Решение № 15044 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2491/2013 г.

Решение № 15044 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2491/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 6920 от 13.12.2012 г. по адм. дело № 136/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена негова заповед № з-13039/08.11.2011 г., с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) на Йордан Спасов Иванов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, в качеството му на младши автоконтрольор I степен в 03 група "Контролни полицейски пунктове" на сектор "Престъпления по пътищата" при СДВР, категория "Е" - I степен, считано от датата на връчване на заповедта. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочено е, че първоинстанционният съд не е изяснил напълно фактическата обстановка по делото и въз основа на това не е направил верни правни изводи. Иска отмяна на процесното решение. Ответникът - Йордан Спасов Иванов, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от АССГ фактическа обстановка. Дисциплинарното производство срещу Иванов е започнало със заповед № з-10661/29.09.2011 г. на директора на СДВР, с която е назначен и дисциплинарно-разследващ орган във връзка с постъпили данни, отразени в предложение № я 41555/28.09.2011 г. и писмо № 26580/20.09.2011 г. от Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР. В справка с рег. № 23886/07.11.2011 г. и становище с рег. № 24518/15.11.2011 г. назначената комисия за провеждане на дисциплинарно производство е изложила резултатите от извършената проверка и е предложила на Иванов да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и да му бъде прекратено служебното правоотношение. В мотивите си комисията е посочила, че Иванов за периода 26.08.-11.09.2011 г. на територията на гр. София - КПП № 51, е приел дар - пари от водачи на МПС, който не му се следва, за да не извърши действия по служба, заради което наказаният е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 302, т. 1 във вр. с чл. 301, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс (НК). От друга страна случаят е станал общоизвестен чрез публикации в медиите, с което е уронен престижа на институцията МВР, както и че са нарушени правилата за етично поведение на държавния служител. На база на събраните доказателства по преписката е издадена процесната заповед № з-13039/08.11.2011 г. за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на служебното правоотношение на Иванов. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон, поради което е отменил заповедта на директора на СДВР. АССГ е приел, че нито дисциплинарната комисия, нито дисциплинарно-наказващият орган са изследвали въпроса как отразяването в медиите на случая е свързано с наказания, тъй като в публикациите не се сочи и не се доказва конкретно вината на нито едно лице. Приел е, че не е доказано неморално поведение от страна на Иванов, с което да е уронен престижа на службата. Посочено е още, че в заповедта не е посочено точно времето на извършване на нарушението, а също така и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, въз основа на които то е установено. Установено е, че по преписката липсват данни от кои лица и какви суми е поискал Иванов, както и дали приетите дарове са иззети от него. Правилно АССГ е приел, че липсата на точно и ясно описание на твърдяното нарушение представлява съществено нарушение на формата на издадения акт, поради което е отменил процесната заповед. Върховният административен съд - пето отделение, споделя изцяло фактическите и правните изводи на АССГ, залегнали в мотивите на съдебното решение. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че дисциплинарно наказващият орган не е изложил достатъчно мотиви в административния акт, тъй като не е получил съдействие от другите органи, занимаващи се с разследване на случая, но е бил длъжен да проведе дисциплинарно производство. Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната (арг. от чл. 224, ал. 3 от ЗМВР), поради което без значение за реализирането й е обстоятелството дали деянието на служителя съставлява и престъпление. Освен това законосъобразността на оспорената заповед се преценява към момента на издаването й, като органът е длъжен да ангажира доказателства за наличието на фактическите основания и законовите изисквания за издаване на акта към този момент (чл. 142, ал. 1 и чл. 170, ал. 1 от АПК). Съгласно чл. 230, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарно-разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Изготвените справка и становище от комисията представляват хронология на действията по задържането, повдигнатото обвинение и взетата мярка за неотклонение, които не доказват по безспорен начин конкретни действия и бездействия на Иванов в разрез със служебните му задължения или морала. Правилно първоинстанционният съд е приел, че повдигнатото обвинение по чл. 302 от НК не доказва извършено престъпление и подробно е мотивирал защо при наличните противоречиви данни счита, че и дисциплинарно нарушение не е доказано. Предвид разпределението на доказателствената тежест в процеса, при дадени изрични указания на касатора от страна на АССГ, събирането на други доказателства извън тези по преписката не е задължение на решаващия съд. Последният не може да изземва чужди правомощия, а следва да упражни контрол за законосъобразност върху дейността на дисциплинарно-разследващия орган и върху административния акт на дисциплинарно наказващия орган, който финализира процедурата. Касационният жалбоподател твърди, че наказаният е уронил престижа на институцията, тъй като случаят е бил оповестен в медиите. Правилно АССГ е приел, че публикациите не доказват вината на Иванов. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание органът се е позовал на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В административната преписка и в заповедта не се съдържа описание на конкретни действия или бездействия на Иванов, уронващи престижа на службата, тъй като само в тези случаи нарушението на етичните правила е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Предвид липсата на отменителни основания решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на пето отделение