Решение № 1069 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13701/2015 г.

Решение № 1069 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13701/2015 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Рафи Махмуд Ибрям, с. Градница, община Тервел, Област Добрич и адв. Венета Драганова представляваща партия ЕНП, срещу решение № 156 от 16.11.2015 г. на АС (Административен съд) гр. Добрич по административно дело № 647/2015 г. Касационните жалбоподатели считат, че решението е незаконосъобразно, постановено при нарушения на материалния закон. Заявяват, че не са съгласни с изложените от съда доводи, защото и в уточняващата си молба и в съдебно заседание са твърдяли, че има сериозни несъответствия в чернови и оригинални протоколи, които са съставени извън изборната секция, което поражда съмнения за манипулация в изборния резултат. Твърдят, че СИК с. Градница не са изпълнили Методическите указания на ЦИК, издадени с цел точно и еднакво прилагане на нормите на ИК и ЗПУГДВМС. Молят да бъде разпоредено бюлетините да бъдат броени отново за да бъде уточнен действителният вот в секцията. Молят съдебното решение да бъде отменено и постановено друго решение, с което да се обяви резултата за избор за кмет на кметство с. Градница за недействителен. Допълнително са постъпили и Писмени бележки от представляващата ЕНП адв. Драганова. От ответника Общинска избирателна комисия (ОИК) Тервел е постъпил Писмен отговор, в който се моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да се приеме изразения от избирателите на с. Градница вот за действителен. Заинтересованата страна - Мехмедали Осман Мехмедали от с. Градница, не заявява становище. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, като по същество е неоснователна. Атакуваното решение е правилно. При съдебното обжалване във връзка с проведения избор за кмет на кметство с. Градница не са били установени съществени нарушения на Изборния кодекс, които като краен резултат да доведат до опорочаване волята на избирателя и до промяна на резултата от избора. Съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че общата касационна жалба на Рафи Махмуд Ибрям от с. Градница и Партия "Единна народна партия" (ЕНП) е подадена в законоустановения в чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс (ИК) 7-дневен срок, от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 156 от 16.11.2015 г. по административно дело № 647/2015 г., в производство по реда на чл. 459, ал. 1 от Изборния кодекс във връзка с чл. 145 и сл. от АПК, Добричкият административен съд, V-ти състав ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.10.2015 г. на Общинска избирателна комисия гр. Тервел за избиране на кмет на кметство на с. Градница, с което е обявен за избран за кмет на кметството на първи тур със 78 действителни гласове кандидатът, издигнат от Местна коалиция "За нов Тервел" Мехмедали Осман Мехмедали. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че на проведените местни избори на 25.10.2015 г. за кмет на кметство с. Градница са участвали трима кандидати. Техните резултати са отразени в протокол на СИК № 082700014 и съобразно резултатите в този протокол, ОИК Тервел е съставила протокол по реда на чл. 447 от ИК и е издала оспореното решение, тоест то е издадено въз основа на отчетените от СИК резултати от гласуването. По повод на оспорването на отразените в протокола на СИК резултати, съдът е установил, че протоколът е редовен от външна страна, не съдържа поправки и зачерквания, подписан е от всичките девет членове на назначената комисия за провеждането на изборите, без особени мнения и възражения. Отразено е, че подписите са положени в 20,00 часа на 25.10.2015 г., както и присъствието на трима застъпника, представители на различни политически партии. Специално ЕНП е имала двама застъпника, които не били вписани като присъстващи при преброяването на резултатите, като съдът е приел, че невписването на всички присъствали застъпници в протокола на СИК не е процесуално нарушение, защото ако не са били съгласни с резултатите, отчетени от членовете на СИК, същите са могли да изложат своите възражения или особени мнения пред ОИК - Тервел чрез подаване на жалба, каквато не е постъпвала. По отношение на твърденията в жалбата за предоставяне на копия от черновите на протокола, а не от оригинала му, както и за непоставяне на копия от протокола на входната врата на изборното помещение, съдът е посочил, че тези действия, дори и да са били извършени от членовете на СИК, не могат да се квалифицират като съществени, тъй като са свързани единствено с