Решение № 1352 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7555/2013 г.

Решение № 1352 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7555/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на началника на РДНСК ЮЦР, чрез процесуалния си представител юрк. Прегьова, против решение № 57 от 19.04.2013 г. по адм. дело № 28/2013 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отменена негова заповед № ДК-02-ЮЦР-383/16.11.2012 г. за премахване на незаконен строеж: "Пристройка към апартамент 11 в блок 43", находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) I за жилищно строителство и магазини първично обслужващи жилищни групи, кв. 5 по плана на гр. Смолян, Област Смолян. Ответникът Стефан Емилов Димитров не взема становище по жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба на началника на РДНСК ЮЦР за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да отмени оспорената заповед, административният съд приема, че процесният строеж представлява пристройка към съществуващо жилище, която е била допустима по правилата и нормативите, действали към момента на извършването му - 1986 г., както по плана от 1983 г., така и по действащия понастоящем план, поради което има статут на търпим строеж по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и не подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Атакуваният съдебен акт е издаден в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила и изцяло кореспондира с всички материали по делото. Видът и характеристиките на процесния строеж, както и извършването му през 1986 г. без строителни книжа не е спорно по делото. Спорно е дали е допустим по правилата и нормативите, действали към момента на извършването му, доколкото има отказ на гл. архитект да издаде удостоверение за търпимост на процесния строеж, на което се позовава административният орган. "Правилата и нормативите" по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ представляват техническите, строителни такива, а не нормативните, изискващи съгласие на собственика, респ. съсобственика на имота за извършване на строежа. Липсата на такова не е сред обстоятелствата по чл. 225, ал. 2 ЗУТ, квалифициращи строежа като незаконен. Обосновано със събраните по делото доказателства и неоспореното от страните заключение на вещото лице, административният съд приема, че процесната пристройка към съществуващо жилище по начина на извършването му представлява пристрояване на жилищната сграда, което е допустимо по чл. 148, ал. 1, т. 1 ППЗТСУ (отм.). Пристроеното е в съответствие както с действащия подробен градоустройствен план от 1983 г., при действието на който е изградена, така и с действащия сега ПУП. Правилно първоинстанционния съд е квалифицирал строежа като търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и като такъв е постановил решение, с което е отменил заповед № ДК-02-ЮЦР-383/16.11.2012 г. на началника на РДНСК ЮЦР. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,