Решение № 6947 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 163/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. Х., гражданин на Сирия , против решение 5167/28.11.2024г., постановено по адм. дело 1076/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на М. А. Х. против Решение 10813/14.10.2024г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет, с която му е било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут . Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му. В съдебно заседание М. А. Х., гражданин на Сирия се явява лично и се представлява от процесуалния си представител, който е инициирал касационното производство. Същият поддържа касационната жалба, на основанията, изложени в нея и желае отмяната на съдебния акт на първоинстанционния съд. Ответната страна - Председател на Държавна агенция за бежанците се представлява от юк. Хичовски, който оспорва касационната жалба и представя допълнителни писмени доказателства за военната , политическата и икономическата обстановка в Сирия. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да достигне до този извод съдебният състав взема предвид следните обстоятелства: С оспореното в настоящото производство решение АС Хасково е отхвърлил жалбата на М. А. Х., гражданин на Сирия против Решение 10813/14.10.2024 г. на председателя на ДАБ , с което е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут на чужденеца. Производството пред административния съд в Хасково е било инициирано по жалба на М. А. Х., гражданин на Сирия, против Решение 10813/14.10.2024 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Пред първата инстанция е била приета административната преписка по издаване на оспорения акт. От фактическа страна по делото е установено, че М. А. Х. е подал два броя молби за предоставяне на международна закрила с вх. 271000-5583/24.06.2024г. и УП 33351/25.06.2024г. От заявлението и проведеното със заявителя интервю, обективирано в представен по преписката протокол се установява, че същият е с етническа принадлежност [заличен текст], религиозната му принадлежност е [заличен текст], женен. В обективираното в Протокол рег. УП - 33351/22.07.2024г. интервю от същата дата заявителят е изложил твърде кратка информация за това кога и по какъв начин е напуснал Сирия, както и причините за напускането на страната, времето през което е преминал през Р. Турция, начинът на реализиране на нелегалното си влизане в страната. Същият обаче категорично отрича спрямо него да е осъществено каквото и да е преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. При такасъбраните доказателства Съдът надлежно е обосновал извода за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Що се отнася до основанията за предоставянето на хуманитарен статут, съдебният състав възприел установените от административния орган факти, и въз основа на тях възприел за обоснован правния извод на органа, че липсват каквито и да било предпоставки по чл.9, ал.1 ЗУБ. Приел е, че заявителят е бил принуден да напусне страната си на произход но не поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание , екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или друг вид уронващо достойнството наказание. Според настоящата съдебна инстанция, така направените изводи от страна на първоинстанционния съдебен състав са правилни и обосновани, преценени както спрямо информацията налична за държавата на произход към момента на изготвяне на съдебния акт, така и спрямо актуалната към настоящия момент. На първо място са били спазени всички процесуални изисквания на Закона за убежището и бежанците, които целят да гарантират правото на надлежно участие на заявителя в производството. Интервюто е осъществено в присъствието на преводач, на разбираем за лицето език, такъв е ползван и в хода на съдебното производство. С всички междинни за производството документи той също е бил запознат на разбираем език, като административната процедура е била изпълнена правилно, вкл. в съответствие с изискването на чл.58, ал.10 ЗУБ за предоставяне на писмено становище от ДАНС. В хода на съдебното производство му е предоставена правна помощ и преводач. Що се отнася до съществените за спора факти, от една страна, жалбоподателят действително не твърди, както поддържа това и административният орган, съществуването на обстоятелства, които могат да бъдат възприети като преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Според проведеното интервю основна причина е нежеланието му да бъде мобилизиран, както и общата обстановка в страната. В този случай обаче липсва и основание за прилагане спрямо заявителя на разпоредбата на §171 от Наръчника за процедури на върховния комисариат на Организацията на обединените нации, тъй като той визира хипотеза на дезертиране и бягство от военна служба, което е възможно едва след мобилизация, каквато заявителят не сочи да е осъществена спрямо него. Той не твърди да е избягал от армията. Правилно и обосновано се явява и заключението за липса на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната по произход на заявителя (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), нито на данни за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Категорично бива установено по делото, че търсещият закрила не е бил принуден да напусне Сирия, поради това че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Напротив, заявителят сам обяснява, че семейството му е останало в Сирия, което опровергава твърдението му за нетърпимите условия там. Правилно съдът е взел предвид и извършената от административния орган надлежна проверка за наличие на основанията за прилагане на разширенията в хипотезите за предоставяне на хуманитарен статут, дадени с Решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 на СЕС и правилно е приложил пълзящата скала, посочена в т.39 от същото решение. Във връзка с тази скала правилно е обсъдено от първоинстанционния съд, че касаторът не сочи да е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение. Всъщност в интервюто си той изобщо не представя конкретни подробности, свързани с личността му, общественото му положение и т.