обявяване на изборните резултати, които не биха могли да окажат въздействие върху вече отчетените такива. За необосновано съдът е приел твърдението, че оригиналният протокол на СИК бил изготвен на чернова, която била раздавана на кандидатите, като е посочил, че резултатите отразени в черновите не се вземат предвид при отчитане гласовете на избирателите, а официални свидетелстващи документи са единствено оригиналните протоколи. Съдът е счел, че не дължи произнасяне по нововъведени оплаквания, каквото е твърдението за съмнение за несъответствие в броя на гласувалите по избирателен списък с броя на намерените бюлетини, което се установявало от протоколите, съставени за избор на общински съветници и избор на кмет на община. Въпреки това е посочил, че за всеки избор се съставя отделен протокол, който се ползва с материална доказателствена сила относно вписаните в него обстоятелства. Като краен извод съдът е посочил, че не са налице твърдяните основания за обявяване на избора за недействителен. Оспореното решение на ОИК е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, основава се на резултатите от гласуването за кмет на кметство, отразени в протокола на СИК, съобразено е и с материалния закон, като избран за кмет е кандидатът, който съгласно чл. 452, ал. 3 от ИК е получил повече от половината от действителните гласове. Така постановеното съдебно решение е правилно. С обжалваното пред Административен съд - Добрич РЕШЕНИЕ, което е Приложение № 86-МИ от образеца на изборните книжа, утвърдени от Централната избирателна комисия съгласно чл. 6 от Изборния кодекс, на основание чл. 452 от Изборния кодекс и въз основа на получените данни от протоколите на СИК, Общинската избирателна комисия - Тервел ОБЯВЯВА ЗА ИЗБРАН за кмет на кметство Градница, община Тервел, област Добрич, на първи тур Мехмедали Осман Мехмедали, издигнат от МК "За нов Тервел", получил 78 действителни гласове. Видно от протокола на Общинската избирателна комисия (ОИК) - Тервел, който е Приложение № 84-МИ-х-К, кандидатът за кмет Рафи Махмуд Ибрям, издигнат от "Единна народна партия" е получил 60 действителни гласове, а кандидатът за кмет Янко Тодоров Радев, издигнат от "Българска социалистическа партия" е получил 17 действителни гласове, при които обстоятелства за избран за кмет е обявен този кандидат, който е получил най-много действителни гласове. Същите данни са отразени и в протокола на секционна избирателна комисия (СИК) в избирателна секция № 082700014, който е Приложение № 82-МИ-х-К. Въз основа на данните от протокола на СИК е изготвен протокола на ОИК, а въз основа на данните от протокола на ОИК е изготвено решението на ОИК за определяне на резултатите от изборите, което единствено подлежи на обжалване съгласно чл. 459, ал. 1 от Изборния кодекс (ИК). Жалба срещу това решение на ОИК - Тервел е подадена само от кандидата за кмет на кметство Градница Рафи Махмуд Ибрям, както и от партията, която го е издигнала - "Единна народна партия", като и двамата жалбоподатели са активно легитимирани, тъй като попадат в кръга на субектите изрично посочени в чл. 459, ал. 1 от ИК. В жалбата до Административен съд - Добрич са направени няколко оплаквания за допуснати нарушения на изборния процес, които са обсъдени от съда и са приети за неоснователни, недоказани и необосновани. В проведеното на 11.11.2015 г. единствено съдебно заседание, първоинстанционният съд е изслушал становищата на страните, включително и на прокурор от Окръжна прокуратура Добрич, който е встъпил в производството на основание чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК. С мотивирано определение в съответствие с разпоредбата на чл. 254, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за мотивиране на съдебните актове, съдът е отхвърлил искането на жалбоподателите за преброяване на бюлетините, защото протоколите на СИК и ОИК са напълно редовни от външна страна, в тях липсват зачерквания, поправки, съответстват на резултатите с останалите изборни книжа, попълнени са четливо и не будят никакво съмнение за резултатите от изборите. Освен това съдът е установил по безспорен начин чрез обяснение на представителя на жалбоподателя ПП "Единна народна партия" адв. Драганова и на председателя на Общинската избирателна комисия Костадинов, факта, че от двамата застъпника на ПП "Единна народна партия" не са подавани жалби, сигнали, оплаквания до Общинската избирателна комисия до края на изборния ден. Мотивирано съдът не е допуснал и събирането на гласни доказателства - разпит като свидетели на двамата застъпници. В решението си съдът е посочил, че дори