Решение № 12520 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8241/2016 г.

Решение № 12520 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8241/2016 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния представител адв. Йовчев срещу решение № 851 от 25.04.2016 г., постановено по адм. дело № 23 по описа за 2016 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 161105310/06.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, [населено място], потвърден с Решение № 435 от 20.04.2012 г. на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (понастоящем Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" ("ОДОП")) [населено място] при ЦУ на НАП, в обжалваната част, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 133 519. 87 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на ЗЗ 935.96 лв. по фактури издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма]. В касационната жалба са изложени съображения за необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения ревизионен акт. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП в писмени бележки оспорва нейната основателност. Счита решението за правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път пред настоящата инстанция. С решение № 43 от 04.01.2016 г., постановено по адм. дело № 14160 по описа за 2014 г. ВАС, осмо отделение е отменил решение № 1942 от 08.09.2014 г., постановено по адм. дeло № 1625 по описа за 2012 г. на Административен съд - [населено място] и е върнал делото за ново разглеждане. ВАС е дал указания при новото разглеждане да се задължи жалбоподателя да представи цитираните в заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, пътни листи, като при необходимост да се изслуша повторно вещото лице или да бъде възложена допълнителна задача. Да бъдат изискани и приети като доказателства, посочените от вещото лице във връзка с последващата реализация на стоките или същите да бъдат конкретизирани в допълнително заключение. При постановяване на атакуваното съдебно решение при новото разглеждане на делото, за да отхвърли жалбата съда е съобразил събраните по делото доказателства, в това число и пътни листове и изготвената при предходното разглеждане на делото, съдебно-счетоводна експертиза и е приел, че установените по делото обстоятелства не потвърждават получаване на стоките и извършване на услугите, поради което за [фирма] не са налице предвидените от чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС условия за възникване и признаване на правото на данъчен кредит. Съдът е посочил, че от доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се достига до извода, че липсват доказателства соченото като доставчик дружество да е прехвърлило правото на собственост върху стоките на касатора, респ. да е извършило услугите. Съдът мотивира решението си с извода, че дори стоките от рода на процесните и услуги като фактурираните да са предмет на последваща реализация, не може само по себе си това обстоятелство да обоснове категоричен извод, че процесните доставки са именно тези доставени, респ. извършени от посочените доставчици. А последното не се доказва от представените доказателства. Съдът е установил, че във връзка с фактурираните от доставчиците [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] стоки не може да се установи действителното прехвърляне на собствеността. Досежно тези от [фирма] са налице доказателства - експедиционни бележки и пътни листове, в които се констатират пропуски. Не е посочено името на лицето, което е предало стоката от името на получателя по доставката. Положен е само подпис и печат на [фирма]. В някои от експедиционните бележки е посочен рег. № на автомобил РВ 0405, който е непълен и не е възможно да бъде идентифициран, не е посочено мястото на натоварване на стоката, няма адрес на склада, от който се твърди да са предадени, съответно натоварени стоките. Изследвал е съдържанието на пътните листове представени във връзка с доставките от [фирма] и е намерил, че същите са изготвени за целите на ревизионното производство. Констатирал е, че попълването на първата страница на пътните листове на датата и данните за километропоказателя е с различен почерк и с различен химикал, видимо отличаващи се другите данни на страницата. Посочил е, че е налице невъзможност да се обвърже конкретен пътен лист към определена фактура, която възпрепятства съда да изведе категоричен извод, че този пътен лист доказва осъществен транспорт във връзка с конкретната доставка, обективирана в определена фактура. Съдът е обсъдил доставките, като ги е обособил в две групи – стоки – "винкел, кутия, желязо, материали, диск, талпи, ламарина, гориво" и услуги – "транспорт". Счел е, че досежно фактурираните от [фирма] и [фирма] транспортни услуги, не са ангажирани каквито и да е доказателства за фактическото им извършване, кога, как и в какъв обем е извършил доставчика транспортната услуга, за която се е задължил съобразно издадените първични счетоводни документи. По отношение на доставките на гориво от [фирма] и [фирма] ревизираното дружество не е представило доказателства, от които да е възможно да се формира извод за кое точно превозно средство е било предназначено процесното гориво. Тоест, не е установена по несъмнен начин последващата реализация на доставеното гориво и влагането му във връзка с извършени облагаеми доставки за икономическата дейност на ревизираното лице. Решаващият състав е приел, че не са представени безспорни доказателства и във връзка с релевантния факт относно използването именно на процесните стоки - "винкел, кутия, желязо, материали, диск, талпи, ламарина, гориво" за извършване на последващи облагаеми доставки, свързани с икономическата дейност на лицето. Тази констатация не се оборва и от заключението по ССчЕ, тъй като в Приложение № 1 към която, вещото лице само е отбелязало фактурите във връзка с последващата реализация, без да е посочило техния предмет, не са посочени получателите по последващите сделки, нито са посочени съпътстващите доставките документи, като приемо-предавателни протоколи, експедиционни бележки, кантарни бележки, стокови разписки, пътни листове, товарителници и пр. Решението е правилно. Не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при установяване на релевантните за спора факти. При постановяването му са формирани кореспондиращи с ангажираните доказателства обосновани фактически констатации, въз основа на които са изведени съответстващи на материалния закон правни изводи. В случая предмет на спора е реалността на доставките на стоки и услуги. Административният съд е изпълнил дадените указания с решение № 43 от 04.01.2016 г., постановено по адм. дело № 14160 по описа за 2014 г. ВАС, осмо отделение. Приел е, че ревизираното лице, чиято е доказателствената тежест, макар и след представяне на пътните листове, не е съумял да докаже, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоки и услуги по всяка една от фактурите, по която е упражнил право на данъчен кредит. Възникването на регламентираното в чл. 68, ал. 2 от ЗДДС субективно право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице е обусловено от кумулативното осъществяване на материалноправните предпоставки на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС изисква и установяването на реално получаване на стоките или услугите по облагаемата доставка. По аргумент от чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за целите на закона моментът на настъпване на данъчното събитие не се покрива с възникването на облигационното правоотношението между страните, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на фактическото разпореждане с вещта като собственик или извършването на услугата. Необходимостта от установяването именно на тези релевантни обстоятелства от ревизираното лице, в качеството му на страна, претендираща принадлежността на правото на приспадане на данъчен кредит, не е отречена и в Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и С-342/11, които са постановени при фактически състав, при който действителното осъществяване на доставките не е било спорно между страните. В своята практика СЕС многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново подчертано в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка. " В случая, съдът е анализирал всички събрани по делото доказателства, включително заключението на експерта по допуснатата ССчЕ, в резултат на което е достигнал до правилния извод, че в своята съвкупност те не установяват реалното осъществяване на спорните доставки. Наличието на издадена фактура, както и доказателства за плащане на фактурираните суми, без да е удостоверено получаването на стоката и извършването на услугата, не е достатъчно да породи претендираното право на данъчен кредит. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че в случая е провел успешно насрещно доказване на реалността на доставките. Представените транспортни документи са с липсващи реквизити, същите не могат да бъдат обвързани с фактурите. Изводите на органа по приходите досежно липсата на пряка доставка не се опровергават и от заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, тъй като осчетоводяването на сделките и извършването на последващи доставки с тях не е основание да се приеме еднозначно, че стоката, предмет на това последващо разпореждане, е получена точно от издателя на фактурата. А както бе посочено по-горе, не става ясно как експертът е обвързал процесните фактури с тези за последваща реализация. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставка на стоки и услуги. Правото на Европейския съюз не съдържа правила относно преценката на доказателствата за осъществяване на доставките, като националните съдилища прилагат националните си процесуални правила при преценката настъпило ли е данъчно събитие по фактурата, издадена на ревизираното лице, както правилно е постъпил административния съд в случая. Предвид изложеното, обосновани на събраните по делото доказателства са фактическите изводи на първоинстанционния съд, относно недоказана реалност на фактурираните доставки. Оспореното съдебно решение не е постановено при пороците, изтъкнати в касационната жалба, съответно и на материалния закон и като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора в полза на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 153. 42 лева съобразно чл. 8, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,