Решение № 5173 от 31.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощник Т. Ламбев, против решение 5897 от 19.10.2021г. постановено по адм. дело 5634/2021г. на Административен съд София - град, с което по жалба на "Импрегнация -2000" АД е отменено уведомително писмо 11 с изх. 02 - 2600/1198 от 18.05.2021г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ за отказ за плащане на финансова помощ по Наредба 2/05.08.2020г. за прилагане на мярка 21 "Извънредно временно подпомагане на земеделски стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от Ковид -19 от ПРСР 2014 - 2020г. С решението преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съгласно тълкуването на закона, дадено в мотивите. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл.209, т.3 АПК. По подробно развити съображения в касационната жалба се иска отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Импрегнация - 2000" АД, чрез адвокат Футекова в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да остане в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, при съобразяване с чл.218 от АПК, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град (АССГ) е уведомително писмо 11 с изх. 02 - 2600/1198 от 18.05.2021г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ за отказ за плащане на финансова помощ по Наредба 2/05.08.2020г. за прилагане на мярка 21 "Извънредно временно подпомагане на земеделски стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от Ковид -19 от ПРСР 2014 - 2020г". по заявление за подпомагане на "Импрегнация - 2000" АД. За да отмени оспорения пред него административен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в нарушение на материалния закон. Стигнал е до извод, че спора между страните е правен и касае приложението на чл.12, ал.3 от Наредба 2/05.08.2020г. От фактическа страна е приел, че "Импрегнация - 2000" АД е средно предприятие по смисъла на закона, за 2020г. има спад на приходите от 93,07% спрямо 2019г., кодът на икономическата му дейност е 16.10. по КИД 2008, тъй като основната дейност на дружеството е разкрояване, рендосване и импрегниране на дървен материал /греди, дъски, траверси, пелети и стълбове/ и очевидно не попада в обхвата на областите, посочени в чл.12, ал.3 от Наредбата, но от друга страна не попада и в изключенията на ал.4 и ал.5 от същата разпоредба. За да стигне до извод за незаконосъобразност на постановения отказ, съдът е счел, че съгласно чл.3, ал.1, т.3 от Наредбата, извънредното подпомагане се предоставя по три подмерки, като в подмярка 21.3 "Извънредно временно подпомагане за малки и средни предприятия и признати групи и организации на производители COVID 3 - за микро, малки и средни предприятия, преработващи селскостопански продукти, включени в Приложение I към Договора за функциониране на Европейския съюз ( ДФЕС), и признати групи и организации на потребители. Според АССГ в приложението е дадено легално определение на понятието селскостопански продукти и позовавайки се на глава 20 от същото, където е посочено, че към продуктите по чл.38 от ДФЕС спадат и изделия от зеленчуци, плодове или други растения или части от растения, то икономическата дейност на "Импрегнация - 2000" АД, обхваща и първичната преработка на части от растения, поради което дейността му е включена в чл.3, ал.1, т.3 от Наредбата и подлежи на подпомагане. Допълнителен аргумент според съда е и обстоятелството, че "Импрегнация - 2000" АД с осъществяваната икономическа дейност не може да кандидатства по ОП "Иновации и конкурентоспособност", тъй като е изключена като област за подпомагане и при пряко приложение на Правото на ЕС, заявителя е легитимен да получи подкрепа по мярка 21, доколкото отговаря на критериите на същата. Оспореното решение е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано. Споделят се изводите на АССГ, че спорът по делото е правен и се свежда до приложението на материалния закон и по - конкретно разпоредбата на чл.12, ал.3 от Наредба 2 от 05.08.2020г. Мотивите на постановения отказ в оспореното уведомително писмо са, че "Импрегнация -2000" АД не отговаря на изискванията за получаване на финансова помощ по подмярка COVID 3, тъй като дейността му с код 16.10. по КИД - 2008 "Разкрояване, рендосване и импрегниране на дървен материал не попада в някой от производствените сектори по чл.12, ал.3 от Наредба 2 от 05.08.2020г. В цитираната разпоредба е предвидено, че за кандидатите по ал.1 финансова помощ се предоставя в изчерпателно