Решение № 12729 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3420/2012 г.

Решение № 12729 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3420/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 47/10.02.2012 г. по адм. дело № 755/2011 г. Административен съд-Пазарджик е отменил мотивирано решение № 31 от 8.09.2011 г. на Директора на РУ"СО"-Пазарджик, с което е оставена без уважение жалбата срещу разпореждане № 4804043429-ПР-527 от 28.07.2011 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУ"СО") - Пазарджик - Елка Гълъбова, представляван от адв. Гергана Стоименова-Царска. Касаторът счита първоинстанционното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и моли за неговата отмяна. Ответната страна - Костадин Иванов Даскалов, чрез процесуалния си представител адв. Иванка Барбова, в писмен отговор на касационната жалба счита същата за необоснована и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна, а решението на Административен съд - Пазарджик за правилно. Върховният административен съд, в състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на първоинстанционното съдебно производство е разпореждане № 4804043429-ПР-527 от 28.07.2011 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), тъй като посоченият трудов стаж на Даскалов и навършените години не отговарят на изискванията на законовия текст, а именно - навършена възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО - 63 години за мъжете и при недостигащ до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия. Така постановеното първоинстанционно решение е правилно. За да отхвърли жалбата на Костадин Даскалов и да потвърди оспореното разпореждане, административният орган е приел, че трудът, положен от жалбоподателя в обувна фабрика - гр. Пещера на длъжност "майстор-бригадир" не следва да се зачита като труд втора категория, тъй като тази длъжност не е сред изброените в т. 31б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.). Правилно първоинстанционният съд е приел, предвид заключението на назначената съдебно-техническа експертиза и събраните гласни доказателства, че трудът на работника като майстор-бригадир в периода 4.02.1983 г. - 16.03.1993 г., по своя характер, условия на труд и вредности отговаря на законовите критерии въведени в т. 31б от ПКТП (отм.), която обхваща труда на работниците в обувната промишленост, независимо че не е изрично посочен в разпоредбата. По делото е установено, че производството в обувната фабрика "В. Мулетаров" - гр. Пещера, се извършва на конвейерен принцип, като всеки работник изпълнява определена операция. Майстор-бригадирът организира производството, поради което се намира непрекъснато в цеха на обувното производство, подложен на същите вредни условия на труд, както и останалите работници. Административният орган е пропуснал да съобрази и проучи тези обстоятелства, поради което е приложил неправилно разпоредбата на т. 31б от ПКТП (отм.), тълкувайки я стеснително. Несериозно се явява твърдението на ответника, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите, които не са посочили Даскалов да е получавал допълнително възнаграждение, тъй като "когато един работник или служител полага труд при вредни условия, то той задължително получава допълнително възнаграждение или друго като напр. кисело мляко". От събраните по делото доказателства става ясно, че работата на майстор-бригадира е свързана с конвейерната поточна линия и заплащането му е на база отчетена операция, като бригадира организира потока и отчита работата на цеха. Няма щатно заплащане, а е част от бригадата. Законосъобразен е и изводът на Административен съд - Пазарджик, че нормата на т. 70 от Общите разпоредби на ПКТП (отм.) няма императивен характер за органите по пенсионно осигуряване. Административният орган не е задължен да се съобрази с предложената категория труд за съответната длъжност от работодателя, а трябва да проучи всички факти и обстоятелства, обуславящи характера на работата и въз основа на събраните сведения и в съответствие със закона да прецени към коя категория труд се причислява длъжността. Поради това настоящият съдебен състав счита, че решението на Административен съд - Пазарджик е правилно и не страда от наведените с касационната жалба пороци, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,