Решение № 8968 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7334/2015 г.

Решение № 8968 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7334/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на директора на Областно пътно управление, гр. Пловдив - Агенция "Пътна Инфраструктура", чрез пълномощника му юрк. Анастасова, срещу решение № 867/29.04.2015 г., постановено по адм. дело № 3257/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли от съда неговата отмяна и постановяване на друго решение по съществото на спора. Моли също за присъждането на направените пред двете съдебни инстанции разноски по делото. В открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В представено по делото становище касаторът поддържа жалбата и моли да се даде ход на делото, като не сочи нови доказателства. Ответникът по делото - Т. И. Д. от гр. Карлово, в представен по делото писмен отговор на касационната жалба, счита същата за неоснователна, и моли съдебното решение, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Редовно призован за съдебно заседание ответникът по делото не се явява и не се представлява, като в представена по делото молба - становище, поддържа отговора на касационната жалба, не сочи нови доказателства и не възразява да се даде ход на делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, състав на трето отделение на ВАС като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив, е обявил нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПВД) № ПТР-12-29/14.09.2012 г. на директора на Областно Пътно управление, гр. Пловдив - Агенция "Пътна Инфраструктура", с който на основание чл. 166, ал. 2 от ДОПК, чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП), във връзка с чл. 11, ал. 1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура", във връзка с чл. 18 от ЗП, вр. чл. 12 от Наредбата за специално ползване на пътища (НСПП), вр. чл. 25, ал. 1 от Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на МРРБ е определена такса за специално ползване на път за периода от 1.10.2006 г. до 9.09.2008 г. и от 9.09.2008 до 13.09.2012 г. в размер на 16 188,86 лева главница и 5577 лева законна лихва за периода от 10.07.2006 г. до 13.09.2012 г. или общо в размер на 21 766,62 лева на газстанция в обслужващата зона на път I - 6 "София - Бургас" при км. 253+800 - дясно. За да обяви нищожността на АУПДВ, издаден от директора на Областно пътно управление - Пловдив, съдът е изложил подробно мотивирани съображения, че обжалваният акт е издаден от некомпетентен орган, поради което е обявил неговата нищожност. За изясняване на фактите по делото, съдът е допуснал съдебно автотехническа експертиза (САв. ТЕ) и съдебно техническа експертиза, (СТЕ) като заключенията по тях са приети от съда като компетентни и обективни. Съдът по делото е установил, че посочения в процесния административен акт имот - газстанция, попада в обхвата на път общинска публична собственост. Приел е, че съгласно чл. 18, ал. 3, т. 2 от Закона за пътищата, размерът на таксата, която следва да се плаща за специално ползване на общински пътища се определя от съответния Общински съвет, а не от Агенция "Пътна Инфраструктура" или от Областно пътно управление - Пловдив, като е заключил, че такси се дължат само при предоставена услуга, а в конкретния случай такава услуга не е предоставена от АПИ и е прогласил нищожността на оспорения акт. Решението е неправилно. Съдът е направил извод за нищожност на административния акт в противоречие с относимите към случая материално правни норми. Безспорно установено по делото е, че газстанцията с разрешение за ползване от Дирекция за национален строителен контрол от 28.12.2007 г., стопанисвана от Т. И. Д. от гр. Карлово е разположена в земеделски имот с променено предназначение с № 016018, находящ се в землището на гр. Карлово, местност "Нови лозя" при граници на имота: полски път № 000112; нива № 016017; нива № 016019; нива № 016024, като полски път 000112 е публична общинска собственост съгл. чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата и е с площ от 11601 кв. метра. Установено по делото е също, че ответникът по касационната жалба Д., притежава разрешение за специално ползване на пътища, чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях с № 860 от 10.07.2006 г. за експлоатация на "Газстанция - 1 бр. колонка и бензиностанция - 1 бр. колонка" в обслужващата зона на път I-6 "София-Бургас", км. 253+800 - дясно, издадено на основание чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 3 от Закона за пътищата и чл. 11 от Наредбата за специално ползване на пътищата. Разрешението е издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Пътища", сега Агенция "Пътна инфраструктура" с описани в него условия на действие. Неоснователни са доводите на касационния ответник, че обекта не е разположен на републиканска пътна мрежа и за него не се дължи такса на АПИ. От събраните по делото пред административния съд доказателства (СТЕ на стр. 202 от адм. дело № 3257/12 г., както и, кадастрална скица, снимков материал), е установено безспорно, че газстанцията влиза в обхвата и обслужващата зона на път I - 6, км 253+800- дясно. В § 1 от ДР на ЗП законодателят е дал определение на понятието "Обслужваща зона", като е приел че това е земната повърхност встрани от края на обхвата на пътя, в която се въвежда разрешителен режим на ползване на имотите от техните собственици или от лицата с предоставено право на ползване. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗП обслужващата зона на републиканските пътища от първи, втори и трети клас е 50 метра, разположена е хоризонтално и перпендикулярно от края на обхвата на пътя и не е обвързана с граничните на пътя имоти. Настоящият съдебен състав, счита че в случая местонахождението на посочения по-горе имот безспорно попада в обслужващата зона на път I-6, съгласно издаденото разрешение за специално ползване, а съгласно нормата на чл. 12 от Наредбата за специално ползване на пътищата, таксата за специално ползване е дължима от датата на издаване на разрешението за специално ползване. Неправилно решаващия съд в конкретния случай е приел, че дължимата такса се определя от Общински съвет - Карлово, а не от Агенция "Пътна Инфраструктура". Фактът, че пътната връзка на обекта с републиканската пътна мрежа е изграден върху полски път не изключва обекта от приложението на режима по чл. 7, ал. 2 от ЗП и не предпоставя отпадане на задължението му за заплащане на такса, тъй като се ползва от автомобилния поток по този републикански път за получаване на доходи. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на административния орган е да установи положителните предпоставки, на които основава акта си, а именно че касационният ответник по делото, ползва път от републиканската пътна мрежа. Такова установяване по делото безспорно е осъществено от АПИ. Във връзка с изложеното решението на Административен съд - Пловдив ще следва да се отмени и постанови друго по съществото на спора като се отхвърли като неоснователна жалбата на Т. И. Д. срещу оспорения АУПДВ № ПТР-12-29/14.09.2012 г. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като бъде осъден ответникът по касационната жалба да заплати сумата от 300 лева. Въз основа на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,