Решение № 6148 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11591/2011 г.

Решение № 6148 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11591/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Митошинка Марцел, гражданин на Чехия, срещу решение № 2762 от 7.06.2011 г. по адм. д. № 3122/2011 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № АМ 449 от 14.02.2011 г. на началник отдел "Пътна полиция" - СДВР за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца, считано от фактическото отнемане 12.02.2011 г. Като касационно основание се посочва нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е допуснал събирането на гласни доказателства и в нарушение на принципа на равенство на страните в процеса е кредитирал показанията на актосъставителите, които не отговарят на обективната истина и фактическата обстановка, с мотив, че са изложени писмено и го е лишил от възможност за правна защита. Жалбоподателят счита, че приложената по делото преписка на актосъставителите, цитирана от съда, не се отнася за него, не е консумирал шоколад пред органите на реда, в случая полицейски служители, не е отказвал проверка с уред за отчитане на алкохол, напротив издишвал е в подадения му уред 5 или 6 пъти, не му е съставен талон за медицинско изследване. В решението на съда не е обсъден факта, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадена заповедта е нарушена разпоредбата на чл. 14 АПК, тъй като му е отказан преводач, поради което са нарушени принципите на чл. 12 АПК. Не е отказал пробата с техническо средство, а напротив пет пъти е бил изпробван за употреба на алкохол, без да знае какво е отчел апарата. Излага възражения относно начина по който е връчен акта за установяване на административно нарушение при отказ, с подпис на свидетел, трети полицейски служител е дошъл 20 мин. след проверката. Твърди, че никога не му е бил връчван в негово присъствие или на свидетелите и не е съставян талон за даване на кръвна проба за изследване за наличието на алкохол, а ако има такъв той е съставен последствие, което е съществено нарушение на производствените правила. Счита, че твърденията са противоречиви и взаимоизключващи се с фактическата обстановка, полицейските служители твърдят, че е бил видимо пиян и неадекватен при проверката, което означава, че е представлявал опасност за живота и здравето на другите водачи на моторни превозни средства и пешеходци, а от друга страна е оставен да се качи в автомобила и да се прибере шофирайки. Ответният административен орган не е взел становище в настоящото производство. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че поддържаните доводи за незаконосъобразност на заповедта касаят акта за установяване на административно нарушение, жалбоподателят е твърдял, че не е разбирал български език и тъй като не е бил осигурен преводач е отказал да подпише един писмен документ. Посочено е, че установяването на описаните в акта за установяване на административно нарушение факти е предмет на съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, а в настоящото съдебно производство подлежи на установяване обстоятелството дали жалбоподателят е препятствал с действията си проверка с техническо средство и и дал ли е кръв за медицинско изследване за наличието на алкохол. Решението е правилно. В мотивите на оспорената пред съда заповед, административният орган се е позовал на констатации в съставения акт за установяване на административно нарушение, както и на обстоятелство, че на 12.02.2011 г. Митошинка Марцел след като е управлявал МПС е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство алкотест, поради което е приел, че е налице нарушение на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Правилно е прието от съда, че са неотносими доводите на жалбоподателя относно надлежното връчване на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление, тъй като те са част от друго административнонаказателно производство, в случая нарушението въз основа на което е наложена принудителната административна мярка е установено с докладна записка на автоконтрольора във връзка със съставения акт за отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство. В доклада на автоконтрольора извършил проверката, изрично е записано името на жалбоподателя и е описано поведението му, които констатации не са опровергани в съдебното производство. Правилни са изводите на съда, че независимо от липсата на конкретно установено съдържание на алкохол в кръвта, само отказът да бъде направено изследване представлява основание спрямо лицето да бъде приложена принудителната административна мярка. По делото няма данни и жалбоподателят не твърди да е направил изследване на кръвна проба. Жалбоподателят е посочил в жалбата си до съда, че неразбирайки български език е предположил от действията на полицаите, че го подлагат на проверка за алкохол с техническо средство, в което се издишва въздух. Прието е от съда, че дори да не е разбрал, че му връчват талон за медицинско изследване, жалбоподателят е разполагал с възможността по своя инициатива да посети медицинско заведение с тази цел, за да установи по надлежен ред, че не е консумирал алкохол. Направени са изводи, че независимо, че няма данни наказателното постановление да е влязло в сила, са били налице материалните предпоставки на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на принудителната административна мярка. В настоящото производство не са представени доказателства наказателното постановление да е отменено. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП предвижда временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. В случая е установена първата хипотеза на закона - отказ да бъде проверен с техническо средство, на което основание е издадена оспорената пред съда заповед. Както е посочил в жалбата си до съда, жалбоподателят е разбрал, че алкотестът не е отчел конкретен резултат, поради което последствие в негова тежест е било да установи обстоятелството, че не е употребил алкохол, с предвидените в закона надлежни средства. След като жалбоподателят не е знаел какво е отчел апарата е следвало да предприеме действия по установяването, че не е употребил алкохол, правилни са изводите на съда в тази насока. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение