Решение № 7032 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8166/2016 г.

Решение № 7032 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8166/2016 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила на 13.06.2016 г. касационна жалба от С. П. Ц. от гр. В., чрез адвокат К. Д. - АК В., срещу решение № 182/26.05.2016 г. по адм. дело № 544/2015 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата му срещу ИАА - Уведомително писмо изх. № 02-060-6500/3814/28.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от зам. изпълнителния директор, като е потвърден отказа за финансово подпомагане по СЕПП и по мерки НР1 и НР2. В жалбата се твърди, че решението е необосновано, противоречи на материалния закон - ЗПЗП и подзаконовите нормативни актове в тази връзка, и е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По подробно развити съображения поотделно за процесните схема и мерки моли същото да бъде отменено изцяло и спорът решен по същество. От ответника - Заместник-изпълнителния директор на Д. фонд (ДФ) "Земеделие" гр. С., е постъпил писмен Отговор, който е подписан от надлежно упълномощен процесуален представител видно от приложеното пълномощно, според който отговор категорично не се споделят мотивите, изложени в касационната жалба и се моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по 300 лева за всяка инстанция, както и деловодни разноски за изготвената експертиза в размер на 100 лева. Допълнително е постъпило писмено Становище, в което отново се оспорва касационната жалба и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за настоящата инстанция. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, допустима е и по същество е неоснователна. Не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на съда е постановено при правилно приложение на материалния закон и обоснованост. Съдът е преценил всички събрани в хода на производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Касационната жалба на С. П. Ц. е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 30.05.2016 г. и като подписана от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 182 от 26.05.2016 г. по адм. дело № 544/2015 г. (погрешно посочено в решението 2016 г.), в производство по реда на чл. 145 и следващите АПК, Административен съд - В., на основание чл. 172, ал. 2 АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. П. Ц. от гр. В., срещу УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. по УРН 375247, издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", за кампания 2014 г., изх. № 02-060-6500/3814/28.09.2015 г., в оспорената му част. С втори диспозитив, като логическа и законна последица от този изход на спора, съдът ОСЪЖДА жалбоподателя С. П. Ц. да заплати на Д. фонд "Земеделие", гр. С., разноски по делото в размер на 300.00 лева за юрисконсултско възнаграждение. С определение № 174 от 13.06.2016 г. по същото адм. дело № 544/2015 г. (което определение не е обжалвано), по постъпила молба от зам. изпълнителния директор на ДФЗ - С., на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 248 ГПК, съдът ДОПЪЛВА решението си под № 182 от 26.05.2016 г., като ОСЪЖДА жалбоподателя С. П. Ц. да заплати на Д. фонд "Земеделие", гр. С. разноски по делото в размер на 100.00 лева за СТЕ (съдебно-техническата експертиза). За да отхвърли жалбата на С. П. Ц., първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че спорът по делото се свежда до това дали кандидатът е заявил площи, които са извън допустимия слой и дали за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено, т. н. двойно заявени площи, в които случаи е налице основание за отказ или намаляване размера на плащането. При осъществения съдебен контрол в така посочения обхват, съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган съгласно приложената заповед № ОЗ-РД/323/11.03.2015 г., в предвидената от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. От заключението на вещото лице съдът е установил, че проверка на място не е извършвана, а и тя не е задължителна по аргумент от разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП, както и според чл. 30 от Регламент ЕО № 1122/2009 г. Посочил е, че съгласно оспореното уведомително писмо и заключението на вещото лице 10 бр. от имотите, заявени от жалбоподателя с площ 5.16 ха попадат извън допустимия слой за подпомагане за кампания 2014 г., което е установено още при подаване на заявлението и жалбоподателят се е запознал с това, видно от приложената разпечатка на резултатите от извършената автоматична проверка. При тези данни съдът е направил извод, че правилно АО (административният орган) е изключил като недопустими тези площи за подпомагане по СЕПП, НР1 и НР2. Относно второто основание на което е отказано изцяло плащане по СЕПП и частично по НР2, а именно установени застъпвания на декларираните площи от жалбоподателя с други кандидати, съдът е констатирал, че административният орган е разрешил застъпването в полза на конкурентните лица. Съдът е посочил, че е проведено производство по изясняване на застъпването. Позовал се е освен на заключението на вещото лице, още и на представения по делото списък с потвърдените имоти от жалбоподателя и представените от него документи и от който списък се установява, че в графа забележки по отношение на визираните имоти е посочено, че са представени документи за част от имота, а не за целия, поради което и застъпването не е разрешено изцяло в полза на жалбоподателя и правилно ДФЗ - РА е отказала подпомагане по отношение на двойно заявените площи. По схемата НР1 съдът е констатирал, че е отказано изцяло плащане, тъй като цялата декларирана площ в размер на 49.78 ха е недопустима, защото тези площи не попадат в населените места, описани в "Приложение 1" към Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, приета с ПМС № 30/2008 г. и този факт е установен още при извършената автоматична проверка на заявлението на жалбоподателя и той е запознат с тези резултати, видно от положения от него подпис. Т. като по тази схема е налице наддеклариране 100%, правилно е наложена санкция за бъдещ период в размер на 12 656.76 лв. в съответствие с чл. 16 от Регламент 65/2011 г. Като краен извод от изложеното, въпреки малкото разминаване на посочените площи в ха в административния акт и заключението на вещото лице, което е било изяснено в откритото съдебно заседание, съдът е посочил, че правилно административният орган е приложил и разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 и чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП и постановеният пълен отказ за финансово подпомагане за кампания 2014 г. по СЕПП и НР1 и частичен отказ по НР2, обективиран в процесното уведомително писмо, е в съответствие със закона и с неговата цел. При този изход на спора съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, а впоследствие допълнително е присъдил и разноските за съдебно-техническата експертиза. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. П. А. съд - В. е обжалвано Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014, с изх. № 02-060-6500/3814 от 28.9.2015 г., издадено от Зам. изпълнителния директор на ДФ (Д. фонд) "Земеделие" Ж. Ж., при условията на делегиране на правомощия съгласно т. 1 от Заповед № ОЗ-РД /323/11.03.2015 г. на Изпълнителния директор на ДФ (Д. фонд) "Земеделие" Р. П., която заповед е допълнена със Заповед № ОЗ-РД/323-1/11.06.2015 г. на Изпълнителния директор на ДФ (Д. фонд) "Земеделие" Р. П. Отделно от това, от приложеното по делото Удостоверение от "Б. - Банксервиз" АД се установява, че на Ж. Т. Ж., в качеството му на заместник изпълнителен директор е издадено удостоверение за квалифициран електронен подпис с конкретно посочен номер и срок на валидност, който срок обхваща и датата на издаване на оспореното уведомително писмо (УП), поради което всякакви възражения за некомпетентност на административния орган са изцяло неоснователни. С това УП адресатът С. П. Ц. от гр. В., ул. "Георги С. Р." № 15А, с УРН: 375247 се уведомява за оторизирана и изплатена субсидия по отношение на подадено Заявление за подпомагане с УИН: 06/260614/56613 за кампания 2014, както следва: П. С. за единно плащане на площ (СЕПП) - за декларираните в заявлението площи и след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г. е оторизирана сумата от 0 лева, като за конкретно посочени по идентификатор на БЗС парцели са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагането и е отказано финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП. Видно от Таблица № 1 и Таблица № 2 - неразделна част от уведомителното писмо е поискана сума от 47325.72 лева и нищо не е изплатено. П. С. за преразпределително плащане (СПП - нова схема за кампания 2014 и е във връзка с плащане по СЕПП до 30 ха) от поисканата сума 3987 лева е оторизирана цялата сума в размер на 3987 лева, която сума в Таблица № 1 и Таблица № 2 - неразделна част от уведомителното писмо е отразено, че е изплатена. По мярката "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" (НР1) - за декларираните в заявлението площи и след прилагане на процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията от 27 януари 2011 г. е оторизирана сумата от 0 лева, като за конкретно посочени по идентификатор на БЗС парцели са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагането и е отказано финансово подпомагане на основание чл. 12 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Видно от Таблица № 1 и Таблица № 2 - неразделна част от уведомителното писмо, е поискана сума от 12656.76 лева и нищо не е изплатено. По мярката "Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони" (НР2) - за декларираните в заявлението площи и след прилагане на процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията от 27 януари 2011 г. е оторизирана сумата от 4860.28 лева, като за конкретно посочени по идентификатор на БЗС площи са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагането и е отказано финансово подпомагане на основание чл. 12 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. В Таблица № 1 и Таблица № 2 - неразделна част от уведомителното писмо е отразено, че е поискана сума в размер на 8625.47 лева, оторизирана сума - 4860.28 лева, прихваната сума 3931.73 лева и изплатена сума 928.55 лева. Със същото уведомително