Решение № 4326 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9016/2019 г.

Решение № 4326 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9016/2019 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искането на Н. Бончев от [населено място], Община [община], подадено чрез пълномощник, за отмяна на влязло в сила решение № 309 от 01.03.2019 г. по адм. д. № 1014/2018 г. на Административен съд София - област. Твърди, че са налице основания за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК, тъй като след приключване на делото са настъпили нови обстоятелства и крайният съдебен акт се основава на документ, който е отменен. Съдът се е произнесъл по законосъобразността на заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, която се основава на акт за установяване на административни нарушение /АУАН/. Въз основа на същия АУАН е издадено и наказателно постановление, което е отменено изцяло с решение № 7 от 20.03.2019 г. по нахд № 523/2018 г. на Районен съд - Благоевград. Решението на РС - Благоевград е постановено след произнасянето по законосъобразността на ПАМ, съответно, същото представлява ново обстоятелство от значение за хода на административното дело. Поддържа, че ПАМ е приложена на основание документ, който е отменен, следователно същата е следвало да бъде отменена. Наведени са доводи по отношение евентуалната нищожност на оспорената пред административния съд заповед за прилагане на ПАМ. Иска отмяна на посоченото решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда. Ответникът, началникът на РУП към ОДМВР София РУ - Ботевград, не изразява становище. Върховният административен съд намира, че искането за отмяна е подадено в сроковете по чл. 240 АПК, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустимо. По същество приема следното: От данните по делото е видно, че производството пред Административен съд София - област е образувано по жалбата на Н. Бончев срещу заповед № 18-0246-000009/28.02.2018 г., с която началникът на РУ-Ботевград при ОДМВР София е приложил ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. С решението, чиято отмяна се иска, съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до нейната незаконосъобразност, поради което е отхвърлил жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) решение № 309 от 01.03.2019 г. по адм. д. № 1014/2018 г. на АССО не подлежи на касационно обжалване, т. е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила от момента на неговото постановяване. Отмяната е извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни решения, поради което законодателят изрично е изброил основанията, на които е допустима такава проверка. По смисъла на чл. 239, т. 1 АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Но основание за отмяна по смисъла на цитираната разпоредба могат да бъдат само онези нови писмени доказателства - официални или частни документи, които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната по обективни причини. Законът изисква тези доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страните в съдебното производство. Тези доказателства следва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им биха могли да обосноват различен правен извод. Сочените нови обстоятелства от страна на искателя не са били налице към момента на постановяване на съдебния акт. Отмяната на наказателно постановление № 18-0246-000172/26.06.2018 г. на началника на РУ-Ботевград с влязъл в сила съдебен акт не представлява обстоятелство, което е било налице, но поради обективни причини, не е било известно на страната и на съда, а последващо обстоятелство, неотносимо към разгледания правен спор, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Конкретните факти, изпълващи една от хипотезите за прилагане на ПАМ, се установяват с акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е за жалбоподателя. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 АПК. В проведеното съдебно производство същите не са оборени и съдът е приел наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Ето защо не е изпълнена хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК - откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Представеното съдебно решение не обосновава нови обстоятелства като юридически или доказателствени факти, които са съществували към момента на приключване на делото, но не са били включени във фактическия материал, тъй като не са могли да бъдат известни на страната или поради това, че тя не е могла да се снабди с писмени доказателства за тях. Неоснователно е и второто основание, поддържано от искателя, а именно, че влязлото в сила решение на съда се основава на акт, който впоследствие е бил отменен - чл. 239, т. 3 АПК. Соченото основание за отмяна изисква правните последици на отменения акт да са в условията на преюдициалност за правоотношението, предмет на съдебното решение, както и тази отмяна да е влязла в сила след приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Съгласно представеното пред настоящата инстанция влязло в сила решение № 7 от 20.03.2019 г. по нахд № 523/2018 г. на Районен съд - Благоевград, наказателното постановление за налагане на административно наказание по ЗДвП е отменено поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, и се прилага превантивно. За компетентния орган е достатъчно да има надлежно съставен АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка. Още повече, че принудителната административна мярка е приложена със срок - до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. По тези съображения липсва и визираното в чл. 239, т. 3 АПК основание за отмяна. В молбата си Н. Бончев излага и твърдения за нищожност на приложената ПАМ, които обаче са извън предмета на извънинстанционното производство по отмяна по чл. 237 и сл. АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема искането за неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд,