Решение № 2631 от 2.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8758/2016 г.

Решение № 2631 от 2.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8758/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Ц." при [община] чрез неговия пълномощник срещу решение № 1310/23.06.2016 г. по адм. д. № 1484/2015 г. на Административен съд П.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-П. С. Н., чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П. С. Н. срещу заповед № РД-15-384/26.05.2015 г. на кмета на район "Ц."-[община], с която е забранено ползването на строеж "реконструкция на съществуваща сграда и надстройка на втори етаж" като невъведен в екплоатация по надлежния ред. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Строителството е извършено през 1995 г. въз основа на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Жилищната сграда представлява постройка на основно застрояване, която е предвидена по действащия за имота ПУП. Поради това са налице предпоставките за търпимост по § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ. На второ място, според съда, заповедта е непрецизно формулирана относно описаниета на обекта, чието ползване е забранено. Няма разграничение между съществущата част от постройката и тази част, която е предмет на осъщественото строителство с одобрените инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че за сградата е налице разрешение за строеж от 1995 г. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за порок на заповедта, изразяващ се в липса на разграничение между съществуващата част от постройката и тази част, която е предмет на осъщественото строителство с одобрени инвестиционни проекти и издадено разршение за строеж, се споделя и от настоящата инстанция. В обжалваната заповед липсва описание и характеристики на реконструкцията и надстройката. Въз основа на обективираните в акта съображения не може да се провери коя и каква част от съществуващата сграда не е въведена в екплоатация. Отсъствието на тези факти, водещи до конкретизация на обекта, установяват сериозна неопределеност, която рефлектира върху съдържанието на развилото се административно правоотношение. Липсата на конкретизация сочи на съществено нарушение на издадения в писмена форма акт, който трябва да съдържа разпоредителна част, досежно задълженията, начинът и срокът на изпълнението съобразно чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. Липсата на точно описание какво следва да не се ползва води до невъзможност за определяне предмета на невъведения в екплоатация строеж, в това число определяне параметрите на правната последица-забраната за ползване. Изобщо остава неясно дали целият строеж или само реконструкция на съществуваща сграда и надстройка на втори етаж не са въведени в екплоатация. Тези пороци са достатъчни оспорената заповед да бъде отменена като материалнонезаконосъобразна, без значение дали се касае за търпим строеж или не. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно като съответно на материалния закон и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят претендираните и реално сторени разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 720 /седемстотин и двадесет/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,