Решение № 2323 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12150/2012 г.

Решение № 2323 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12150/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба с вх. № 8273/17.05.2012 г. от министъра на околната среда и водите, чрез процесуалните представители юрисконсултите Петьо Петков и Мерин Кючюкова, против решение № 6090/2.05.2012 г., постановено по адм. дело № 9458/2010 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена заповед № РД-567 от 4.06.2010 г. на министъра на околната среда и водите, с която е наредено на "Валбис Трейд" ООД да заплати продуктова такса по чл. 36 от Закона за управление на отпадъците. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като излага съображения, че съдът неправилно е приел, че изпълнението на изискването по чл. 13, ал. 2, т. 1 от Наредбата за изискванията за пускане на пазара на батерии и акумулатори и за третиране и транспортиране на отпадъци от батерии и акумулатори, не е обвързано със срок, касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подадена е и частна жалба с вх. № 12824/0.08.2012 г. от министъра на околната среда и водите, чрез процесуалните представители юрисконсултите Петьо Петков и Мерин Кючюкова, против определение № 10921/31.07.2012 г., постановено по адм. дело № 9458/2010 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което министерството на околната среда и водите е осъдено да заплати на "Валбис Трейд" ООД разноски по делото в размер на 1200 лв. В частната жалба се твърди, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената правна защита, поради което се иска определението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба и по частната жалба - "Валбис Трейд" ООД - гр. София, представлявано от управителя Валери Георгиев Сланчев, чрез пълномощниците адвокат Цветана Чуклева и адвокат Георги Славчев, оспорва жалбите. В писмен отговор и в съдебно заседание се излагат подробни съображения за правилност на обжалваното съдебно решение и на определението за присъждане на разноските, като се прави искане същите да бъдат оставени в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени наведените в жалбите касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че по-долу в мотивите на решението са цитирани и обсъждани разпоредби на Закона за управление на отпадъците, обн., ДВ, бр. 86 от 30.09.2003 г., с последващи изменения и допълнения, отм. ДВ, бр. 53 от 13.07.2012 г., в сила от 13.07.2012 г. /означаван по-долу като "ЗУО"/, както и Наредбата за изискванията за пускане на пазара на батерии и акумулатори и за третиране и транспортиране на отпадъци от батерии и акумулатори, приета с ПМС № 144 от 5.07.2005 г., обн., ДВ, бр. 58 от 15.07.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., с последващи изменения и допълнения.; отм., ДВ, бр. 2 от 8.01.2013 г., в сила от 8.01.2013 г. /означавана по-долу само като "наредбата"/, които са били в сила към момента на възникване на съответните отношения и са приложими към конкретния правен спор. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение е отменил по жалба на "Валбис Трейд" ООД заповед № РД-567/04.06.2010 г. на министъра на околната среда и водите, с която е наредено дружеството да заплати целия размер на продуктовата такса за пуснати на пазара индустриални батерии и акумулатори за периода от 16.07.2009 г. до 31.12.2009 г. в размер на 25 167,90 лв. Осъдил е министерството да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 750 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 59 от наредбата, в предписаната от закона писмена форма и реквизити, при спазване на предвидените административнопроцесуални правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби, действали към датата на издаването й. Съдът е приел, че спорният въпрос по делото е дали от дружеството е доказано изпълнението на задълженията за рециклиране на негодни за употреба индустриални батерии и акумулатори с оглед постигане на целите по чл. 13, ал. 2, т. 1 от Наредбата за изискванията за пускане на пазара на батерии и акумулатори и за третиране и транспортиране на отпадъци от батерии и акумулатори за посочения период. Като се е позовал на изслушаното по делото заключение на съдебна експертиза, съдът е приел, че тези задължения са изпълнени, тъй като от събраните за отчетния период 29,598 тона негодни за