писмо са наложени санкции за бъдещ период само по НР1 в размер на 12656.76 лева, съгласно чл. 16 от Регламент 65/2011 г., тъй като разликата между декларираните площи и установените след извършените административни проверки надвишава 50% от действително стопанисваните площи. Изобщо вече няма никакъв спор по въпроса, че писмото, макар и да е наречено "уведомително", не само уведомява, но и засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на земеделския производител - кандидат за подпомагане, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Няма вече и спор в съдебната практика, че в уведомителните писма са изложени правни и фактически основания, като мотивите се съдържат както в съответните колони на таблиците в самия административния акт, така и в тези, които са посочени като приложения към него - неразделна част от акта. Словесната и табличната част на уведомителното писмо с обяснителните колони представляват едно цяло и при внимателен прочит става ясно за кои точно площи е отказано подпомагане и на какво правно основание, което дава напълно възможност на кандидатите-жалбоподатели да организират защитата си. Затова се приема, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както правилно е приел и първоинстанционния съд. В конкретния случай уведомителното писмо засяга неблагоприятно правата и интересите на жалбоподателя само в частта относно отказаното финансово подпомагане, а в останалата му част, в която има оторизирани суми, същият няма правен интерес от оспорване, а въпросът за извършеното реално изплащане - изцяло по СПП и частично по НР2, е извън предмета на спора. Всъщност по този въпрос данните по делото са противоречиви: според процесуалния представител на зам. изпълнителния директор на ДФ "З" в приложена към Молба с вх. № 21 от 05.01.2016 г. в Административен съд В. таблица са посочени от т. 4 до т. 10 преведени суми на жалбоподателя за кампания 2014 г.; пак според процесуалния представител на зам. изпълнителния директор на ДФ "З" видно от Молба с вх. № 680 от 17.03.2016 г. в Административен съд В. е извършено е прихващане от наложена санкция за бъдещ период от уведомително писмо за кампания 2013 г., а според заключението на вещото лице, за бенефициента през кампания 2014 г. има непреведени суми за подпомагане, но няма такава задача. Не се спори, че земеделският стопанин С. П. Ц. е подал Заявление за подпомагане 2014 - Форма за физически лица, в което са заявени за подпомагане следните схеми и мерки: СЕПП, СПП, НР1 и НР2, Агроекологични плащания (АЕП), както и Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕК - за земеделски земи (Н2000). В процесното уведомително писмо няма произнасяне по последните две мерки от страна на административния орган, поради което те не са предмет на делото. По принцип на всички подадени заявления съгласно чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, се извършват задължителни административни проверки като се съпоставят включените в тях данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, системата за идентификация на земеделските парцели и системата за идентификация и регистрация на животните и от своя страна включват: 1. проверки за допустимост на кандидата; 2. проверки за допустимост на земеделските площи; 3. кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри; 4. кръстосани проверки между данните в отделните заявления за наличие на едни и същи площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин. Правят се и проверки на място, но не на всички заявления, а на случаен принцип (метод на риск-анализ) само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, които се извършват чрез: инспекция на земеделското стопанство и методи за дистанционно наблюдение. В конкретния случай от данните в уведомителното писмо и по-точно от пояснителната колона 4 в табличките, която е празна и не е попълнена с цифри за хектари се установява по безспорен начин, че на заявените от жалбоподателя площи е извършена само административна проверка, а физическа проверка на място не е извършвана, защото очевидно заявлението му не попаднало в извадката от 5% от подадените заявления. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е посочил, че такава проверка на място не е задължителна, а след като не е извършвана, затова и земеделският стопанин не е бил уведомяван за такава, не е съставян контролен лист и доклад, които да му бъдат връчени и с това обстоятелство не се нарушават никакви нормативни актове. Изложените от първоинстанционния съд съображения за основанията за пълен отказ по СЕПП и НР1 и за частичен отказ по НР2, се споделят напълно и от настоящия касационен състав. Правните изводи на съда се подкрепят и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Едната причина за отказ е тази по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП - ново основание, въведено с изменение на закона, обн. в ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г., което е напълно приложимо към датата на издаване на обжалваното уведомително писмо - 28.9.2015 г. Административният орган е констатирал, а и това се потвърждава от заключението на вещото лице, че част от заявените площи попадат извън одобрения от министъра на земеделието и храните със заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014, като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), а последната е основна част от ИСАК (Интегрирана система за администриране и контрол) и затова са недопустими за подпомагане и по т. 4. Противоречиви са данните дали жалбоподателят е подал възражение срещу обхвата на обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014, одобрен със заповед № РД 09-807 от 05.