Решение № 4770 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6765/2011 г.

Решение № 4770 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6765/2011 г., I о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор и заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 1339 от 22.03.2011 г. по адм. дело № 4986/2010 г. на Административния съд - София град, като неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Неджибе Бекир Дурмуш, село Свобода, област Кърджали, редовно призован, не ся явява и не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, приема, че подадената в срока касационна жалба, е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено и не се спори, че от страна на Държавен фонд Земеделие - Разплащателна агенция на жалбоподателя е изплатена сума от 2 082,27 лева. Установено е, че това плащане е извършено вследствие на указания, дадени с писмо № 01-0409/1600 от 12.08.2008 г. на министъра на земеделието и храните. Според съда, не е установено, а и не се твърди за наличие на поведение от страна на Неджибе Дурмуш, което да е въвело в заблуждение органите на Разплащателната агенция. Не е установено също от страна на адресата на акта, земеделският производител, да е декларирал неверни данни относно вида и размера на площите. Обстоятелството, че от страна на органите на Разплащателната агенция не е извършена проверка на декларираните от него площи, както и че само в резултат от данни на Общинската поземлена служба е дадено одобрение за субсидия на площите в блокове с код 06 са факти извън контрола на същия. Лицето е декларирало притежаваните от него площи в общо заявление за единно плащане, като не е установено разминаване между информацията в заявлението и действителните данни. След като няма неправомерно поведение от страна на лицето, което да е довело до получаване от него на плащания от Разплащателната агенция, не може да се приеме, че те не му се дължат. Изплащането на суми за площи, които не подлежат на подпомагане, с оглед резултатите от извършен одит на Европейската сметна палата и доклад на Генерална дирекция Земеделие и развитие на селските райони на Европейската комисия, е в резултат на действия на органите на Разплащателната агенция, за които земеделския производител не може да бъде отговорен. Според съда изплатените суми не са неправомерно получени от лицето, поради което и не представляват публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Определеното с акта задължение по размер представлява общият размер на извършеното плащане, като не е пояснен начинът, по който е формирана сумата, както и защо е прието, че тази сума съответства по размер на осъществените плащания за площите, отбелязани като недопустими за подпомагане. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна по спора, приложимите правни норми, обсъдил е последните, както и възраженията на жалбоподателя, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на адресата на акта, което да е въвело в заблуждение административен орган, за да му бъде осъществено плащане на парични средства за подпомагане, не може да се приеме, че е налице недължимо плащане по отношение на него, респ. основание за възстановяване на същите. Към момента на извършването му административният орган сам е направил преценка, че са били налице материалноправните предпоставки затова. По делото безспорно е установено също, че от страна на органите на Разплащателната агенция не е била осъществявана проверка на декларираните от лицето площи, както и че само въз основа на данни от общинската служба Земеделие е дадено одобрение за субсидия на площите в блокове с код 06., т. е. самата агенция не е изпълнила задълженията си по чл. 26 от ЗПЗП. Тази разпоредба не предвижда селективност и изборност при проверките на лицата ползващи схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика и не поставя под условие допустимостта за подпомагане от извършването или неизвършването на проверка на място на лицата, ползващи схемите и мерките за подпомагане. След като посочената категория земи по код 06 са изключени изначално от подпомагане, то не е следвало въобще да бъде осъществявано плащане на паричните средства за подпомагане на земеделските производители. Това е и единственото касационно възражение в касационната жалба, в която обстойно и последователно е направено изложение относно фактическото и нормативно осъществяване на подпомагането на земеделските производители, което е довело до издаване на процесния акт и аналогични такива актове. Същото се явява неоснователно, както правилно е приел съдът. Съгласно чл. 73, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г., при недължимо плащане, земеделският производител следва да възстанови въпросната сума плюс лихва, изчислена в съответствие с § 3. Съгласно ал. 4 на същата норма, това задължение не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се дължат съдебни разноски, както и на ответната страна по касационната жалба, понеже последната не е претендирала такива пред настоящата касационна инстанция. На основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение