Решение № 13992 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12902/2014 г.

Решение № 13992 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12902/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Стоян Атанасов Тимонов против Решение № 1726 от 24.07.2014 г., постановено по адм. дело № 1817/2013 г. по описа на Административен съд- Пловдив, с което решение е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 161205602/14.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 512/22.05.2013 г. на Зам. директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 209 621,77 лева, ведно с начислените лихви. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго. Моли да бъде допуснато за разглеждане писмо с изх. № 117730-6968 от 13.06.2014 г. от отдел "Икономическа полиция" при ОДМВР гр. Пловдив, което не е било подложено на обсъждане в обжалваното решение, но е относимо към спора. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверката по чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Предмет на спора пред Административен съд - Пловдив е бил Ревизионен акт № 161205602/14.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 512/22.05.2013 г. на Зам. директора на Дирекция "ОДОП"- гр. Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 209 621,77 лева, ведно с начислените лихви. За да отхвърли жалбата против издадения ревизионен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е приел, че не са налице данни за прехвърляне на собствеността. Наличието на издадени фактури, плащане и внесено ДДС са недостатъчни за да се приеме, наличие на реални стопански операции и реално движение на стоките получени за целите на облагаеми сделки. Доказателствата по делото сочат само за движение на счетоводни и вторични документи между дружеството получател и доставчиците и платено, без основание ДДС към бюджета, но не и реално прехвърляне на собствеността по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което не е възникнало и данъчно събитие по данъчния закон. Съдът се е позовал и на практиката на СЕС - конкретно на Решение по дело С-80/11, С-142/11, С-152/02 и С-324/11. Така постановеното решение е правилно. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния закон. При систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС вр. с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС се налага изводът, че при доставка на стоки и услуги следва да е направена доставката на стоката и да е извършена услугата. Настоящите доставки не попадат сред възможните законови изключения от този принцип. Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест - в тежест на данъчния субект, който твърди ползващите по факти и обстоятелства за наличието на възникнало негово субективно материално право - за приспадане на данъчен кредит, е да установи, при условията на пълно доказване, предпоставките за упражняване на това му право. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Относно непризнат данъчен кредит в размер на 1308,00 лв. по 1 брой фактура, издадена от "Шерифов" ЕООД с предмет на доставката машини и СМР. м. 04.2011 г. правилно е прието, че доставка по процесната фактура не е извършвана, тъй като няма документ за разплащане, договор и протоколи за извършени СМР, не е ясно къде са извършени тези СМР, липсват приемо-предавателни протоколи, транспортни документи, не са посочени лицата, приели и предали стоките, не е посочено лицето, извършило транспорта. На база присъединени към ревизионната преписка доказателства, находящи се по преписка вх. № 4499/2012 г. по описа на Окръжна прокуратура - Пловдив, а именно Протокол от 30.03.2012 г. за разпит на свидетел Айгюн Ибрямов Шерифов, собственик на "Шерифов" ЕООД, и обяснение от Стоян Атанасов Тимонов, става ясно, че лицата не са имали търговски взаимоотношения. Шерифов заявява, че счетоводителката му Анна Парпарова е декларирала пред НАП дейност с фирми, които той изобщо не е чувал и не е работил с тях. Лицето цитира имена на фирми между които и Стоян Атанасов Тимонов. Относно непризнат данъчен кредит в размер на 960,00 лв. по 1 брой фактура, издадена от "Навигатор" ЕООД с предмет на доставката изработване на уеб страница., за м. 12.2011г, правилно е прието, че доставка по процесната фактура не е извършвана. Управителят на "Навигатор" ЕООД е представил Декларация, че представляваното от него дружество не е издавало фактурата на ЗП Стоян Тимонов и не е осъществявало дейност с този контрагент. Поради тази причина фактурата не е включена в дневник на продажбите и в справка-декларация по ЗДДС. Дружеството извършва търговия с недвижими имоти и никога не е извършвало услуги - изработване на УЕБ страница. През 2011 г. счетоводно фирмата е обслужвана от Анна Парпарова. Относно непризнат данъчен кредит в размер на 8750,84 лв. по 4 броя фактури, издадени от "Даппер-1995" ООД. за м. 04.2011 