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните. Видно от писмо с вх. № 168/20.01.2016 г. в Административен съд В., подписано от Заместник - министър на земеделието и храните (намиращо се на л. 355), С. П. Ц. не се е възползвал от възможността да подаде възражение срещу обхвата на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г., а в писмените бележки на заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", подписани от процесуалния му представител, с вх. № 1117/10.05.2016 г. в Административен съд В. е отразено, че жалбоподателят е подал възражение до МЗХ с вх. № 61 от 08.01.2015 г. Безспорно е обаче, че същия не е подал жалба срещу последващата заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014, а за всеки земеделски стопанин е от решаващо значение дали стопанисваната от него земя е включена в специализирания слой или не, тъй като това обуславя правото му да получи субсидия, а освен това е релевантно за да не наруши изискването за коректно заявяване на площите за подпомагане и свързаното с това евентуално санкциониране. Само за пълнота и яснота на това място следва да се посочи, че за да са допустими за подпомагане площите, заявени от кандидата, е необходимо те да попадат в рамките на блокове от СИЗП. Когато блок на земеделско стопанство (БЗС) попада частично или изцяло извън допустимия физически блок (ФБ), за допустима за подпомагане се определя единствено площта, която е в границите (рамките) на допустимия ФБ, а останалата площ от БЗС отпада автоматично от заявлението за подпомагане, тъй като представлява недопустима или наддекларирана площ и този процес се извършва автоматично от ИСАК в етапа на кръстосаните проверки на заявленията. Друго основание за отказ за подпомагане е чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП във връзка с чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (в приложимата за тази кампания редакция). От данните по делото се установява, че цялата сложна административна процедура по изясняване на т. н. "двойно заявени" площи, регламентирана в чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5/2009 г. е изпълнена - изпратено е уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат, с приложение към него - таблица на установените застъпвания; подадена е декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин; представени са договори за отдаване под наем на общински земи - пасища и мери, събрани са и други документи, приложени като част от административната преписка. За прецизност на това място следва да се посочи, че чл. 18 е отменен в ДВ, бр. 16/2016 г., в сила от 26.02.2016 г., но е бил приложим за конкретния казус. Ж. С. П. Ц. е конкурирал с още трима земеделски производители: с "А. К." ЕООД, гр. В., представлявано от управителя си Ц. В. Д., с Л. Г. Л. от с. М., общ. Е. П. и с И. В. Й. от гр. В., и всички са представили документи, доказващи правното основание за ползване на земите. За яснота следва да се отбележи, че административният орган не разрешава спор за собственост, а при положение, че двама или повече кандидати представят документи за право на ползване върху имотите, то тогава на двамата, тоест на всички кандидати се отказва подпомагане, защото застъпването не е отстранено и заявените площи се изключват от подпомагане. За недопустими за подпомагане като наддекларирани площи се приемат и тези, за които има отказ от заявените в заявлението площи, за които е установено застъпване. В случая не са признати документи, посочени от жалбоподателя за 6 дублирани имота посочени по кадастрални номера и площи в заключението на вещото лице и причината за недопустимостта на заявените площи е неотстраненото застъпване. С оглед всичко изложено до тук, оплакванията в касационната жалба, които всъщност са същите както в първоначалната жалба, се преценяват като неоснователни. Обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. При този изход на спора пред касационната инстанция, на ответната страна се дължат своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение. Необходимо е да посочи некоректността на искането в писмения отговор да се присъдят разноските и за първата инстанция, включително и за изготвената експертиза, защото такива разноски (300 лв. + 100 лв.) вече са присъдени от Административен съд - В.. За касационното производство следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в редакцията й след изменението, обнародвано в "Д. вестник" бр. 8 от 24.01.2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, по настоящото дело в полза на Д. фонд "Земеделие" следва да бъдат присъдени разноски в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,