от останалите застъпници, които са били вписани в протокола на СИК не са постъпвали възражения, че не са съгласни с резултатите от гласуването, отчетени от членовете на СИК. С тези свои процесуални действия съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, както считат касационните жалбоподатели. Решението на съда съответства и на материалния закон, защото е съобразено със следните принципни положения на Изборния кодекс: Протоколите на СИК и ОИК са официални (свидетелстващи или т. н. удостоверителни, а не диспозитивни) документи по смисъла на чл. 179 от ГПК - издадени от длъжностни лица, каквито са членовете на избирателните комисии, по установения ред и форма и съставляват доказателство за отразените в тях обстоятелства. За да бъде оборена материалната им доказателствена сила, тяхната истинност може да бъде оспорена по реда на чл. 193 от ГПК. Истинността има две форми - автентичност (авторство, да носи подписа на издателя си) и вярност (съдържанието да съответства на действителното фактическо положение). Оспорването трябва да бъде направено най-късно до приключване на първото по делото заседание, ако тези протоколи са представени с административната преписка, или в срок до края на заседанието, на което те са представени допълнително. Ответната страна - ОИК трябва да заяви, че ще се ползва от оспорените документи. Ако съдът открие производство по оспорване, тежестта на доказване на неистинността им пада върху страната, която го е оспорила. В конкретния случай не е направено оспорване на протоколите на СИК от страна на двамата жалбоподатели, поради което правилно съдът е приел, че отразените в тях обстоятелства отговарят на действителното положение. Следва да се отбележи съществено правило, че когато действителността или недействителността на някой глас бъде оспорена, разбира се от някой от членовете на СИК, които единствено имат право да броят бюлетините, тоест съгласно чл. 100, т. 4 от ИК да преброяват гласовете за кандидатските листи при всички видове избори и предпочитанията (преференциите) за кандидатите на партии и коалиции при избори за общински съветници, след решение на комисията случаят се описва в протокол, който се прилага към протокола на СИК, като на гърба на бюлетината се отбелязва номерът на решението, основанието за недействителност и се подписва от председателя и секретаря (чл. 438, ал. 3 ИК). След като към процесния протокол на СИК № 082700014 няма приложени допълнителни протоколи за такъв възникнал спор, то не може да се твърди за нарушения на изборния процес. На това място следва да се посочи, че за всеки отделен избор се съставят различни протоколи, поради което приложените от жалбоподателите протоколи за избор на кмет на община и избор на общински съветници, са неотносими за конкретния спор, който касае избор за кмет на кметство. Още по-неотносим е протокол за провеждането на националния референдум по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС). Според чл. 441, ал. 3 от ИК, чл. на секционната избирателна комисия (независимо от коя партия или коалиция е предложен), не може да откаже да подпише протокола, а ако не е съгласен с отразеното, го подписва с особено мнение, като посочва в какво се изразява това особено мнение. Мотивите се излагат в писмена форма на отделен лист и се прилагат като неразделна част от протокола. Необходимо е да се спомене решение № 9 от 26.11.2009 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 8/2009 г., което касае оспорване на резултата от избор на народен представител, но няма пречка да се прилага и за местните избори, в случая за кмет на кметство, защото в него е дадено принципно разрешение на много спорен въпрос и според което решение, съдът отклонява искането за "ръчно преброяване" на подадените бюлетини, доколкото в Република България преброяването на бюлетините от гласуването се извършва единствено и само ръчно от СИК след приключване на изборния ден и не се прилага какъвто и да е друг способ на преброяване освен този. Повторно преброяване на гласовете би могло да се допусне, ако от протоколите на СИК е видно, че съществуват спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването. Конституционният съд счита, че не е оправдано извършване на проверка на съответствието на обявените за недействителни бюлетини с изискванията на закона и методическите указания на ЦИК, (както и относно правомерността на дописани и допуснати до гласуване избиратели, съобразно закона извън включените в първоначалния избирателен списък), доколкото не са регистрирани възражения, жалби и подписване с особени мнения от страна