Решение № 4063 от 15.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1786/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Пловдив, чрез процесуалния представител адв. Йотова, срещу Решение 10580/03.12.2024 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 1025/2024 г., с което е отменен чл. 9, ал. 5 от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив, както и е осъден общинския съвет да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК недопустимост, необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че съдебното решение е недопустимо, тъй като жалбоподателят не е обосновал в достатъчна степен правния си интерес от оспорването. Според касатора неправилно първоинстанционният съд приема, че общинския съвет не е извършил в пълна степен законово регламентираните действия по разгласяване на проекта за приетото изменение на наредбата, с което е нарушена нормата на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ в редакцията й, приложима към датата на приемане на наредбата. Претендира се обезсилване на съдебното решение като недопустимо, а в условията на евентуалност отмяна на решението като неправилно, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Бурнарски ЕООД, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. В приложен по делото писмен отговор и писмено становище, чрез процесуалните си представители адв. Славчев и адв. Латева - Захариева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството по реда на чл. 185 и сл. от АПК пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Бурнарски ЕООД с искане за отмяна на чл. 9, ал. 5 от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив /НРППОУТДОДЕГОТОП/, приета с Решение 226, взето с Протокол 11/11.06.2009 г. на заседание на Общински съвет - Пловдив, изменена с Решение 12, взето с Протокол 1 от 28.01.2016 г. на Общински съвет Пловдив. Съгласно приложено по делото разрешение ОБ-001471-2/01.04.2024 г., издадено от кмета на Община Пловдив, на жалбоподателя е разрешено да ползва място 1 общинска собственост, с площ от 3 кв. м., намиращо се в гр. Пловдив, [улица], ъгъла с [улица], на основание одобрена зона за поставяне на преместваеми обекти, за поставяне на преместваем обект мобилна количка за хот-дог, с предмет на дейност търговия. За да постанови оспореното решение Административен съд Пловдив е приел, че за жалбоподателя е налице валиден правен интерес от оспорването, както и че жалбата е основателна. Прието е от съда също така, въз основа на анализ на представената административна преписка, че общинският съвет не е извършил в пълна степен законово регламентираните действия по разгласяване на проекта за приетото изменение на Наредбата, с което е нарушена процесуалната норма на чл. 26 от ЗНА /в приложимата редакция, ДВ, бр. 46/2007 г./ и е компрометиран принципа на откритост, закрепен в ал. 1 на същата правна норма, както и е нарушен принципът за достъпност и публичност на чл. 12, ал. 1 от АПК, който изисква административният орган да осигури откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство. Според съда в административната преписка липсват също така мотиви към предложения проект на наредбата, които да са били публикувани, като такива не се съдържат и в протоколите от заседанията на постоянната комисия, на която е бил приет проектът за решение, с което е нарушена и нормата на чл. 28 от ЗНА. Първоинстанционният съд обосновава и извод за материална незаконосъобразност на оспорената разпоредба, тъй като въведено в нея изискване се явява непропроционално и възлага в тежест на лицата, осъществяващи стопанска дейност разноски, които не са обосновани с никакви мотиви. Същевременно според съда такова изискване не следва от конкретни законови разпоредби, които да предпоставят извършването на подобни действия всеки ден, което от своя страна води на извод за необоснованост, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорената разпоредба. Така постановеното решение е валидно и допустимо. Крайният извод на административния съд за отмяна на оспорената разпоредба също следва да бъде споделен, но по съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на съдебния акт. Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят обосновава валиден правен интерес от оспорването на чл. 9, ал. 5 от НРППОУТДОДЕГОТОП, обратно на изложеното от касатора в касационната жалба. Правото на оспорване на подзаконов нормативен акт принадлежи на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси за засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда права и задължения. Правният интерес на Бурнарски ЕООД е обоснован с обстоятелството, че дружеството осъществява търговска дейност, свързана с продажбата на храни и напитки на дребно чрез мобилни устройство, и притежава разрешение ОБ-001471-2/01.04.2024 г., издадено от кмета на Община Пловдив, с което се разрешава поставяне на преместваем обект мобилна количка за хот-дог, за част от имот публична общинска собственост, находящ се в гр. Пловдив, [улица], ъгъла с [улица], място 1 с площ от 3 кв. м. Посочените обстоятелства безспорно обуславят правния интерес на жалбоподателя за оспорване на конкретната разпоредба от наредбата, доколкото същата засяга негов личен интерес. Настоящата съдебна инстанция обаче не споделя съображенията на административния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив /НРПОТДОДЕГОТОП/. Обратно на поддържаната в съдебния акт теза, при приемане на наредбата за изменение и допълнение на НРПОТДОДЕГОТОП не е налице нарушение на нормите на чл. 26, ал. 2 и чл. 28 от ЗНА, както и на принципа за достъпност и публичност по чл. 12 от АПК. Съгласно императивното правило на чл. 26, ал. 2 от ЗНА /в приложимата редакция ДВ, бр. 46/2007 г./ проектът на нормативен акт следва да бъде публикуван от съставителя на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада. Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗНА /в приложимата редакция ДВ, бр. 46/2007 г./ изрично предвижда също така, че проектът за нормативен акт се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган заедно с мотивите, съответно доклада към него. От приложената по делото административна преписка се установява, обратно на приетото от административния съд, че при приемане на Наредбата за изменение и допълнение на НРПОТДОДЕГОТОП не е била нарушена нормата на чл. 28 от ЗНА /в приложимата редакция/, доколкото мотиви се съдържат както в публикувания текст на проекта на наредбата на интернет страницата на общината, така и в обосновката на кмета на Община Пловдив в предложението му до председателя на Общински съвет Пловдив относно приемане на наредбата за изменение и допълнение на НРПОТДОДЕГОТОП, които и мотиви са с изискуемото по закон съдържание, разписано в чл. 28, ал. 2 от ЗНА /в приложимата редакция/. Видно от представеното по делото писмо изх. 24ОБС-165/1/23.07.2024 г. на секретаря на Община Пловдив, с приложена към него извадка от администраторския панел на сайта, изискването на чл. 26, ал. 2 от ЗНА /в приложимата редакция/ също е било спазено в производството по приемане на оспорената разпоредба, доколкото проектът на Наредбата за изменение и допълнение на НРПОТДОДЕГОТОП, е бил публикуван на интернет страницата на общината на 13.01.2016 г. и е била предоставена възможност на заинтересованите лица да представят в 14-дневен срок предложения и становища по проекта. Действително по делото се установява, че първоначалният проект на наредбата за изменение и допълнение, след публикуването му на интернет страницата на общината, е бил изменен по отношение на няколко разпоредби, като тези промени не са публикувани отново. Това обстоятелство обаче не обосновава извод за допуснато съществено нарушение на процедурата, доколкото действащата тогава редакция на чл. 26, ал. 2 от ЗНА не въвежда изискване след първоначалното публикуване на проекта на нормативен акт, ако има предложения за изменение на някои текстове, да се извършва повторна публикация на проекта на наредба с отразените изменения или да се публикува справка с постъпилите предложения, както е по сега действащата редакция /ал. 5 на чл. 26 от ЗНА/. Още повече, че в конкретния случай последващите промени в публикувания проект на Наредбата за изменение и допълнение на НРПОТДОДЕГОТОП не са засягали оспорената разпоредба. Поради това следва да се приеме, че при приемане на оспорената разпоредба са били спазени изискванията на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА /в приложимите редакции/. Независимо от изложеното, правилен и обоснован обаче е извода на административния съд за материална незаконосъобразност на оспорената разпоредба на чл. 9, ал. 5 от НРППОУТДОДЕГОТОП, като изложените в тази насока мотиви от първоинстанционния съд напълно се споделят от настоящата инстанция. Съгласно оспорената разпоредба мобилните преместваеми обекти се поставят в началото на работния ден и се вдигат в края на работното време на обекта. Така регламентираното изискване по отношение мобилните преместваеми обекти, както и правилно приема административният съд, не следва от конкретна законова разпоредба, като никъде в закон не е въведено такова изискване при поставянето на преместваемите обекти в зависимост от това дали същите са мобилни или стационарни. Този извод не се променя и от обстоятелството, че оспорената разпоредба кореспондира с нормата на чл. 5, ал. 1, т. 2 от НРППОУТДОДЕГОТОП, съдържаща легално определение на понятието мобилни преместваеми обекти, доколкото в съответствие с чл. 15, ал. 1 от ЗНА нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Съдебният акт е постановен след съвкупна преценка на представените доказателства и е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 от АПК, като са изложени съображения в подкрепа на направените изводи. Поради това и тъй като конкретни процесуални нарушения от страна на касационния жалбоподател не са посочени, следва да се приеме, че при постановяване на решението такива не са допуснати. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалните представители на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 1000 лева, представляваща реално заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 24.01.2025 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,