Решение № 2526 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14594/2012 г.

Решение № 2526 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14594/2012 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по жалба, подадена от Кънчо Петков Бонев, жив. в гр. Варна, в качеството му на председател на СНЦ "Варна - свободна икономическа зона" срещу мълчалив отказ на министъра на културата за предоставяне на обществена информация по реда на чл. 24 от Закона за достъп до обществената информация /ЗДОИ/ по заявление от 12.01.2012 г., изпратено по пощата с обратна разписка на посочената дата. С придружително писмо с вх. № 21174/13.09.2012 г. ответникът е представил по делото заверено копие от административната преписка, вкл. решение изх. № 97-00-0002/17.02.2012 г. /с дата на изготвяне 20.01.2012 г./ за предоставяне на достъп до информация по заявлението на жалбоподателя. С разпореждане на съда от 29.10.2012 г. на жалбоподателя е дадена възможност изрично да заяви дали поддържа жалбата срещу мълчаливия отказ, при наличие на изрично произнасяне с решение. С уточняваща молба с вх. № 27900 от 22.11.2012 г. и в писмени бележки от 31.01.2013 г., подадени чрез процесуален представител, се поддържа, че е налице мълчалив отказ, но се прави искане и за отмяна на изричния такъв, поради издаването му след законоустановения срок по ЗДОИ и че по същество е налично непроизнасяне на административния орган. Иска се отмяна на решението и връщане административната преписка за ново произнасяне на задължения по ЗДОИ субект. Претендирани са разноски. Ответникът по жалбата - Министърът на културата, не изразява становище. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и след като обсъди доводите на страните и представените писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното: От представените по делото доказателства се установява, че по заявлението на Бонев за предоставяне на достъп до обществена информация Министърът на културата е постановил изричен административен акт - решение № 97-00-0002/17.02.2012 г. По аргумент от чл. 58, ал. 3 от АПК и ППВС № 4/1976 г., когато с постановения изричен административен акт на административния орган не е предоставена цялата поискана информация, поради което жалбоподателят твърди, че е налице мълчалив отказ, ако междувременно е била подадена жалба против мълчалив отказ, тя следва да се разгледа като жалба срещу направения по-късно изричен отказ. Жалбата е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Жалбата е неоснователна. Неоснователно жалбоподателят счита, че по т. 1 от процесното решение, поради препращане към предходно решение за предоставяне на ДОИ на Бонев, на същия не се предоставя исканата информация. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ Основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Същата информация е била предоставена с решение № 97-00-0040/5.12.2011 г. на министъра на културата, като същата информация попада в приложното поле на горецитираната разпоредба, с което отказът за повторното й предоставяне се явява законосъобразен. По т. 2 от обжалваното решение жалбоподателят счита, че предоставената информация не дава отговор на конкретен въпрос в запитването. По смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗДОИ информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху хартиен, електронен или друг носител, включително съхранена като звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. Така формулирано запитването защо има разлика в квадратурата на историческото ядро на Морската градина в стария акт и новите два акта не следва да се разглежда по същество като искане за предоставяне на информация, защото отговор на въпроси представлява искане за лично мнение, което е извън приложното поле на Закона за достъп до обществената информация и в частност на дефиницията на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, според която обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. По т. 3 от решението неоснователно се навеждат от жалбоподателя твърдения за отказ от предоставяне на обществена информация. Съгл. чл. 33 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок той уведомява за това заявителя. В случая с процесната заповед органът уведомява Бонев, че не разполага с исканата информация. По т. 4 се навеждат доводи за неоснователен отказ за предоставяне на търсената информация. Както бе описано по - горе и при същите мотиви по т. 2, запитването по т. 4 отговори по конкретни въпроси представляват искане извън приложното поле на Закона за достъп до обществената информация. Индивидуалният административен акт е издаден в съответствие с чл. 34 от ЗДОИ: посочена е степента на осигурения достъп до исканата информация, срокът, в който е осигурен достъп до искането й, формата, под която ще бъде предоставен достъпът, както и разходите, свързани с предоставянето й. Решението за предоставяне на достъпа до обществена информация е изпратено с обратна разписка до жалбоподателя и видно от обратната разписка е получено на 27.02.2012 г. лично от него. Оспореното решение е издадена от компетентния орган - надлежно упълномощен да замества министъра на културата по време на негово отсъствие заместник-министър; при спазване на административнопроизводствените правила; в предвидената от закона форма; в съответствие с приложимото материално право и целта на закона, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от жалбоподателя разноски. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,