на членовете на комисиите в протоколите на СИК и РИК. Следва да се отбележи също, че за да бъде опорочен един изборен резултат, не е достатъчно само да е допуснато нарушение на процедурата, а то трябва да е съществено. Нееднократно в съдебната практика и в множество теоретични разработки на различни автори от областта на юридическата материя е правено разграничение кога нарушението е "съществено" и кога е "несъществено" предвид липсата на легално определение на тези понятия, и по-конкретно, че нарушението е "съществено" тогава, когато то само по себе си опорочава процедурата, тоест допускането му се отразява на съдържанието на акта и ако не е било допуснато, то крайният резултат би бил различен и разрешен по съвсем друг начин, в случая обявеният изборен резултат да не отразява действителния вот на избирателите. Такива съществени нарушения в конкретния случай не се установяват от събраните доказателства. Необходимо е на това място да се спомене още едно решение на Конституционния съд на Република България, което макар и също да е относно законността на избори за народни представители, дава разрешение на принципен въпрос. Това е решение № 13 от 28.11.2013 г. по конст. дело № 14/2013 г., според което за да бъдат обявени изборите за незаконни, трябва да се констатира, че са едновременно налице две предпоставки: съществени, особено тежки нарушения на изборния процес, относими към основополагащите демократични конституционни принципи на избирателното право (общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване - чл. 10 от Конституцията и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите. В конкретния случай от приложения по делото протокол на СИК не се установява да е имало спорове по характера на бюлетините, няма отразени постъпили в изборния ден жалби и взетите по тях решения, няма описани подадени заявления или възражения, няма забележки, няма подписи с особени мнения и повторно ръчно преброяване заради изразено съмнение за допуснати нарушения не е оправдано от съда, който безспорно не е участник в изборното правоотношение. Съмненията и предположенията за допуснати нарушения не са основание за обявяване на избора на кмет на кметство за недействителен. Протоколът на ОИК - Тервел, който е съставен въз основа на данните от секционния протокол също е без зачерквания, задрасквания, забележки, възражения, особени мнения, както и издаденото въз основа на него решение за избор на кмет на кметство Градница. Относно оплакването за раздаване на чернови на протоколите: първо, касае се само за един протокол в една единствена секция в село Градница с № 082700014 и то за този протокол, който е за кмет на кметство Градница, а не за кмет на общината Тервел или за общински съветници. По принцип формулярите за чернова се получават съгласно чл. 215, ал. 1, т. 9 от ИК от секционната избирателна комисия в деня преди изборния ден. Преди попълването на протоколите на СИК се съставя чернова, която обаче не е официален документ и от нейното съдържание не могат да се правят правни изводи. Черновата затова е чернова, за да могат в нея да се правят задрасквания, зачерквания или поправки. Релевантен за резултата на избора е оригиналният протокол на СИК, който е в три идентични екземпляра и е изработен на трипластова индигирана хартия, защитен с полиграфическа защита. Не представлява съществено нарушение даването на застъпници на копие от чернова, а не копие от протокол, както и непоставянето на копие от протокола на входната врата на изборното помещение. Гаранция за достоверен резултат от произведени избори е разпоредбата на чл. 445, ал. 3 от Изборния кодекс, даваща възможност да се извърши ново преброяване на гласовете съвместно от секционната избирателна комисия и от общинската избирателна комисия, ако се установи несъответствие между фабричните номера на получения и предадения протокол от секционната избирателна комисия за съответния вид избор или съществено несъответствие във вписаните в протокола данни, което не може да се отстрани от секционната избирателна комисия, до каквото в случая не се е достигнало. В конкретния случай не се установява секционната избирателна комисия да не е спазила, тоест да е нарушила разпоредбите на Изборния кодекс, както и Методическите указания на Централната избирателна комисия, които ЦИК издава на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от Изборния кодекс. С оглед всичко изложено, обжалваното пред ВАС решение на Административен съд - Добрич не страда от твърдяните касационни пороци, а след извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,