Решение № 5721 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 237/2021 г.

Решение № 5721 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 237/2021 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. У. срещу Решение № 96/16.10.2020 г. на Административен съд (АС) – Силистра постановено по адм. дело № 38/2020 г. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на К. У. срещу Заповед № 8121 К-3934 от 21.02.2020 г. на министъра на вътрешните работи и е отхвърлено искането на К. У. за присъждане на разноски. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд се е произнесъл без да установи и изследва в пълнота действителната фактическа обстановка. Счита, че в съдебния акт не са изложени мотиви в подкрепа на направените от съда изводи за извършено дисциплинарно нарушение. За незаконосъобразни счита и изводите на съда, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което се отмени оспорваната заповед. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Ч.. Ответникът по касация – Министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба. Моли същата да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила. Ответникът по касация се представлява от юрк. П.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред АС - Силистра е била Заповед № 8121 К-3934 от 21.02.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо и т. 4; чл. 197, ал. 1, т. 6; чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ и т. 13; чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 204, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение с Министерство на вътрешните работи (МВР) на инспектор К. У. – старши разследващ полицай в сектор "Разследване" (Районно управление – Дулово и Районно управление – Тутракан) към отдел "Разследване" в Областна дирекция (ОД) на МВР – Силистра, считано от датата на връчване на заповедта. По делото е установено, че със Заповед № 8121 К-9260 от 27.09.2018 г. на министъра на вътрешните работи, изменяна и допълвана няколкократно със Заповед № 8121 К-11403 от 27.12.2018 г.; Заповед № 8121 К-11404 от 27.12.2018 г.; Заповед № 8121 К-9275 от 14.05.2019 г.; Заповед № 8121 К-11757 от 26.08.2019 г. и Заповед № 8121 К-13828 от 15.11.2019 г. на същия административен орган, на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР е образувано дисциплинарно производство срещу старши разследващ полицай при ОД на МВР - Силистра К. У. за тежко нарушение на служебната дисциплина изразяващо се в това, че на 17.07.2018 г. е поискал, а на 29.08.2018 г. е приел за себе си или за другиго имотна облага, която не му се следва, като случаят е станал обществено достояние. Успоредно, при наличие на данни за извършено престъпление е било образувано и наказателно производство срещу К. У.. Изготвена е Обобщена справка рег. № 3393 р-16024/12.12.2019 г. от дисциплинарно разследващия орган (ДРО) за резултатите от дисциплинарната проверка. К. У. се е запознал с обобщената справка на 16.12.2019 г. и е подал допълнително възражение УРИ 259 р-9921/17.12.2019 г., като е възразил, че органите на МВР не са компетентни да преценяват нарушението по дисциплинарното производство без влязла в сила осъдителна присъда за корупция, респ. подкуп., каквато присъда към момента не е факт. Направените от У. възражения са анализирани от водещия производството орган на съответния етап и същите са оценени като неоснователни с изложени мотиви за самостоятелност и независимост на дисциплинарното и наказателното производство, както и за съставомерност на дисциплинарното нарушение. С писмо УРИ 3393 р-16496/27.12.2019 г. на председателя на ДРО, събраните в хода на дисциплинарното производство данни и доказателства са изпратени на дисциплинарно наказващия орган (ДНО), който в двумесечния срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, на 21.02.2020 г. е издал оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на служебното правоотношение на У.. Действия на У. са квалифицирани като несъвместими с етичните правила на т. 13, буква "е", т. 15, т. 17, буква "а", т. 19, т. 20 и т. 42 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и представляват нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо и т. 4 ЗМВР, което е квалифицирано като тежко нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ ЗМВР - използване на служебно положение за лична облага и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР – деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е законосъобразна, като постановена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма и съдържание, при спазване на установената административна процедура и правилно приложение на материалния закон, а и в съответствие с целта на закона. Решението е неправилно. Изводите на първоинстанционния съд са направени в нарушение на процесуалните правила. В противоречие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК законосъобразността на издадената заповед не е проверена на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК. От страна на съдебния състав са направени декларативни заключения, че административният акт е издаден при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но без да са обсъдени всички направени възражения от страна на жалбоподателя и без да е установено, налице ли е твърдяното от същия допуснато нарушение, във връзка с искането на жалбоподателя да ползва адвокатска защита в процедурата по реализиране на неговата евентуална дисциплинарна отговорност. Разпоредбите на чл. 170 и чл. 171, ал. 2 АПК, които задължават съда да разпредели тежестта на доказване в процеса и да събере нови доказателства по искане на страните или служебно са изпълнени формално, като на страните фактически не са дадени конкретни указания за изясняване на спорните обстоятелства и за събиране на релевантните доказателства. По този начин решението е постановено без делото да е изяснено от фактическа страна. Със заявление вх. № 34/2000 – 12723/16.10.2018 г. по описа на ОД на МВР - Силистра, К. У. чрез председателя на дисциплинарната комисия, е сезирал министъра на вътрешните работи, с искане да му бъде предоставена възможност в дисциплинарното производство да бъде защитаван от адвокат, тъй като всички запитани от него колеги са отказали. По делото не са събрани доказателства дали има произнасяне по така отправеното искане от служителя да му бъде предоставена възможност в дисциплинарното производство да бъде защитаван от адвокат, с оглед на което от административния съд е останало необсъдено направеното възражението от У., че изначално е нарушено правото му на защита в хода на дисциплинарното производство да бъде подпомаган от адвокат, с което не му било осигурено правото по чл. 56 от Конституцията на Република България (КРБ). Необсъждането на всички доводите на жалбоподателя, доказателствата по делото и липсата на фактически установявания в съдебното решение относно относими към спора факти, представлява съществено нарушение на закона и пречка за проверка законосъобразността на крайния извод на АС - Силистра за неоснователност на жалбата. При сезиране с жалба срещу заповед на министъра на вътрешните работи, първоинстанционният съд е инстанция по същество и следва да установи всички правнозначими факти и обстоятелства за разрешаване на правния спор. Изводите на административния съд за съответствие на оспорената заповед с материалния закон също са декларативни и са направени без да са обсъдени представените с административната преписка писмени доказателства, както и тези, събрани в хода на делото и възраженията на жалбоподателя (сега ответник по касация). Съгласно чл. 172 а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В противоречие с цитираната норма в съдебния акт не са изложени собствени мотиви дали е осъществено деянието, определено като дисциплинарно нарушение. Както се посочи по-горе всички заключения на съдебния състав за материална законосъобразност на заповедта са изцяло декларативни и не се основават на конкретни съображения, изградени върху анализ на изложеното в административния акт, доказателствата и обсъждане на приложимия закон. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като несъобразяването с посочените процесуални норми относно тежестта на доказване и събирането на доказателства създава вероятност за неправилност на решението, поради това, че крайният извод за законосъобразност е направен, без да са събрани релевантните доказателства и без да са установени релевантните за спора факти. Липсата на мотиви относно направените от съдебния състав изводи за материална законосъобразност на акта от своя страна е пречка да се провери правилността на съдебното решение. Поради всичко изложено по - горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд – Силистра за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение, да прояви активност при събирането на доказателства във връзка с установяването на релевантните за правния спор факти, съобразно доводите на страните, да обсъди всички събрани по делото доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка да направи крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, респ. за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения. По заявените искания за заплащане на сторени за касационното производство разноски на основание чл. 226, ал. 3 АПК ще се произнесе първоинстанционният съд. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,