г. с предмет на доставките различни видове зеленчуци, правилно е прието, че доставки по процесните фактури не са извършвани. Не са представени доказателства, че доставчикът е разполагал със стоките, които да продаде на Стоян Тимонов, нито доказателства за определяне на стоките по съгласие на страните, отделянето, предаването им или натоварването на превозно средство, каквито са изискванията на чл. 24 от ЗЗД, тъй като в случая става въпрос за родово определени вещи. Относно непризнат данъчен кредит в размер на 27637,84 лв. по 8 броя фактури, издадени от ЗП Гергана Парпарова за м. 10.2010 г. и м. 03.2011 г. правилно е прието от първоинстанционния съд, че доставки по процесните фактури не са извършвани. Предмет на доставките са различни видове зеленчуци. Установено е, че ЗП Гергана Парпарова не притежава сертификат за произход и качество на закупените стоки. Не са представени приемо-предавателни протоколи, складови разписки, кантарни бележки, пътни листове, имената на лицата, приели/предали стоката, имената на лицето, транспортирало стоката. Представените обяснения са общи за цитираните в искането 6 доставчика, в т. ч. и ЗП Гергана Парпарова, но не са представени съпътстващи документи относно конкретните доставки по фактурите, издадени от ЗП Гергана Парпарова. Не са представени доказателства, че доставчикът е разполагал със стоките, които да продаде на Стоян Тимонов, нито доказателства за определяне на стоките по съгласие на страните, отделянето, предаването им или натоварването на превозно средство, каквито са изискванията на чл. 24 от ЗЗД, тъй като в случая става въпрос за родово определени вещи. Относно непризнат данъчен кредит в размер на 81330,15 лв. по 24 броя фактури, издадени от ЗП Иван Георгиев за м. 11, м. 12.2010 г., м. 01, м. 02, м. 03 и м. 04.2011 г. с предмет на доставките са различни видове зеленчуци правилно е прието от първоинстанционния съд, че доставки по процесните фактури не са извършвани. Лицето не е посочило с каква земеделска земя разполага - собствена или наета за извършване на дейността си като земеделски производител, къде се намира тази земя и колко декара обработва. Не е посочило има ли наети работници и колко за извършване на дейността. Не е посочило има ли производствена/складова база и къде се намира. Не е посочил видовете зеленчуци, които отглежда. Не е посочил с каква техника разполага за обработване на земята. При проверка в информационната система на НАП е установено, че ЗП Иван Георгиев не е декларирал обекти, от които да осъществява стопанска дейност. За периода на доставките има назначено само едно лице на трудов договор на длъжност технически ръководител. Декларираният ДДС за внасяне не е внесен от лицето. Не са представени доказателства, че доставчикът е разполагал със стоките, които да продаде на Стоян Тимонов, нито доказателства за определяне на стоките по съгласие на страните, отделянето, предаването им или натоварването на превозно средство, каквито са изискванията на чл. 24 от ЗЗД, тъй като в случая става въпрос за родово определени вещи. Относно непризнат данъчен кредит в размер на 54396,84 лв. по 9 броя фактури, издадени от "Кападокия фрукт" ООД за м. 03 и м. 04.2011 г. с предмет на доставките са различни видове зеленчуци правилно е прието от първоинстанционния съд, че доставки по процесните фактури не са извършвани. Управителят декларира, че подписът, който се вижда на тези фотокопия, не е негов и това може да го докаже. Фактурите издавани от "Кападокия Фрукт" ООД са единствено от прономеровани кочани. Фирмата не притежава софтуер за електронни фактури и всички издадени такива следва да се считат за невалидни. От архива липсват и касовите книги за 2010 г. до м. 07.2011 г., заедно с тях и документите за извършените плащания по тези фактури, както и документите удостоверяващи доставки на стоки по изброените по-горе фактури. От ревизираното лице са представени фактурите, с изключение на фактура № 5002/01.08.2010 г. Същите не са издадени от кочан, което означава, че не са издадени от "Кападокия фрукт" ООД. Освен това, като доставчик е посочено "Калдокия фрукт" ООД, а не "Кападокия фрукт" ООД. Не са представени приемо-предавателни протоколи, складови разписки, кантарни бележки, пътни листове, имената на лицата, приели/предали стоката, имената на лицето, транспортирало стоката. Представените обяснения са общи за цитираните в искането 6 доставчика, в т. ч. и "Кападокия фрукт" ООД, но не са представени съпътстващи документи относно конкретните доставки по фактурите, издадени от "Кападокия фрукт" ООД. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че не са представени доказателства, че доставчикът е разполагал със стоките, които да продаде на Стоян Тимонов, нито доказателства за определяне на стоките по съгласие на страните, отделянето, предаването им или натоварването на превозно средство, каквито са изискванията на чл. 24 от ЗЗД, тъй като в случая става въпрос за родово определени вещи. Относно непризнат данъчен кредит в размер на 35238,10 лв. по 12 броя фактури, издадени от ЗП Иванка Ставрева за м. 11 и м. 12.2010 г., м. 01, м. 03, м. 04.2011 г. с предмет на доставките са различни видове зеленчуци. Правилно е прието от първостепенния съд, че въз основа на събраните документи и факти, ревизиращият орган е констатирал, че не са представени документи, доказващи необходимата материална и кадрова обезпеченост за извършване на доставки на зеленчуци в такива количества, представените приемо-предавателни протоколи не съдържат достатъчно информация относно предаването на стоките. Не са представени доказателства, че доставчикът е разполагал със стоките, които да продаде на Стоян Тимонов, нито доказателства за определяне на стоките по съгласие на страните, отделянето, предаването им или натоварването на превозно средство, каквито са изискванията на чл. 24 от ЗЗД, тъй като в случая става въпрос за родово определени вещи. Основен клиент на ЗП Стоян Тимонов е "Кауфланд България" ЕООД и имайки предвид условията на договорите, ЗП Стоян Тимонов трябва да продава на "Кауфланд България" ЕООД собствена продукция. За ревизирания период, видно от представените първични счетоводни документи и счетоводни регистри, продадените количества зеленчуци на "Кауфланд България" ЕООД са закупени от други фирми и земеделски производители, т. е. ЗП Стоян Тимонов през ревизирания период не е произвел и продавал собствена продукция. Правилно е прието от първоинстанционният съд, че основната част от закупените зеленчуци през ревизирания период са от фирми и земеделски производители, на които счетоводното обслужване е извършвано от счетоводна кантора "Корект - Анна Парпарова", срещу която е в ход досъдебно производство във връзка с извършени нарушения в счетоводната документация на обслужваните от нея фирми. При извършените насрещни проверки на описаните по-горе фирми и земеделски производители не са представени изисканите документи, удостоверяващи доставки по издадените от тях фактури - предаване на стоките и транспортирането им до ЗП Стоян Тимонов, не са представени документи, доказващи материална и кадрова обезпеченост за извършване на описаните във фактурите доставки. В резултат на това законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че земеделския производител Стоян Тимонов е произвел продадената на "Кауфланд България" ЕООД продукция, а с фактурите от описаните по-горе фирми и земеделски производители е компенсирал начисления ДДС за извършените продажби и е регулирал резултата за отделните данъчни периоди. В разглеждания случай съдът правилно е преценил, че по образуваното досъдебно производство срещу Анна Николова Парпарова няма каквито и да е доказателства на хартиен носител, касаещи счетоводната отчетност на който и да е от доставчиците на жалбоподателя. В представеното пред настоящата инстанция писмо с изх. № 117730-6968 от 13.06.2014 г. от отдел "Икономическа полиция" при ОДМВР гр. Пловдив изрично е записано, че по досъдебното производство не се съдържат материали /счетоводни документи/, касаещи доставчиците на ЗП Стоян Тимонов. Видно от горното, няма иззети счетоводни документи, касаещи доставчиците на жалбоподателя, следователно направеното в този смисъл оплакване в жалбата му е неоснователно. Относно оплакването, че първоинстанционният съд не е обсъдил съдебно-счетоводната експертиза, същото е неоснователно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че приетата по делото ССЕ обсъжда единствено счетоводни записвания и посредством нея не може да се докаже действителното осъществяване на процесните сделки. Не е налице и твърдяното нарушение на материалния закон относно преценката за условията, при които възниква и се упражнява правото на данъчен кредит, както и доводите за необоснованост на решението. С оглед на изложеното правилно административният съд е приел, че за целите на облагането по ЗДДС в случая не са възникнали данъчни събития и няма основание за начисляване на ДДС от доставчиците и право на приспадане на данъчен кредит от получателя. Обстоятелството, че спорните доставки са били отразени в счетоводството на жалбоподателя само по себе си не означава, че доставките са били реализирани. Липсата на реално извършване на доставките е основание за отказване на право на данъчен кредит за тях, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Съдът правилно е преценил и разпределението на доказателствената тежест в процеса, като в тежест на данъчно задълженото лице е да докаже наличието на всички законови предпоставки за правото му на данъчен кредит, включително и реалността на доставките. По изложените съображения, касационният съд намира, че обжалваното решение е правилно. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,