н. В този случай, изискуемата степен на безогледно насилие следва да бъде изключително висока. Правилно е било съобразено и това, че така дадените указания за тълкуване на чл.15 от 2004/83/ЕО, макар и отменена, са валидни и за чл.15 на Директива2011/95/ЕС Верни се явяват и изводите на първоинстанционния съд за това, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие, поради това всяка инстанция следва да взема предвид възможно най-актуалната информация за военната и обществено политическа обстановка в Сирия. Различна е установена тя към момента на постановяване на оспореното решение от тази, за която са налице данни в момента. Самата касационна жалба почива също на данни, които не са актуални към настоящия момент, тъй като оплакванията касаят конфликтът за сваляне на Башар ал Асад, който вече не е актуален. Към настоящия момент не са налице данни за продължаване на вътрешния въоръжен конфликт между правителствените войски и опозицията с изключение на отделни райони, поради което правилни в тази връзка към момента на постановяване на оспореното решение се явяват изводите на съдебния състав за липса и на предпоставките на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Настоящият съдебен състав също взема предвид възможно най актуалните данни за вътрешнополитическата обстановка в Арабска Република Сирия, изходящи от международнопризнати и независими източници, като според данните на международни неправителствени организации за съдействие на населението в условия на въоръжени конфликти, Военно политическата ситуация в последните месеци значително се е изменила спрямо предходните години. При излагане на следващите заключения съдът взема предвид и Решение на СЕС по дело С-285/12, за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на член 15, буква в) от т. нар. Квалификационна директива, Директива 2004/83/ЕО от 29 април 2004 г. който е протичал на територията на Сирия. Според актуалната информация на Amnesty International през ноември 2024 г. Hay'at Tahrir al- Sham (HTS) и съюзнически въоръжени опозиционни групи започват военна офанзива, която води до превземането на провинция Алепо/Халеб, бързо след това са присъединени Идлиб, Латакия и Хама. До 8 декември 2024 г. въоръжените опозиционни групировки превземат Дамаск, а президентът Башар ал Асад напуска страната. На 29 януари 2025 г. командването на военните операции в Сирия назначава бившия ръководител на HTS, Ahmad al-Sharaa, за държавен глава по време на преходния период. Същия ден преходните власти обявяват, че всички военни фракции ще бъдат разпуснати и интегрирани в държавните институции. На 6 март 2025 г. въоръжени лица, верни на бившето правителство на Асад, извършват нападение срещу сирийските държавни сили за сигурност в Латакия. В отговор сирийските власти, подкрепени от проправителствени милиции, контраатакуват. След това, според местни източници, нападението ескалира в Сирия от атаки в няколко провинции. До 10 март Сирийският център за наблюдение на правата на човека съобщава, че са убити повече от 973 цивилни, повечето от които алауити. Причината за това е , че семейство Асад, управлявало Сирия в продължение на десетилетия, е от малцинството на алауитите и към настоящия момент се опитва да възстанови политическата си власт в държавата. https://www.amnesty.org/en/latest/news/2025/03/syria-horrific-killings-of-civilians-on-northwest-coast-must-be-investigated/. Касае се основно за сражения съсредоточени в северозападната и северната погранична част на страната, където преки политически интереси демонстрира и Турция с цел възпрепятстването на установяване на местна кюрдска власт. В останалата част на страната обаче са налице ежедневни доказателства за възстановяване на гражданския ред и подготовка към мирен преход и установяване на политическо спокойствие. Предвид липсата към настоящия момент на повсеместен вътрешен конфликт, може да се приеме, че направеното от страна на Агенцията на ЕС за убежището (EUAA) заключение, според което, разглеждайки показателите, може да се заключи, че степента на безразборно насилие в Халеб/ Алепо достига толкова високо ниво, че са показани сериозни основания да се смята, че цивилен, върнат в провинцията, би бил изправен пред реален риск да бъде изложен на сериозната заплаха, посочена в Член 15, буква в) от Конвенцията за бежанците , е неактуална. Доколкото Халеб/Алепо е сред първите провинции, които се присъединиха към въстанието срещу правителството на Асад през 2011 г., а чужденецът е обитавал град Тел Аран в тази провинция, където продължава да живее семейството му, то може да се заключи, че обитаващото района население е сред тези, чиято страна е взела надмощие и е получила политическата власт. В тази връзка категорично може да се заключи, че в провинция Алепо и в страната като цяло безогледно насилие липсва. Що се отнася до преценка наличието на данни, свързани с наличие на тежки заплахи срещу живота или личността на М. А. Х., налице следва да са много по-конкретни твърдения и данни от негова страна, за опасност от личното му засягане. (доколкото тази по-голяма конкретика се изисква при установено по-ниско ниво на интензитет на евентуален вътрешен конфликт), съдът намира, че предвид новите доказателства за промяна на военнополитическата обстановка в Сирия, правилни се оказват изводите на ответния орган за липса и на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на кандидата. Правилно на следващо място поради краткото пребиваване на чужденеца в Р. Турция според бежанската му история, въпросът за наличието на трета сигурна държава, в която да бъде върнат, не е разглеждан. Пред настоящата инстанция касаторът не излага нови обстоятелства, нито представя допълнения към бежанската си история, които да променят горните изводи. Предвид изложеното, се установява, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон, изводите на АС Хасково се подкрепят от допълнително представени данни за нормализиране на обстановката в Сирия. След извършен анализ на същите касационният състав достига до заключение за направен в крайна сметка правилен правен извод от страна на административния орган за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на спорното административно решение. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователна касационната жалба, подадена от М. А. Х., против оспореното съдебно решение 5167/28.11.2024г., постановено по адм. дело 1076/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на М. А. Х. против Решение 10813/14.10.2024г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец на касатора. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,