бургас е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,