Решение № 60 от 9.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 211/2011 г.

Решение № 60 от 9.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 211/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на И. А. Ч. чрез адв. дружество "К. и Г." срещу решение № 89 от 22.10.2010 г. по гр. дело № 139/2010 г. на Бургаски апелативен съд, с което в една част, по жалба на насрещната страна, е обезсилено решение № 72 от 16.04.2010 г. на Бургаски окръжен съд, а в останалата част същото е потвърдено. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като недопустимо, произнесено при нередовна жалба на насрещната страна и постановено в нарушение на процесуални правила във връзка със служебните правомощия на съда. Изтъква се още материална незаконосъобразност по отношение на извода кои са материалните предпоставки на потърсеното с исковете обезщетение и неустойка при договорно неизпълнение, съответно кои са основанията за освобождаването на ответника от отговорност по чл. 83 от ЗЗД Неправилно е тълкуван договора и решението е необосновано. Съображения по същество в частта, допусната до касационно разглеждане, са развити в съдебно заседание от защитата на касатора и ищец по делото, претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба [фирма] не е заявил отговор и не е взел становище по нея. С определение № 1223 от 14.11.2011г на ВКС, III г. о жалбата е допусната до разглеждане частично, предвид служебното задължение за настоящия съд да следи за допустимостта на постановените решения, когато те са обжалвани. Следва да се провери допустимостта на обжалваното въззивно решение само в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение, същото обжалвано пред Бургаски апелативен съд от двете страни в различни части. Въззивният съд се е произнесъл и по двете жалби при положение, че като жалбоподател ответникът по делото [фирма] не е изпълнил в срок конкретно и надлежно съобщено указание за представяне на вносния документ за държавна такса, дължима по неговата въззивна жалба. Касационно основание дава преценката на Бургаски апелативен съд, че при това положение жалбата на последния подлежи на разглеждане, а не на връщане. В останалата част, с която е потвърдено решение № 72 от 16.04.2010 г. на Бургаски окръжен съд, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. По обусловилия допускане до касационно обжалване въпрос за допустимостта на въззивното решение, в частта му за обезсилване на първоинстанционното решение, Върховен касационен съд III г. о намира следното: Като евентуален порок на съдебен акт, недопустимостта се проверява и преценява от горната инстанция единствено в производство по обжалване и за да е налице основание за подобна проверка, по-горният съд следва да е надлежно сезиран. При въззивна жалба срещу първоинстанционно решение в съответна негова част, произнесена по обективно съединен иск, освен наличието на интерес от обжалване за страната с оглед неблагоприятно за нея решение по същество, необходимо е жалбата да отговаря на условията за редовност. Проверката по чл. 262 от ГПК извършва на свой ред и въззивния съд, ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК. Задължението на сезирания съд да върне жалбата, ако се обективира основание за това, т. е същата е просрочена или не се изпълнят в срок указания по съдържанието или приложенията към нея, е задължение, произтичащо от императивна норма на закона. Изключена е преценка от страна на съда дали да приложи, или не санкционните за страната последици на чл. 262, ал. 2 от ГПК. Разглеждането на нередовна жалба и произнасянето с решение в частта, предмет на съответно обжалване, води но недопустимост на второинстанционното съдебното решение. Като не е съобразил гореизложеното и по нередовна, подлежаща на връщане въззивна жалба, е приел за предмет на проверка първоинстанционното решение в частта по присъдените в тежест на ответника 17 600,54 евро мораторна лихва, Бургаски апелативен съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Касационната жалба срещу въззивното решение в тази негова част е основателна. До недопустим диспозитив се е стигнало поради неправилното разбиране на БАС, че в хипотезата на чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК за съда не следва задължение, а възможност. Въззивната жалба на [фирма] постъпва в срок, но без да е внесена дължимата държавна такса. С разпореждане се указва и съобщава на страната за нейното задължение - да се внесе държавна такса и да се представи доказателство за нейното внасяне (чл. 261, т. 4 от ГПК), в законния седмичен срок. Държавната такса е внесена в последния ден на срока, но молбата, към която е приложен и вносния банков документ, е депозирана в съда с просрочие. Неотстраняване на нередовност, в дадения от съда срок, е фактически констатирано, но Бургаски апелативен съд приема жалбата за редовна и се произнася по нея в съществено нарушение на съдопроизводствените правила, вместо да я върне на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК. Налага се обезсилване на обжалваното решение в допуснатата до разглеждане негова част, съответно прекратяване на производството в същата, като първоинстанционното решение следва да се обяви за влязло в сила. Ответникът по жалбата дължи разноски на касатора. Разноските за държавна такса и защита от адв. дружество "К. и Г." са установени общо в размер на 4308 лв. съгласно приложените вносни документи. Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.