употреба батерии и акумулатори /НУБА/, 64 % са продадени през 2010 г. от "Метал Груп" ООД, което е дружеството-изпълнител по сключен с жалбоподателя договор и което притежава разрешение по чл. 37 ЗУО, на "Оловно-цинков комбинат" АД - гр. Кърджали за рециклиране. Съдът е приел, че предприетите мерки /сключването на договор между "Метал Груп" ООД и "Оловно-цинков комбинат" АД и доставката на НУБА/ са през 2010 г., следваща отчетната 2009 г., но според анализа на разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от наредбата, за постигането на регламентираната в нея цел е достатъчно лицето, което пуска на пазара акумулатори и батерии да предприеме мерки за това, а приложението на посочената разпоредба от наредбата не е обвързано със срок, така както са обвързани със срок нормите на чл. 12, ал. 1 и чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 3 от наредбата, съгласно § 2, § 3 и § 4 от Заключителните разпоредби на наредбата. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. Предмет на първоинстанционното производство е заповед № РД-567 от 4.06.2010 г. на министъра на околната среда и водите, с която е наредено "Валбис Трейд" ООД - гр. София да заплати целия размер на продуктовата такса за пуснатите на пазара индустриални батерии и акумулатори за периода 16.07.2009 г. - 31.12.2009 г., възлизащ на 25 167,90 лв., поради това не е доказало изпълнението на задълженията си и не е изпълнило целта по чл. 13, ал. 2, т. 1 на Наредбата за изискванията за пускане на пазара на батерии и акумулатори и за третиране и транспортиране на отпадъци от батерии и акумулатори. В заповедта е посочено, че се издава на основание чл. 11, т. 5 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, чл. 59, ал. 1 от Наредбата за изискванията за пускане на пазара на батерии и акумулатори и за третиране и транспортиране на отпадъци от батерии и акумулатори и чл. 4, ал. 3 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктовата такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците. По делото не се спори и първоинстанционният съд правилно е приел, че "Валбис Трейд" ООД, ответник в настоящото производство, е търговско дружество, в чиято дейност са включени и доставки на батерии и акумулатори; дружеството е лице, които пуска на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци и изпълнява задълженията си по чл. 11, ал. 1 ЗУО за разделното им събиране и постигане на съответните цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване, индивидуално - съгласно чл. 11, ал. 4, т. 1 ЗУО. Дружеството не притежава разрешение, издадено по чл. 37 ЗУО /за извършване на дейности по оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци, включително предварително третиране преди оползотворяване или обезвреждането/, нито комплексно разрешение, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда /за изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към ЗООС/. С решение № 12-ПУДОИ-15-02/16.07.2009 г., издадено от РИОСВ - гр. София е утвърдена програма на дружеството за индивидуално изпълнение на задълженията по чл. 11 ЗУО по чл. 12 и чл. 13 от наредбата, като е издадено удостоверение № 15/16.07.2009 г. за срок до 16.07.2012 г. В изпълнение на тази програма дружеството е сключило договор № 0101001/4.06.2009 г. с "Метал Груп" ЕООД, което притежава разрешение № ОО-ДО-263/25.07.2008 г., издадено от министъра на околната среда и водите на основание чл. 42, ал. 1, вр. чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗУО. По силата на този договор "Метал Груп" ЕООД е поело задължение да изпълнява дейностите свързани със събирането, временното съхранение и транспортиране, предварително третиране, рециклиране и оползотворяване на негодни за употреба батерии и акумулатори. Безспорно е също, че от "Валбис Трейд" ООД е внесен доклад в МОСВ с вх. № 26-00-1174/31.03.2010 г., изготвен от регистриран одитор, за отчетната 2009 г., в който, наред с останалото, е посочено, че през отчетния период от 16.07.2009 г. до 31.12.2009 г. от "Метал Груп" ЕООД са събрани 29,598 тона оловно-кисели индустриални НУБА, като това количество не е предадено за рециклиране. Въз основа за изслушаното по делото заключение на вещо лице, първоинстанционният състав на съда обосновано е приел, че събраното през 2009 г. от "Метал Груп" ЕООД количество НУБА - 29 598 кг, е предадено за рециклиране на "Оловно-цинков комбинат" АД гр. Кърджали през 2010 г. Между тези две дружества е сключен договор № 1002/22.04.2010 г. за доставка и изкупуване на акумулаторен скраб с електролит срещу съответно заплащане, сключен е и анекс от 14.07.2010 г., в който изрично е уговорено, че част от количествата, доставени от "Метал Груп" ЕООД на "ОЦК" АД по фактури № 284 от 5.07.2010 г. и № 290/14.07.2010 г., а именно 29598 кг индустриални акумулатори с код 160601, да бъдат зачетени за индивидуалното изпълнение на целите на фирма "Валбис Трейд" ООД. Според заключението на вещото лице общото количество декларирани от "Метал Груп" ЕООД отпадъци - индустриални оловни акумулаторни батерии /код 160601 по Наредба № 3/2004 г./ налични от предходната 2009 г. и предадени на "ОЦК" АД е 29,598 тона, това количество представлява 64 % от общото количество доставени акумулатори и батерии по фактури № 284/5.07.2010 г. и № 290/14.07.2010 г. Пазарният дял на "Валбис Трейд" ООД за 2009 г. е 2,925 % и задължението на дружеството за 2009 г. за събиране на индустриални НУБА, съответстващо на пазарния му дял е 24,7225 тона, поради което предаденото съгласно анекса от 14.07.2010 г. количество от 29,598 тона индустриални акумулатори, предназначено за изпълнение на целите по чл. 12 и 13 от Наредбата е достатъчно, тъй като превишава задълженията му. При тази безспорно установена фактическа обстановка, изводът на първоинстанционния съд, че "Валбис Трейд" ООД е изпълнило задълженията си за постигане на целта по чл. 13, ал. 2, т. 1 от наредбата, е изграден при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, поради което е неправилен. Наредбата за изискванията за пускане на пазара на батерии и акумулатори и за третиране и транспортиране на отпадъци от батерии и акумулатори, приета с ПМС № 144 от 5.07.2005 г., е издадена в изпълнение на законовата делегация по чл. 24, ал. 2 ЗУО, и с нея се определят изискванията за пускането на пазара на батерии и акумулатори и за събирането, транспортирането, временното съхраняване, предварителното третиране, рециклирането, оползотворяването и/или обезвреждането на негодни за употреба батерии и акумулатори. Съгласно чл. 11 от Наредбата, лицата, които пускат на пазара батерии и акумулатори, отговарят за: т. 1 - разделното събиране на НУБА; т. 2 - рециклирането и оползотворяването на разделно събраните НУБА по т. 1; т. 3 - екологосъобразното обезвреждане на НУБА и отпадъците от тях, които не могат да бъдат рециклирани и/или оползотворени. В чл. 12, ал. 6 от Наредбата е предвидено, че лицата, които пускат на пазара индустриални батерии и акумулатори, са длъжни да осигурят събирането на цялото количество негодни за употреба индустриални батерии и акумулатори, образувано през текущата година, независимо от химичния им състав и произход, като ги приемат без заплащане от страна на крайните потребители, освен ако са се договорили с потребителите за друг начин на покриване на разходите за събирането и рециклирането; а в ал. 9 на чл. 12 от Наредбата е предвидено, че количеството негодни за употреба индустриални батерии и акумулатори /в тонове/, което всяко лице, което пуска на пазара индустриални батерии и акумулатори, е длъжно да събере в изпълнение на изискванията на ал. 6, е равно на частта от общото количество негодни за употреба индустриални батерии и акумулатори /в тонове/, събрани през текущата година, съответстваща на пазарния му дял в Република България през същата година. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредбата, притежателите на негодни за употреба индустриални батерии и акумулатори са длъжни да организират временното им съхраняване на мястото на образуване и да уведомят лицето, което пуска на пазара индустриални батерии и акумулатори, за наличните количества негодни за употреба индустриални батерии и акумулатори с цел изпълнение на задълженията му по чл. 12, ал. 6. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредбата, в приложимата редакция съгласно ДВ, бр. 5/2009 г., всички негодни за употреба батерии и акумулатори, събрани в съответствие в чл. 12, включително отделените в резултат на предварително третиране на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване и на разкомплектоване на излезлите от употреба МПС, се предават за предварително третиране, рециклиране и/или оползотворяване. В разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Наредбата е предвидено, че лицата, които пускат на пазара батериите и акумулаторите, предприемат мерки за постигане на целите, посочени в т. т. 1 - 3, като в т. 1 е посочена следната цел: рециклиране на не по-малко от 65 на сто от теглото на материалите, съдържащи се в оловно-киселите батерии и акумулатори, и възможно най-висока степен на рециклиране на оловото, което се съдържа в тях. В чл. 36, ал. 1 ЗУО /в приложимата за случая редакция, съгласно ДВ, бр. 86/2003 г., която е действала към момента на издаване на заповедта/, е предвидено, че лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, заплащат продуктова такса в размер и по ред, определен с акт на Министерския съвет. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗУО /същата редакция/, която е посочена като правно основание за издаването на оспорената пред съда заповед на министъра на околната среда и водите, е предвидено, че продуктови такси не се заплащат в случаите, когато лицата по ал. 1 докажат пред министъра на околната среда и водите, че изпълняват задълженията си за разделно събиране и оползотворяване на отпадъците по наредбите по чл. 24, ал. 2 и по този закон. Предвид тези разпоредби, налага се извода, че продуктова такса се дължи, когато лицата по ал. 1 не докажат, че изпълняват посочените задължения, т. е. неизпълнението на задължението по чл. 11, т. 2 от наредбата за постигане на целта по чл. 13, ал. 2, т. 1 от същата е основание за заплащане на продуктова такса. В глава осма от Наредбата е регламентиран редът за прилагане на чл. 36 ЗУО, като в чл. 58, ал. 1, намиращ се в тази глава, е предвидено, че организацията по оползотворяване на негодни за употреба батерии и акумулатори и лицата, които пускат на пазара батерии и акумулатори, изпълняващи задълженията си индивидуално, до 31 март на текущата година представят на министъра на околната среда и водите доклад за предходната година, изготвен след проведен независим финансов одит в съответствие с разпоредбите на Закона за независимия финансов одит /ЗНФО/, като според ал. 2 този доклад се изготвя от регистриран одитор по смисъла на ЗНФО. В чл. 58, ал. 3, т. 1, б. б. "а" - "д" от Наредбата са изброени документите, които проверява регистрираният одитор за целите на изготвянето на доклада, като в б. "а" са посочени първични счетоводни документи, удостоверяващи количеството разделно събрани и предадени за предварително третиране и рециклиране НУБА на/от лицата по чл. 16; в б. "в" - счетоводните регистри по чл. 9, ал. 1 от Закона за счетоводството, послужили за изготвяне на оборотната ведомост и годишната данъчна декларация; в б. "д" - отчет за изпълнение на целите по чл. 12 и 13 съгласно сроковете по § 2, 3 и 4 от заключителните разпоредби за предходната година, изготвен от лицата, изпълняващи задълженията си индивидуално, по образец съгласно приложение № 9. В ал. 4 на чл. 58 от Наредбата е предвидено, че за изготвяне на доклада по ал. 1 регистрираният одитор използва информацията по чл. 55, предоставена от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда /за количествата на пуснатите на пазара в Република България батерии и акумулатори и на портативните батерии и акумулатори, които са били пуснати на пазара, но са изнесени или изпратени от територията на страната към територията на друга държава - членка на ЕО, преди да са придобити от краен потребител през предходната година, с цел определяне размера на задълженията им по чл. 12 и 13, както и за количеството на събраните негодни за употреба батерии и акумулатори през предходната година на територията на страната с цел определяне изпълнението на задълженията им по чл. 12 и 13/. В ал. 7 на чл. 58 от Наредбата е разписано задължителното съдържание на доклада по ал. 1, изготвен за индивидуално изпълняващите задълженията си, като, наред с останалото, това съдържание включва: т. 1 - информация и констатации за: а) количествата, пуснати на пазара портативни, автомобилни и/или индустриални батерии и акумулатори за предходната година /.../; г) количествата на събраните негодни за употреба портативни, автомобилни и/или индустриални батерии и акумулатори за предходната година; д) количествата на предадените за рециклиране негодни за употреба портативни, автомобилни и/или индустриални батерии и акумулатори за предходната година. Съгласно чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата, в приложимата за случая редакция