Решение № 2318 от 19.2.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8786/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. Петров от гр. Силистра, [улица], ап. [номер], срещу Решение 40 от 15.06.2020 г. на Административен съд, гр. Силистра, по административно дело 13/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Петров срещу Решение 342р-16740 от 13.12.2019 г. на началника на сектор "Пътна полиция" в Отдел Охранителна полиция в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Силистра, с която на основание чл. 15, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба I-157) и чл. 10, ал. 1 от Наредба 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории (Наредба 3) му е отказано издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС).

Касационният жалбоподател П. Петров, счита обжалваното решение за нищожно, недопустимо и неправилно отменителни основания по чл. 209, т. 1 - 3 АПК.

Възраженията да нищожност са свързани с твърдения, че решението не е постановено в името на народа, като не съдържа подпис, печат и име.

Твърденията на недопустимост са основани на доводи за отсъствие на прокурор при разглеждане на първоинстанционното производство в нарушение на чл. 16 АПК.

Твърди, че оспореният акт и съдебното решение противоречат на чл. 51 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), чл. 159, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), чл. 14 и 15 от Наредба I-157, както и чл. 6, 7 и 12 АПК.

Твърди, че законът изисква при подмяна на СУМПС да се представи карта за оценка на физическата годност на водача, а удостоверение за психологическа годност се изисква само при придобиване на нова категория С1, С, D1, D и Ттм. Твърди, че е представил всички изискуеми документи за подмяна на СУМС, а представеното от него удостоверение за здравословно състояние е подправено/ фалшифицирано от общопрактикуващия лекар без негово знание.

Моли съда да отмени обжалваното решение.

Постъпила е и частна жалба на П. Петров срещу Разпореждане 462 от 15.06.2020 г. на Административен съд, гр. Силистра, по административно дело 13/2020 г.

Частният жалбоподател оспорва разпореждането като счита, че няма основание молбата му с вх.544/11.06.2020 г. по описа на Административен съд, гр. Силистра да не бъде разгледана.

Ответникът по касационната и частната жалби началникът на сектор "Пътна полиция" в Отдел Охранителна полиция в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Силистра, не взема становище по жалбите.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба.

1. По касационната жалба:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното:

На 19.11.2019 г. П. Петров подава в сектор Пътна полиция в ОДМВР Силистра, заявление 3383522 за подмяна на СУМПС с приложени документи, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 15, ал. 2 от Наредба I-157.

На 20.11.2019 г. д-р Върбанов, в качеството му на общопрактикуващ лекар заверил приложеното към заявление 3383522 удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС, се е явил в сградата на сектор Пътна полиция като е обяснил, че представеното удостоверение е неактуално и П. Петров следва да се яви на Транспортна областна лекарска експертна комисия (ТОЛЕК), тъй като, според него лицето има психически проблеми. Д-р Върбанов отразил в представеното удостоверение, че лицето следва да се консултира с психиатър и направил отметка, че подлежи на освидетелстване в ТОЛЕК. Приложил и заверена с подпис и печат бележка, че П. Петров отказва консултация с психиатър и е заявил, че на същия не следва да се издава СУМПС. Извършена е проверка, резултатите от която са отразени в докладна записка от 13.12.2019 г. на полицейски инспектор в Сектор Пътна полиция в ОДМВР Силистра, въз основа на което е направено предложение до началника на сектор Пътна полиция за отказ от издаване на СУМПС до прилагане на документ за освидетелстване от ТОЛЕК.

На 13.12.2019 г. с Решение 342р-16740 началника на сектор "Пътна полиция" в Отдел Охранителна полиция в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Силистра, на основание чл. 15, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба I-157 и чл. 10, ал. 1 от Наредба 3 отказва на П. Петров издаването на СУМПС.

Решението е връчено на Петров на 16.01.2020 г.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на административното производство органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила.

Приема, че отказът е и материално законосъобразен. В картата за оценка на физическата годност на водача за управление на моторното превозно средство, изискуема съгласно чл. 15, ал. 2 във вр. с ал. 1 и с чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба I-157, трябва да бъде обективирано заключението относно физическата годност на водача за съответната категория (арг. чл. 2 във вр. с чл. 9 от Наредба 3). Съдът приема, че П. Петров е представил по преписката карта за оценка на физическата годност, посредством която общопрактикуващият лекар е удостоверил, че същият отговаря на изискванията за физическа годност за управление на моторно превозно средство от категориите "А", "B", "С", "D", "BЕ", "СЕ", "Ткт" и "М", но това свое удостоверяване общопрактикуващият лекар е обезсилил чрез последващо отбелязване по чл. 10, ал. 1 от Наредба 3, съгласно което лицето подлежи на освидетелстване от ТОЛЕК и трябва да бъде консултиран от психиатър. Приема, че законосъобразността на действията на общопрактикуващия лекар не е предмет на съдебния спор. По тези съображения, достига до извод, че органът законосъобразно е постановил отказ за издаване на СУМПС с оглед липсата на заключение от ТОЛЕК.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

По твърденията за недопустимост:

За да бъде едно съдебно решение допустимо е необходимо да е постановено при наличие на процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното производство и при липса на процесуални пречки. Видно от доказателствата по делото обжалваното съдебно решение е постановено при сезиране от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване административен акт в предвидения от закона срок.

Твърденията за недопустимост, поради нарушение на чл. 16 АПК е неоснователно. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 АПК установява възможност за участие на прокурор и встъпване в образувани административни производства. Задължителното участие на прокурора е регламентирано единствено за касационното производство (чл. 217, ал. 3 АПК) или когато е предвидено в закон. В случая, при оспорване на процесния административен акт няма разпоредба, която да предвижда задължително участие на прокурор при обжалването му пред първоинстанционния съд.

С оглед на това налице са процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното решение и липсват процесуални пречки за неговото постановяване. Това прави обжалваното решение допустимо.

По твърденията за нищожност:

За да бъде едно съдебно решение нищожно е необходимо да е постановено от ненадлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав, да е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда, да не е в писмена форма и да не е подписано и да не позволява да бъде изведена волята на съда. Обжалваното решение е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, постановено е в пределите на правораздавателната власт на съда, е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е ясно изразена. Твърденията на касатора за липса на подпис, печат и име, вероятно касае изпратения му препис по реда на чл. 138, ал. 3 АПК. Постановеното по делото съдебно решение, съдържа всички задължителни реквизити по смисъла на чл. 172а АПК.

Твърденията за нищожност защото решението не е постановено в името на народа също е неоснователно, тъй като вписването в решението на "в името на народа" не е условие за валидността му.

Поради изложеното обжалваното съдебно решение е валидно.

По твърденията на неправилност:

Съгласно чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство.

Съгласно член 7, параграф 1 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелствата за управление на превозни средства (Директива 2006/126) свидетелства за управление на превозно средство се издават само на кандидатите, които са взели изпит по умения и поведение и теоретичен изпит и отговарят на медицинските стандарти в съответствие с разпоредбите на приложения ІІ и ІІІ. Съгласно член 7, параграф 3, буква а) подновяване на свидетелствата за управление на превозни средства, когато техният срок изтече, подлежи на продължаващо спазване на минималните стандарти на физическа и умствена годност за управление, постановени в приложение ІІІ за свидетелствата от категория С, СЕ, С1, С1 Е, D, DЕ, D1 и D1 Е и обичайно пребиваване на територията на държавата членка, а съгласно член 7, параграф 3, буква б) държавите членки могат при подновяване на свидетелствата за управление от категории АМ, А1, А2, А, В, В1 и ВЕ да изискват преглед като прилагат минималните стандарти на физическа и умствена годност за управление, посочени в приложение ІІІ.

Директива 2006/126 е транспонирана в Закона за движението по пътищата - §35, т. 3 ЗДвП, и в чл. 51 ЗБЛД, като националният законодател е приел, че изискването за покриване на минималните медицински стандарти и за обичайно пребиваване на територията на страната е задължително и за водачите от категория В чл. 151, ал. 2 и 5 ЗДвП във вр. с чл. 15, ал. 2 от Наредба І-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба І-157).

Съгласно изрична законова разпоредба чл. 51 ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е удостоверителен документ със законово определен срок на валидност по изказа на закона. Той не е официален удостоверителен документ, който до края на живота на съответното лице удостоверява притежавана правоспособност.

Законодателят е приел, че в рамките на човешкия живот настъпват обективни и субективни факти и обстоятелства, които имат въздействие върху признатата от правото способност на съответния правен субект да управлява моторно превозно средство. Поради това законодателят признава правото да се управлява моторно превозно средство само за определения в закона срок, като е създал възможност правото на управление на моторно превозно средство да бъде продължено, но е приел, че това не става автоматично, а при наличието на определени условия, доказването на които става по определен ред и е в тежест на правоимащия.

Правоспособността да се управлява моторно превозно средство е признато от държавата право да се извършва дейността по управление на моторно превозно средство. Признаването на това право държавата е поставила в зависимост от наличието на две групи изисквания: 1. съвкупност от знания, умения и поведение, които позволяват управление на моторното превозно средство, и 2. физическа и психическа годност за управление на моторно превозно средство. Двете изисквания трябва да са налице кумулативно както към момента на първоначалното признаване на правоспособността, така и по време на нейното упражняване. Липсата на което и да е от изискванията води до липса на правоспособност.

За установяването наличието на двете изисквания законодателят е създал специален ред изпит пред оторизиран от държавата правен субект за проверка на знанията, уменията и поведението, и медицински преглед от компетентно медицинско лице.

Проверката на знанията, уменията и поведението на лицето чрез полагане на съответния изпит се извършва при първоначалното признаване на правоспособността.

Проверка на физическата и психическа годност за управление на моторно превозно средство законодателят изисква при първоначалното признаване на правоспособността. Но за разлика от установените при първоначалното признаване на правоспособността знания, умения и поведение установената при първоначалното признаване на правоспособността физическа годност законодателят е приел, че има срок на действие (на валидност) пет, съответно десет години - чл. 51, ал. 3, 4 и 5 ЗБЛД. С изтичането на този законово определен срок не е налице законова презумпция за физическа годност на водача. Напротив. Съгласно чл. 159, ал. 1 ЗДвП във вр. с чл. 15, ал. ал. 2 от Наредба І-157 при "подмяна" на свидетелството за управление водачът представя карта за оценка на физическата годност.

Законодателят е приел, че на всеки пет, съответно десет, години е необходимо да бъде извършвана проверка на физическата годност на лицето, което е придобило правоспособността и поради това правоспособността не се придобива безсрочно, а за срок от пет, съответно десет години. С изтичането на предвидения срок знанията, уменията и поведението на водача, при липса на законово определените нарушения, не се проверяват, но физическата годност следва да бъде проверена и само ако е налице доказано съответствие на установените медицински изисквания лицето придобива право да управлява моторно превозно средство за следващия десет годишен период.

Следователно в случая е безспорно, че с оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 2 във вр. с ал. 1 и с чл. 13, т. 3 от Наредба I-157, при подмяна на свидетелство за управление на МПС водачът трябва да представи карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии или от Транспортната централна лекарска експертна комисия.

От друга страна съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба 3 когато лицето има някое от заболяванията или състоянията, посочени в приложение 2, общопрактикуващият лекар отбелязва в удостоверението по чл. 9, ал. 1, че лицето подлежи на освидетелстване от ТОЛЕК. Психичните заболявания са изрично посочени в приложение 2, поради което доводите на касатора, че при подмяна на СУМПС не се изисква удостоверение за психическа годност са неоснователни.

В случая, представеното от заявителя удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС съдържа отбелязване от общопрактикуващия лекар заверил удостоверението, че лицето подлежи на освидетелстване от ТОЛЕК. При липса на заключение от ТОЛЕК органът законосъобразно е постановил отказ за издаване на СУМПС, тъй като не са били налице изискуемите, съгласно Наредба I-157, документи.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че законосъобразността на представеното удостоверение не е предмет настоящото производство и доколкото няма данни същото да е оспорено или отменено по надлежния ред, то се ползва със сила на официален свидетелстващ документ и отразеното в него от компетентния медицински специалист е обвързващо за съда. Нито съдът, нито органът имат право да проверяват удостоверените в него обстоятелства.

Следователно, доколкото не са били налице предпоставките за подмяна на СУМПС, изводът на съда за законосъобразност на отказа на административния орган е правилен.

Следва да се отбележи, че процесният отказ за издаване на СУМПС не преклудира възможността на касатора, при наличие на всички изискуеми документи, да подаде ново заявление за подмяна на СУМПС.

Видно от изложеното доводите на касатора са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Поради това решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

1. По частната жалба: