Решение № 14172 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11732/2015 г.

Решение № 14172 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11732/2015 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 4245 от 18.06.2015 г., постановено по адм. д. № 1065/15 г. Административен съд - София град, първо отделение, 8-ми състав, е отхвърлил жалбата на "Сандра мода" - ЕООД - гр. София, срещу ревизионен акт № Р-2210-1401745-091-01/18.09.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, поправен с ревизионен акт № П-22221014027493-033-01 от 03.10.2014 г., потвърден с решение № 2077 от 24.11.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОДОП" - гр. София разноски по делото в размер на 971 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Сандра мода" - ЕООД, представлявано от управителя Митко Недев Иванов от гр. София. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град със законните от това последици. Ответният по касационната жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Сандра мода" - ЕООД - гр. София срещу ревизионен акт № Р-2210-1401745 -091-01/18.09.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, поправен с ревизионен акт № П-22221014027493-033 - 01 от 03.10.2014 г., потвърден с решение № 2077 от 24.11.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 8 110,02 лв. по 6бр. фактури, издадени от "Канзас 2"-ЕООД, в размер на 383,33 лв. по фактура, издадена от "Тим групс 2007" ЕООД, в размер на 666,66 лв. по 2 бр. фактури, издадени от "М терм" ЕООД и в размер на 900 лв. по 2 бр. фактури, издадени от "Прима стар 2000"-ЕООД, в резултат на което на дружеството са определени задължения за ДДС в размер на 10 059,88 лв. и лихви за забава в размер на 4 641,18 лв. Съдът е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите да не признае право на данъчен кредит по отношение на всеки един от доставчиците. След възпроизвеждане на разпоредбите на чл. 68, 69 и 70 от ЗДДС относно възникване на правото на данъчен кредит, административният съд е обсъдил законосъобразността на ревизионния акт, обсъждайки на отделен ред всеки един от доставчиците /стр. 6 - 10 от мотивите на решението/. Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на отменителни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК изразяващи се в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че в нарушение на закона и установената съдебна практика първоинстанционният съд е приел, че липсват реални доставки и в този смисъл постановеното решение се явява неправилно. По направите оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По-голяма част от оплакванията в касационната жалба са насочени срещу оспорения ревизионен акт, а предмет на касационно обжалване е решението на първоинстанционния съд - чл. 208 от АПК, поради което същите не следва да бъдат обсъждани. Видно от мотивите на първоинстанционния съдебен акт, решаващият съд, след възпроизвеждане на фактическата обстановка и излагане на разпоредбите, регламентиращи възникването на правото на данъчен кредит, първоинстанционният съд е обсъдил законосъобразността на ревизионния акт по отношение на всеки един от доставчиците. По специално за доставчика "Канзас 2" ЕООД е прието, че не са ангажирани доказателства за реалното предаване на стоките по част от фактурите, респективно извършената услуга по една от фактурите. В този смисъл оплакването, че правото на данъчен кредит е отказано, тъй като доставчика /казаното важи и за останалите доставчици/ не открит на деклариран данъчен адрес, е неоснователно, тъй като това обстоятелство не е решаващо за непризнаване на правото на данъчен кредит. Доколкото в жалбата до първоинстанционния съд няма посочено конкретно дело на Съда на Европейския съюз, то в решението на административния съд бланкетно е посочено, че ревизионният акт не противоречи на тълкуването на закона, дадено в решенията на СЕС. Обстоятелството, че "Сандра мода" ЕООД е регистрирано по ЗДДС и е включило процесните фактури в дневниците за покупки и в справката-декларация, не е спорно по делото, а то не е и решаващо за възникване на правото на данъчен кредит, поради което доводите, изложени в т. 4 от касационната жалба са неотносими към спора. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора, че съгласно чл. 37 от ДОПК органите по приходите са длъжни служебно да събират доказателства, поради което е недопустимо от неизпълнението на това им задължение и ненамирането на доставчиците на декларираните данъчни адреси да бъдат правени изводи в ущърб на ревизираното дружество. Вярно е, че по силата на чл. 37, ал. 1 от ДОПК в тежест на данъчния орган е да събира служебно доказателства в административното производство. Но когато тези доказателства са поискани по реда на ал. 3 и не са представени от лицето, разпоредбата на ал. 4 от същия чл. 37 от ДОПК създава презумпцията, че органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и следва да преценява само събраните в производството доказателства. Като участник в стопанските операции ревизираното дружество също следва да притежава доказателства, че тези операции действително са се извършили. И доколкото възникването на правото на данъчен кредит е благоприятен за него факт, то по силата на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК в тежест на данъчно-задълженото лице е да докаже всички елементи от фактическия състав, който поражда правото на данъчен кредит. В нарочно определение от 20.03.2015 г./л. 102 от първоинстанционното дело/ административният съд е указал на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. На това указание с молба от 18.05.2015 г./л. 114 от делото/ дружеството е отговорило, че всички доказателства са приложени по административната преписка и то няма как да доказва отрицателни факти. Предвид гореизложеното не могат да бъдат споделени оплакванията на касатора, че от страна на първоинстанционния съд са нарушени процесуалните разпоредби и не са обсъдени всички относими към спора доказателства. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - София град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на "Сандра мода" ЕООД и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,