съгласно ДВ, бр. 53 от 2008 г., министърът на околната среда и водите до 30 април на текущата година определя със заповед производителите и вносителите на батерии и акумулатори, които заплащат продуктова такса въз основа на информацията, съдържаща се в докладите по чл. 58, ал. 1, както и размера на дължимата такса при неизпълнение на целите по чл. 12 и 13 съгласно сроковете по § 2, 3 и 4 от заключителните разпоредби /т. 1/, както и при непредставяне на доклад по чл. 58, ал. 1 /т. 2/. Анализът на цитираните разпоредби недвусмислено налага извода, че преценката за изпълнението на целите по чл. 13 от Наредбата се прави за период от време, който е съответната предходна година, като част от данните /информацията/, която се взема предвид при тази преценка е количеството на предадените за рециклиране негодни за употреба портативни, автомобилни и/или индустриални батерии и акумулатори за предходната година. Всички данни, които се отразяват в доклада по чл. 58, ал. 1 от наредбата се отнасят за предходната година, като отчетът за изпълнението на целите по чл. 12 и 13, който следва да се съдържа в доклада, също се отнася за предходната година. Преценката за изпълнението на целта по чл. 13, ал. 2, т. 1 от наредбата - за рециклиране на определено количество /по-точно 65 на сто/ от теглото на материалите, съдържащи се в оловно-киселите батерии и акумулатори, се прави на база количеството събрани НУБА за отчетния период, който както се посочи е предходната календарна година /освен в случаите като настоящия, при които този срок е по-кратък поради определени обстоятелства/. Изложеното налага извода, че от съществено значение за решаването на основния спорен въпрос по делото /дали "Валбис Трейд" ООД е изпълнило задължението си за постигане на целта по чл. 13, ал. 2, т. 1 от наредбата/ е дали за отчетния период дружеството, като лице което изпълнява задълженията си по чл. 12 и 13 от Наредбата индивидуално, е предприело мерки за рециклиране на не по-малко от 65 на сто от теглото на материалите, съдържащи се в оловно-киселите батерии и акумулатори, събрани през същия отчетен период като негодни за употреба батерии и акумулатори. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 12, ал. 6 от наредбата, лицата, които пускат на пазара индустриални батерии и акумулатори са длъжни да осигурят събирането на цялото количество индустриални НУБА, образувано през годината, както и че съгласно чл. 25, ал. 2 от наредбата притежателите за индустриални НУБА са длъжни да организират временното им съхраняване на мястото на образуване и да уведомят лицето, което пуска на пазара индустриални НУБА с цел събирането им съгласно чл. 12, ал. 6. След разделното събиране на НУБА, съгласно чл. 13, ал. 1 от наредбата, лицето, което пуска на пазара индустриални батерии и акумулатори е длъжно да предаде всички НУБА, събрани в съответствие с чл. 12 за предварително третиране, рециклиране и оползотворяване. Следователно, в противоречие с действителното съдържание на чл. 13, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 и чл. 12, ал. 6 и 9, вр. чл. 25, ал. 2 от наредбата, както и на приложимите разпоредбите на чл. 58 от наредбата и на чл. 36, ал. 2 ЗУО, първоинстанционният съд е направил извода, че без значение за преценката относно изпълнението на задълженията на дружеството за постигане на целта по чл. 13, ал. 2, т. 1, е кога събраното количество НУБА е предадено за рециклиране и по-конкретно дали това е осъществено в рамките на предходната календарна година /или съответния отчетен период от нея/ или след това. Поради това че преценката за постигане на целите по чл. 12 и 13 от наредбата се прави за една календарна година, то и основанието за заплащане на продуктова такса поради неизпълнение на задълженията на лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, възниква при неизпълнение на посочените задължения в рамките на съответната проверявана година. В този смисъл е регламентирано и правомощието на министъра на околната среда и водите по чл. 59, ал. 1, т. 1 от наредбата да издаде заповед, с която да определи, че съответното лице дължи продуктова такса поради неизпълнение на целите по чл. 12 и 13 и да определи размера й. След като тази заповед се издава въз основа на информацията, съдържаща се в доклада по чл. 58, ал. 1 от наредбата, който съдържа информация и данни за предходната година, включително и отчет за изпълнение на целите за предходната година, то очевидно е, че преценката за наличие или не на основание за възникване на задължение за продуктова такса се прави за тази предходна година. Срокове за рециклиране на посочените количества от теглото на материалите, съдържащи се в съответния вид НУБА не са посочени нито в т. 1 на чл. 13, ал. 2 от Наредбата /отнасящ се за оловно-киселите НУБА/, нито в т. 2 и 3 от същата алинея /отнасящи се съответно за никел-кадмиевите НУБА и за другите НУБА/, но такова посочване и не е необходимо, след като в чл. 58 от наредбата, която регламентира реда на приложение на чл. 36 ЗУО, както и в чл. 59 от наредбата, който регламентира правомощието на министъра на околната среда и водите да издаде заповед за определяне на задължение за продуктова такса при неизпълнение на целите по чл. 12 и 13, недвусмислено е предвидено, че преценката за постигане на целите по чл. 12 и 13 от наредбата се прави за предходната година. Настоящият състав намира за необоснован извода на първоинстанционния съд, че не съществува срок за изпълнение на целта по чл. 13, ал. 2, т. 1 от наредбата. Този извод неправилно е изведен от съдържанието на чл. 13, ал. 2, т. 3 и 4, ал. 3 и 4 от наредбата и § 3 и 4 от заключителните разпоредби на наредбата. В приложимите редакции на т. 2 и 3 на чл. 13, ал. 2, съгласно ДВ, бр. 5/2009 г., са предвидени следните цели: рециклиране на не по-малко от 75 на сто от теглото на материалите, съдържащи се в никел-кадмиевите батерии и акумулатори, и възможно най-висока степен на рециклиране на кадмия, съдържащ се в тях /т. 2/ и рециклиране на 50 на сто от теглото на другите НУБА /т. 3/; в ал. 3 е посочено, че целите по ал. 2, т. 2 се постигат поетапно съгласно сроковете по § 3 от заключителните разпоредби, а в ал. 4 е посочено, че целите по ал. 2, т. 3 се постигат поетапно съгласно сроковете по § 4. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че за изпълнението на целите по чл. 13, ал. 2, т. 2 и 3 от наредбата са предвидени срокове и това са сроковете посочени в § 3 и 4 от заключителните разпоредби на наредбата. В посочените параграфи не са предвидени срокове за рециклиране на съответния вид НУБА /никел-кадмиеви и други/, а са регламентирани срокове за поетапно постигане на целите по чл. 13, ал. 2, т. 2 и 3, като от датата на влизане на наредбата в сила - 1.01.2006 г. до края на 2010 г. за всяка от календарните години /от 1 януари да 31 декември на съответната година/ са предвидени различни проценти за рециклиране на съответния вид НУБА. Така, в § 3 са регламентирани етапите за постигане на целите по чл. 13, ал. 2, т. 2, като по т. 1 за първия период от 1.01.2006 г. до 31.12.2006 г. е предвидено рециклиране на не по-малко от 40 на сто от теглото на всяка негодна за употреба никел-кадмиева батерия и акумулатор, събрана или приета по чл. 12, ал. 1 и 6; за следващия период от 1.01.2007 г. до 31.12.2007 г. - 45 на сто и т. н., до достигане на посочените в чл. 13, ал. 2, т. 2 от наредбата не по-малко от 75 % за рециклиране, които следва да бъдат постигнати през периода от 1.01.2010 г. и за всяка следваща календарна година. По сходен начин в § 4 от заключителните разпоредби на наредбата са регламентирани етапите за постигане на целите по чл. 13, ал. 2, т. 3 от наредбата, като за първия период от 1.01.2006 г. до 31.12.2006 г. изискването за рециклиране е в най-нисък процент - не по-малко от 15 на сто от теглото на всяка НУБА, а по т. 5 - от 1.01.2010 г. и за всяка следваща календарна година - не по-малко от 50 на сто. Очевидно е, че в § 3 и 4 не става въпрос за сроковете, в които следва да бъде извършено рециклирането на съответния вид НУБА, а за срокове, спрямо които се определят изискванията за количеството НУБА /в проценти/, което следва да бъде рециклирано във връзка с преценката за изпълнение на целите по чл. 13. Всъщност, относно задължението за рециклиране на никел-кадмиевите НУБА и другите НУБА /по чл. 13, ал. 2, т. 2 и 3 от наредбата/ нормативно е предвидено поетапно постигане на целите, чрез поетапно /ежегодно от 2006 г. до 2010 г./ увеличаване на процента НУБА, който следва да бъде рециклиран, докато за оловно-киселите НУБА /по чл. 13, ал. 2, т. 1 от наредбата/ изискването за рециклиране на не по-малко от 65 на сто е предвидено от датата на влизане на наредбата в сила. Неоснователен е доводът на ответника по касационната жалба, който