Решение № 4241 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5127/2018 г.

ВАСII отделение21.03.2019 г.докладчик Емилия Кабурова

Диспозитив

ИЗМЕНЯ Решение № 29 от 19.01.2018 г. на Министерски съвет на РБ за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път I – 9 "Слънчев бряг - Б.", участък Обход на гр. П. от км. 217+000 до км. 222+849, 41", съгласно подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП - ПП), одобрен със Заповед № РД – 02 – 15 – 95 от 02.11.2017 г. на зам. министъра на РРБ, в ЧАСТТА относно размера на определеното обезщетение за отчуждената част от три имота с идентификатори № 57491.17.170, № 57491.17.171 и № 57491.17.172 по КККР на гр. П., като УВЕЛИЧАВА размера на определеното парично обезщетение за тези имоти: 1 за имот с идентификатор № 57491.17.170 от 247 лева на 256, 42 лева /двеста петдесет и шест лева и четиридесет и две стотинки/; 2 за имот с идентификатор № 57491.17.172 от 1019 лева на 1057 лева /хиляда и петдесет и седем лева/; 3 за имот с идентификатор № 57491.17.171 от 3729 лв. на 3 868, 09 лева / три хиляди осемстотин шестдесет и осем лева и девет стотинки/. ОСЪЖДА Министерския съвет на Република България, да заплати на М. Продромова, с ЕГН [ЕГН], С. П., с ЕГН [ЕГН], и Е. Продромов, с ЕГН [ЕГН], тримата от гр. [населено място], общо сумата от 1300 /хиляда и триста/ лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4241 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5127/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 38, ал. 1 и сл. от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на М. Продромова, С. П. и Е. Продромов, всички от гр. [населено място], чрез процесуалния им представител - адв. Мосинов, срещу Решение № 29 от 19.01.2018 г. на Министерски съвет на РБ за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път I – 9 "Слънчев бряг - Б.", участък обход на гр. П. от км. 217+000 до км. 222+849, 41", съгласно подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП - ПП), одобрен със Заповед № РД – 02 – 15 – 95 от 02.11.2017 г. на зам. министъра на РРБ, В ЧАСТТА относно размера на определеното обезщетение за отчуждените части от три имота с идентификатори № 57491.17.170, № 57491.17.171 и № 57491.17.172 по КККР на гр. П., м. "Ч.", представляващи земеделска територия - ниви. Изложени са съображения, че размерът на определеното обезщетение за частите от трите имота е занижено и не отговаря на действителната пазарна цена на имотите. Претендират разноски. Ответникът: МС на РБ, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт А., оспорва жалбата като неоснователна. Заинтересованата страна: министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника му - юрисконсулт Любенов, оспорва жалбата като неоснователна. Заинтересованата страна: министъра на финансите, чрез пълномощник - юрисконсулт В. И., също оспорва жалбата. Заинтересованата страна: Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, чрез пълномощник - юрисконсулт Я. И., оспорва жалбата. Жалбата е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С Решение № 29 от 19.01.2018 г. на Министерски съвет на РБ са отчуждени в полза на държавата три имота от М. Продромова, С. П. и Е. Продромов, както следва: 0, 270 дка земеделска земя - нива, находяща се в землището на гр. П., община Поморие, м. "Ч.", с идентификатор № 57491.17.170 по КККР на гр. П., с обща площ от 7, 675 дка, която част е оценена на 247 лева, под № 137 от приложението-оценка към оспореното решение; 1, 113 дка земеделска земя - нива, в землището на гр. П., община Поморие, м. "Ч.", с идентификатор № 57491.17.172 по КККР на гр. П., с обща площ от 7, 669 дка, която част е оценена на 1019 лева, под № 138 от приложението-оценка към оспореното решение; и 4, 073 дка от земеделска земя-нива, в землището на гр. П., община Поморие, м. "Ч.", с идентификатор № 57491.17.171 по КККР на гр. П., с обща площ от 7, 674 дка, която част е оценена на 3729 лева, под № 148 от приложението-оценка към оспореното решение; Трите имота са собственост на оспорващите съобразно представените нот. акт № 44, н. д. № 1446/1996 г. и нот. акт № 101, н. д. № 1113/1996 г., договор за доброволна делба от 1996 г. и представено удостоверение за наследници. От приложените към административната преписка и допълнително приети писмени доказателства, се установява, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, подробно разписани в чл. 34, чл. 34а, ал. 1, ал. 3 и 4 и чл. 34б ЗДС. Предпоставка за извършване на процесното отчуждаване е наличието на одобрен ПУП-ПП, който предвижда изграждането на национален обект: "Път I – 9 "Слънчев бряг - Б.", участък Обход на гр. П. от км. 217+000 до км. 222+849, 41"". ПУП-ПП е одобрен със Заповед № РД – 02 – 15 – 95 от 02.11.2017 г. на зам. министъра на РРБ, която не е обжалвана и е влязла в сила. Не се оспорва от страните, потвърдено и от съдебно-оценителната експертиза, че трасето на предвидения за изграждане участък от пътя, в обхвата на влезлия в сила ПУП-ПП, засяга частично описаните имоти на оспорващите, в размер на 0, 270 дка от имот с идентификатор № 57491.17.170, 1, 113 дка от имот с идентификатор № 57491.17.172 и 4, 073 дка от имот с идентификатор № 57491.17.171. При оценката на отчуждените части от процесните три имота със земеделско предназначение, в. лице Бончева е извършила изчисляване на пазарната цена съобразно чл. 32, ал. 2 ЗДС, вр. с § 1а, т. 2 ДР ЗДС по пазарни цени за период от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката - от 24.11.2015 г. до 24.11.2016 г. Според заключението на съдебно-оценителната експертиза цената за отчуждените 0, 270 дка от имот с идентификатор накрая 170 възлиза на 296, 40 лева, цената за отчуждените 1, 113 дка от имот с идентификатор накрая 172 възлиза на 1 221, 87 лева, а цената за отчуждените 4, 073 дка от имот с идентификатор накрая 172, възлиза на 4 471, 42 лева, а по преработен вариант, допълнен в с. з. на 08.06.2018 г. цената е: за първия имот- 256, 42 лв.; за втория имот - 1057 лв.; и за третия имот - 3868, 09 лв. Заключението на съдебно-оценителната експертиза е пълно, съобразено с поставената от съда задача и със законовите критерии за определяне пазарната цена на отчуждаваните имоти по чл. 32, ал. 2 ЗДС, вр. § 1а, т. 2 ДР ЗДС, поради което следва да бъде кредитирано от съда, в преработения му вариант, на база 16 вписани сделки, допълнен в с. з. на 08.06.2018 г., а не в първоначалния му вариант - на база 13 вписани сделки. Това е така, защото устно в същото с. з. вещото лице потвърди, че вписаните три сделки по позиция № 2, 3 и 7 на Приложение № 2 отговарят на критерия по § 1а, т. 2 ДР ЗДС, което е достатъчно за да обуслови извод за включването им в осреднената оценка от всички вписани сделки, когато са по-малко от 20. Изключването на тези три сделки от осреднената оценка на всички останала вписани сделки по покупко-продажба със сходни имоти, като процесните, е в нарушение на цитираната разпоредба на § 1а, т. 2, изр. 1 ДР ЗДС, пради което в тази част заключението на вещото лице не следва да се кредитира. От изложеното се налага извода, че приложимият за случая способ за изчисляване на равностойното парично обезщетение за трите отчуждени имота, е по пазарни цени на имоти с подобни характеристики, а не е по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Съобразно този способ се налага извода, че оспореното решение, в частта му за оценката на трите отчуждени имота, е материално незаконосъобразно, поради занижение на дължимото парично обезщетение. За отчуждената част от 0, 270 дка от първия имот, оценката на вещото лице по преработения вариант възлиза на 256, 42 лева, а по оспореното решение - на 247 лева; за отчуждената част от 1, 113 дка от втория имот, оценката на вещото лице по преработения вариант, възлиза на 1057 лева, а по оспореното решение - на 1019 лева; и за отчуждената част от 4, 073 дка от третия имот, оценката на в. лице по преработения вариант, възлиза на 3868, 09 лева, а по оспореното решение - на 3729, т. е с 9, 42 лв. по-малко за първия, с 38 лв. по малко за втория и със 139, 09 лв. по малко за третия имоти. По-ниската оценка на органа противоречи на чл. 32, ал. 2 ЗДС, поради което е незаконосъобразна. Това налага оспореният акт, в частта на определеното парично обезщетение за трите имота, да бъде изменен, като обезщетението им бъде увеличено, както следва: 1 за имот с идентификатор № 57491.17.170 от 247 лв. на 256, 42 лева; 2 за имот с идентификатор № 57491.17.172 от 1019 лв. на 1057 лв.; 3 за имот с идентификатор № 57491.17.171 от 3729 лв. на 3 868, 09 лв. При този изход по спора и направеното искане от жалбоподателите, на същите се дължат съдебни разноски за настоящата инстанция, в общ размер на 1 300 лв. /300 лв. за СИЕ и 1000 лв. заплатен адвокатски хонорар съгласно Договор за правна защита и съдействие от 30.04.2018 г./. Сумата не следва да бъде редуцирана, въпреки възражението за прекомерност от страна на процесуалния представител на министъра на финансите, предвид фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

2