Решение № 13010 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5664/2009 г.

Решение № 13010 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5664/2009 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба (наречена частна) от Янчо Георгиев Исиров от гр. Бургас против Решение № 163/16.02.2009 г. постановено по адм. д. № 1671/2008 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена неговата жалба против решение № 94 Я-174/17.10.2008 г. на кмета на община Бургас. Счита, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие на събраните по делото доказателства. По подробно развити оплаквания моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи жалбата, като се възстанови собствеността върху отчуждения имот. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Ответникът - Кмета на Община Бургас не заявява становище по касационната жалба. Участвуващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, предвид представените по делото доказателства, налагащи извод за липса на основания за отмяна на отказа на кмета на Общината за отмяна на отчуждаването на процесния имот. Допълва доводите с аргумента, че мероприятието, за което е отчужден имота- жилищен комплекс, който включва не само сгради, но и прилежащите към тях терени - зелени площи, алеи и др., свързани с инфраструктурата на жилищния район, е осъществено. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - Бургас се е развило след като с Определение № 10035 от 06.10.2008 г. по адм. д. № 4799/2008 г. на IV отд., ВАС отменил Определение № 402 от 26.02.2008 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 222/2008 г., с което е отхвърлена жалбата на Янчо Георгиев Исиров против решение № 71/14.01.2008 г. на кмета на община Бургас, с което искането на Янчо Исиров за възстановяване на собствеността върху ид. ч. от бивш парцел II, отчужден от Дана Мънева е оставено без разглеждане по същество , отменено е Решение № 71/14.01.2008 г. на кмета на община Бургас и делото е върнато като преписка на този административен орган за произнасяне по същество. С Решение № 163/16.02.2009 г. постановено по по адм. д. № 1671/2008 г. по описа на Административен съд - Бургас е отхвърлена жалбата Янчо Исиров против Решение № 94 Я-174/17.10.2008 г. на кмета на община Бургас, с което е оставено без уважение неговото искане за възстановяване на собствеността върху 400/2880 ид. ч. от бивш парцел II, в бивш кв. 10 по плана на кв. "Изгрев"-гр. Бургас, отчужден от праводателката му -негова майка Дана Георгиева Мънева. За да приеме, че депозираната пред него жалба е неоснователна, съдът приел, че не са налице предпоставките на чл. 31, ал. 1 ЗОС за отмяна отчуждаването. За да направи този извод съдът обсъдил представената от оспорващия скица, от която е видно, че е осъществено комплексно жилищно строителство на ж. к. "Изгрев-север"с изградени улици и налично междублоково пространство на комплекса, поради което приел, че мероприятието, за което имотът е бил отчужден не само е започнало, но и е реализирано. Приел е също така, че претенцията на Янчо Исиров е по отношение на идеална част от съсобствен имот, а чл. 31, ал. 1 ЗОС не допуска отмяна на отчуждаването за идеална част, а само за целия отчужден имот. Така постановеното съдебно решение е правилно. С молба вх. № 94-Я-174/20.12.2007 г. до Кмета на Община Бургас, подадена само от Янчо Исиров, той поискал да бъде отменено отчуждаването и да му бъде възстановена собствеността върху 400/2880 ид. ч. от бивш парцел II, в бивш кв. 10 по плана на кв. "Изгрев" - гр. Бургас, отчужден от Дана Георгиева Мънева - негова майка. С Решение № 94 Я-174/17.10.2008 г. кметът на общината е оставил без уважение молбата, защото е приел, че не са налице предпоставките за отмяна на отчуждаването, предвидени в разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Съгласно цитираната правна норма в относимата за случая редакция (ДВ, бр. 101/2004 г.), ако в тригодишен срок от отчуждаването на имота мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или имотът не се ползва по предназначението, за което е отчужден, по искане на бившия собственик на имота кметът на общината отменя заповедта за отчуждаване след възстановяване на полученото обезщетение. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС не допуска частична отмяна на отчуждаването, както правилно е приел съда, тъй като в нея изрично е регламентирано, че при отмяна на отчуждаването съдът постановява възстановяване на даденото от двете страни, което изискване е възможно при искане за отмяна на отчуждаването на целия имот, каквото в случая не е налице. От друга страна - в конкретния случай, видно от приложения Протокол № 24/27.10.1972 г. на ИК на ГНС - Бургас, се установява, че през 1972 г. по реда на 55, б. "а" ЗПИНМ процесният парцел II, в кв. 10 е отчужден не само от Дана Георгиева Мънева, но и от Петра Ф. Марушева, Георги Ив. Недялков, Христо Ангелов Терзиев и е отреден за изграждане на жилищно строителство - комплекс "Изгрев-север". Видно от представената от оспорващия скица, налице са реализирани дейности, представляващи елементи от мероприятието жилищно строителство и КОО, за които е бил отреден процесния парцел по ЗРП от 1972, поради което извода на първоинстанционният съд, че мероприятието за което е бил отчужден процесния имот, е реализирано, се явява законосъобразен. Тук следва да се посочи, че съобразно трайната практика на ВАС, дори върху част от имота да няма фактическо застрояване, той попада в жилищния комплекс, който включва не само сгради, но и прилежащите към тях терени - зелени площи, алеи и др., свързани с инфраструктурата на жилищния район. Твърдението в жалбата, че имотът бил "безстопанствен" е недоказано, а и се опровергава от представената по делото скица. Поради изложеното неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд не е нарушил чл. 31, ал. 1 ЗОС като не е обсъдил възможността за образуване на самостоятелен парцел. Тази възможност е предмет на специалното реституционно производство по чл. 1, ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. (ДВ, бр. 15/1992 г), а не в производство по чл. 31, ал. 1 ЗОС. Образуването на самостоятелен парцел от бившия отчужден имот, или негови незастроени части, не е елемент от фактическия състав на чл. 31, ал. 1 ЗОС. Ето защо като не е изследвал този въпрос, съдът не е нарушил закона. В съответствие със закона и с постоянната съдебна практика е и приетото от административния съд, че частична отмяна на отчуждаването е недопустима-разпоредбата не допуска отмяна на идеална част от отредения имот, каквато е претенцията, както и искане само от някои от собствениците. Освен това, с оглед представения по делото Протокол № 2/19.1.1973 г. на ИК на ГНС - Бургас (л. 40), на праводателката на касатора е определено обезщетение с участие в строеж -гарсониера в комплекс "Изгрев-север", а със Заповед № 12/09.01. 1974 г. на ГНС - Бургас е определен апартамента на Дана Георгиева Мънева - ап. 8 в бл. 29 на комплекс "Изгрев-север, поради което се явява неоснователно и второто възражение на касатора, че обезщетението било само в участие в строеж. Доводът, че ап. 8 в бл. 29 на комплекс "Изгрев-север, бил закупен с лични средства, освен че не е подкрепен с доказателства, е неотносим към спора. В конкретният случай настоящият състав не намира за нужно да обсъжда отново наличието на активна легитимация у касатора, тъй като този въпрос е разрешен с влязло в сила Определение № 10035 от 06.10.2008 г. по адм. д. № 4799/2008 г., IV отд. на ВАС. При извършената служебна проверка настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а с оглед на изложеното по-горе се явява и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на процеса следва да се остави без уважение направеното искане от касатора за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 - 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение