Решение № 597 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 266/2008 г.

Решение № 597 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 266/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. М. М. от с. Я., Бургаска обл. срещу въззивно решение № I* от 17.10.2007 г. по гр.д. № 441/2007 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 6.10.2007 г. на Бургаския районен съд по гр.д. № 2551/2006 г., с което са отхвърлени предявените от В. М. М. срещу И. А. А. искове за отмяна дарението на три златни накити - синджир, гривна и пръстен, както и на сумата 2000 лв. Поддържа се, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, на съществени правила на съдопроизводството и е необосновано-отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. " в" ГПК (отм.). Ответникът И. А. А. не е подал писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на III г.о. като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Жалбата е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени обективно кумулативно съединените искове за отмяна на даренията по чл. 105, ал. 1 СК и за връщане на полученото въз основа на даренията по чл. 55 ЗЗД, и в условията на евентуалност при липса на вещите за заплащане паричната им равностойност от 500 лв. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Събраните по делото доказателства обосновават извода на съда за неоснователност на предявените искове. От доказателствата по делото е установено, че страните са сключили гр.брак на 31.08.2002 г., който е прекратен поради развод с решение № 2* от 16.12.2005 г. по гр.д. № 1631/2005 г. на БРС. От показанията на св. И, е прието, че на сватбеното тържество майката на жалбоподателката подарила на ответника златните накити, както и че присъствалите на тържеството гости подарили на страните общо сумата от 5000 лв. Изводът на въззивния съд, че не е установено жалбоподателката да е дарила на ответника вещите и паричната сума е обоснован и законосъобразен. Доказателства по делото са преценени в тяхната съвкупност, поради което не се оправдава от фактическа страна оплакването за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по тяхната преценка. Факта, че златните накити са подарени от майката на жалбоподателката, а паричната сума от гостите на сватбеното тържество не се оспорва от жалбоподателката. При тези данни правилно въззивният съд е приел, че жалбоподателката не е активно материално правно легитимирана по предявените искове, тъй като тя не е дарител на накитите и сумата. Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 СК установява, че се отменят дарения направени от единия съпруг на другия съпруг или от негови близки. В случая златните накити са подарени от майката на жалбоподателката, т.е. налице е втората хипотеза на чл. 105, ал. 1 СК -дарение от близък роднина на единия съпруг в полза на другия съпруг. При тази хипотеза материално правно легитимиран да предяви иска за отмяна на дарението е майката на жалбоподателката, а не самата жалбоподателка. Това е така, защото не е налице дарение от жалбоподателката на ответника, а дарение от близък роднина. Не може да се възприеме даденото в касационната жалба тълкуване на нормата на чл. 105, ал. 1 СК, че жалбоподателката е активно материално право легитимирана по иска за отмяна на дарението, тъй като дарителката е от кръга на близките роднини. Именно, защото майката е от кръга на близките роднини по смисъла на сочената разпоредба, на нея изрично е признато това право, като близка на съпруга на дареното лице да иска отмяна на дарението, което зависи от личната преценка на дарителя. По тези съображения, а и поради това, че не е установено жалбоподателката да е подарила на ответника сумата 2000 лв., правилно е отхвърлен иска за отмяна и на това дарение. Тъй като искът за отмяна на даренията е отхвърлен, то и искът за връщане на полученото въз основа на дарението също е неоснователен, и правилно е отхвърлен. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ГПК (отм.) съдът в настоящия състав приема, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния и процесуален закон и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, III г.о.