е бил поддържан и пред първата инстанция, че единственият срок, който може да бъде приложен във връзка с преценката за изпълнение на целите по чл. 13 от наредбата е тригодишният срок за съхраняване, който е предвиден в § 1, т. 21 ДР ЗУО. В тази разпоредба се съдържа легално определение, в което е предвидено, че "временно съхраняване" е дейност, свързана със складирането на отпадъците на площадки при мястото на образуването им или със събирането им на площадки за срок не по-дълъг от: а/ три години при последващо предаване за оползотворяване; б/ една година при последващо предаване за обезвреждане. Според определението по § 1, т. 5 ДР на наредбата "временно съхраняване на НУБА" е всяка от операциите съгласно § 1, т. 21 ДР ЗУО, приложима към НУБА. В случая обаче задължението за заплащане на продуктова такса не е определено поради неспазване на срока за временно съхраняване, а поради неизпълнение на задълженията за постигане на целта по чл. 13, ал. 2, т. 1 от наредбата. Както се посочи по-горе, наредбата е издадена в изпълнение за законовата делегация по чл. 24, ал. 2 ЗУО и с нея се регламентират само част от обществените отношения, които са предмет на общо регулиране със Закона за управление на отпадъците. Основанието за възникване на задължение за продуктова такса съгласно чл. 36, ал. 2 ЗУО е неизпълнението на задълженията, произтичащи от наредбите по чл. 24, ал. 2, поради което от значение за преценката дали е налице основание за възникване на задължението е именно изпълнението на специалните изисквания по наредбата, които в конкретния случай се отнасят до задължението по чл. 13, ал. 2, т. 1 от наредбата относно постигане на целта за рециклиране на не по-малко от 65 на сто от теглото на материалите, съдържащи се в оловно-киселите НУБА. Изискването за изпълнение на това задължение не възниква след изтичане на тригодишния срок, посочен в определението за временно съхраняване по § 1, т. 21 ДР ЗУО, а веднага, по-точно в рамките на отчетния едногодишен период, за който се прави преценката за изпълнение на целите по чл. 12 и 13 от наредбата. Този извод се подкрепя от разпоредбите на чл. 12, ал. 6 и ал. 9 и чл. 13, ал. 1 от наредбата, които задължават всяко лице, което пуска на пазара индустриални батерии и акумулатори да осигури събирането на цялото количество индустриални НУБА, образувано през текущата година, съответстващи на пазарния му дял в страната през същата година, както и да предаде това количество за предварително третиране, рециклиране и/или оползотворяване. Изпълнението на целта по чл. 13, ал. 2, т. 1 от наредбата за рециклиране на не по-малко от 65 на сто от количеството на материалите, представлява обусловено продължение на останалите задължения на лицата по чл. 11 от наредбата и не може да се разглежда изолирано от тях. По изложените съображения, настоящият състав намира, че в случая за "Валбис Трейд" ООД е възникнало задължение за заплащане на продуктовата такса, така както е определена с оспорената пред съда заповед на министъра на околната среда и водите. Като е достигнал до обратния извод първоинстанционният съд е постановил неправилно решение - при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, представляващо касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Валбис Трейд" ООД против заповед № РД-567/4.06.2010 г. на министъра на околната среда и водите. По частната жалба: С обжалваното определение № 10921/31.07.2012 г. по адм. дело № 9458/2010 г. на ВАС, пето отделение, съдът, в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК е осъдил министерството на околната среда и водите да заплати на "Валбис Трейд" ООД сумата 1250 лв., представляваща разноски по делото. Предвид изхода на делото, съгласно решението на настоящата инстанция по касационната инстанция, според който се отхвърля жалбата на "Валбис Трейд" ООД против заповед № РД-567/4.06.2010 г. на министъра на околната среда и водите, дружеството - оспорващ няма право на разноски съгласно чл. 143, ал. 1 АПК. На това основание определението следва да бъде отменено, без да бъдат обсъждани изложените в частната жалба доводи. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, съгласно чл. 143, ал. 4 АПК и задължителните указания, дадени в тълкувателно решение №3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ВАС. Предвид това и на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,