Решение № 2534 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6207/2015 г.

Решение № 2534 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6207/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Дирекция "Социално подпомагане - Красно село" - гр. София, срещу решение № 2297 от 03.04.2015 г. по адм. д. № 10366/2014 г. по описа на Административен съд - София град, първо отделение, 18 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението, включително и в частта му за присъдените разноски, които били прекомерни. Ответницата - Елисавета Лазарова Роснева - Попова, като майка и законен представител на детето Лазарина Живкова Попова, чрез пълномощника адвокат Маргаритов, моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2297 от 03.04.2015 г. по адм. д. № 10366/2014 г., Административен съд - София-град, първо отделение, 18 състав, е отменил заповед № 921 от 03.09.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане - Красно село" - гр. София, потвърдена с решение № РД 01-478 от 07.10.2014 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. София. Върнал е преписката на Директора на Дирекция "Социално подпомагане - Красно село" - гр. София, за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени с решението. Съдът е приел, че в хотел "Орфей", к. к. Пампорово на детето Лазарина Попова е проведена социална рехабилитация, а не медицинска такава, поради което не е било необходимо мястото да представлява обект, отговарящ на стандартите по Наредба № 30/2004 г. Направен е извода, че административният орган незаконосъобразно е отказал добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ). Обжалваното решение не е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело не е било спорно, че детето Лазарина Живкова Попова, чиято майка и законна представителка е Елисавета Лазарова Роснева - Попова от гр. София, страда от инсулинозависим захарен диабет, със степен на увреждане 70% без чужда помощ, видно от ЕР № 1595 от 21.06.2013 г. на ТЕЛК, Общи заболявания. В изготвената социална оценка от 31.07.2013 г. на комисията при Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП), която оценка е до 01.06.2016 г., е отправено предложение до директора на ДСП за отпускане на добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги веднъж в годината. Издадено е медицинско направление за санаториално лечение от 24.07.2014 г., като в периода от 27.07.2014 г. - 03.08.2014 г. с детето е била провеждана социална рехабилитация в к. к. Пампорово, хотел "Орфей". Представен е разходооправдателен документ за заплатени на "ВАЯ ТУР" ЕООД извършени услуги - фактура № № 9000000227 от 03.08.2014 г. Не е спорно също така, че заявлението за отпускане на добавка за социална интеграция по чл. 42г, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) и чл. 28 ППЗИХУ за балнеолечение и рехабилитационни услуги е било подадено от Елисавета Лазарова Роснева - Попова на 13.08.2014 г., както и че услугите са били предоставени в периода 27.07.2014 г. - 30.08.2014 г., т. е. при действието на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ, с допълнението влязло в сила от 04.07.2014 г. Съгласно последното, добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина"; . Безспорно е, че хотел "Орфей", к. к. Пампорово не отговаря на медицинския стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина" - писмо от 06.08.2014 г. на директора на РЗИ - гр. Смолян. Съдът обаче е съобразил, че детето е посетило именно този хотел, тъй като в него от Националната асоциация на деца и млади хора с диабет е бил организиран летен лагер за деца с диабет. Пред първоинстанционния съд е представен и договор за сезон лято 2014 г. за СПА хотел "Орфей", к. к. Пампорово, сключен между цитираната асоциация и "ВАЯ ТУР" ЕООД на 12.05.2014 г., както и примерна програма на детския лагер. По време на престоя на детето в хотела, в рамките на обявената програма на лагера за деца, болни от диабет, са осъществени дейности като срещи с лекар-специалист по детска ендокринология, обучение за създаване на правилен хранителен режим и корекция на инсулиновите дози, измерване на гликиран хемоглобин, стимулиране на двигателната активност, психологическа подкрепа, които са насочени към подобряване на здравословното състояние на детето и промяна на живота му към по-висока степен на независимост, поради което тези дейности представляват по естеството си рехабилитационни дейности и по-конкретно - дейности за социална рехабилитация. Според легалното законово определение, дадено в § 1, т. 5 ДР ЗИХУ "рехабилитация" е последователен и непрекъснат възстановителен процес, който подпомага човека с увреждане да достигне оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на дейност, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока степен на независимост. В чл. 51, ал. 3 от Конституцията е прогласено, че лицата с физически и психически увреждания, се намират под особена закрила на държавата и обществото. В разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗИХУ е регламентирано правото на хората с трайни увреждания на медицинска и социална рехабилитация. В чл. 15, ал. 2 ЗИХУ е посочено, че медицинската рехабилитация е лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения и на Закона за здравното осигуряване, както и какви терапии включва медицинската рехабилитация. Към социалната рехабилитация не са поставени такива законови изисквания. Съгласно алинея 4 от същия текст, социалната рехабилитация е създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности. Според чл. 42, ал. 1 ЗИХУ, хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането, като в т. 4. от алинея втора изрично са посочени балнеолечението и рехабилитационните услуги. В чл. 42г, ал. 1 ЗИХУ е регламентирано правото на децата с определени вид и степен на увреждане на добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4, която се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист. От изложеното се налага изводът, че Закона за интеграция на хората с увреждания не съдържа ограничение на правото на социална интеграция, което да е в смисъла на въведеното в чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ допълнение, в сила от 04.07.2014 г., а именно добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания да се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги, в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Подобни правни изводи се съдържат в решение № 10749 от 15.10.2015 г. по адм. д. № 5463/2015 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение. Според чл. 15, ал. 1 ЗНА, нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗНА изрично е казано, че ако правилник противоречи на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Стигайки до аналогични правни изводи, съдът правилно е приложил материалния закон. По изложените съображения обжалваното решение се оставя в сила. С оглед изхода по спора, своевременно направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на ответницата се присъжда сумата 450 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 13.05.2015 г., която сума не е прекомерна. Що се касае до присъдените в полза на жалбоподателката разноски по първоинстанционното дело, съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, пред касационния жалбоподател в настоящето производство съществува правната възможност да иска изменение на решението в тази му част от съда, който го е постановил. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 2 АПК и чл. 248, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,