посочените в т.1 до т.8 производствени сектори, свързани с преработка/маркетинга на селскостопански продукти. Кандидатът "Импрегнация -2000" АД е заявил участие по подмярка 21.3 (COVID 3) в производствен сектор по т.7 от чл.12, ал.3 от Наредбата "технически и медицински култури, включително маслодайна роза, билки и памук, с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на тютюн и тютюневи изделия, захар и сладкарски изделия". Безспорно е, че основната икономическа дейност на кандидата с код 16.10. по КИД -2008 не попада, както в производствения сектор по т.7, който е заявен, така и никой друг от изрично изброените производствени сектори по чл.12, ал.3 от Наредбата, подлежащи на подпомагане. Изводите на съда, че по силата на чл.3, ал.1, т.3 от Наредбата и прякото приложение на Правото на ЕС и по конкретно глава 20 от Приложение I към ДФЕС, кандидата подлежи на подпомагане са неправилни, поради разширително и неправилно тълкуване на приложимите разпоредби от страна на съда и излизащи извън обхвата на сектора за който е подадена заявлението от кандидата, а именно чл.12, ал.3, т.7 от Наредбата "технически и медицински култури, включително маслодайна роза, билки и памук, с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на тютюн и тютюневи изделия, захар и сладкарски изделия". Предмет на процесната наредба, съгласно чл.1 са условията и редът за прилагане на мярка 21 "Извънредно временно подпомагане за земеделски стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID -19" от ПРСР за периода 2014 - 2020г, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). В разпоредбата на чл.2 от Наредбата са посочени целите към които е насочена мярката: 1. гарантиране конкурентоспособността на селското стопанство и жизнеспособността на земеделските стопанства; 2.осигуряване непрекъснатост на селскостопанските дейности и на дейността на малките и средните предприятия, занимаващи се с преработка, предлагане на пазара или развитие на селскостопански продукти; 3. запазване здравето на заетите в селското стопанство. Безспорно е, че с посочените в Наредба цели и условия, и с оглед преодоляване на последиците от кризата, предизвикана от COVID -19", законодателят е целял подпомагането на особено засегнатите по негова оценка производствени сектори, свързани с преработката/маркетинга на селскостопански продукти, като изчерпателно ги е посочил в разпоредбата на чл.12, ал.3 от Наредбата. Безспорно е, че целта на мярката е подпомагане на онези производствени сектори, свързани с преработката/маркетинга на селскостопански продукти, които са жизнено важни за населението и функционирането на Държавата, какъвто сектор дървопреработване, очевидно не е и при извършената преценка не е включен за подпомагане в обхват на мярка 21. Очевидно е, че целта на мярката не е подпомагане на всички възможни производствени сектори, а само посочените в Наредбата. Позоваването от страна на съда на разпоредбата на чл.3, ал.1, т.3 от Наредбата, която препраща към Приложение I към чл. 38 от ДФЕС и по конкретно глава 20 от същото е неправилно и направено при недопустимо разширително тълкуване на приложимата материалноправна разпоредба на чл.12, ал.3 от Наредбата. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата е предвидено, че подпомагането по мярка 21 се предоставя в три подмерки: В цитираната от съда разпоредба на чл.3, ал.1, т.3 от Наредбата е посочена подмярка 21.3 "Извънредно временно подпомагане за малки и средни предприятия (МСП) и признати групи и организации на производители COVID 3 - за микро, малки и средни предприятия, преработващи селскостопански продукти, включени в Приложение I към Договора за функциониране на Евпропейския съюз (ДФЕС), и признати групи и организации на производители. Посоченото Приложение I по естеството си представлява списък по чл.38 от ДФЕС, съдържащ описание на стоките и номер според Брюкселската номенклатура, които попадат в обхвата на понятието "селскостопански продукти", съгласно определението по чл.38 от ДФЕС. Този списък в Приложение I от ДФЕС е правната рамка /видове стоки и продукти/, очертана от ЕС, с която държавите - членки са длъжни да се съобразяват при прилагане на общата политика в областта на селското стопанство и на рибарството при регулиране на понятието "селскостопански продукти" . Посочването на това Приложение в чл.3, ал.1, т.3 от Наредбата, очертава именно кои са допустимите за подпомагане селскостопански продукти по силата на чл.38 от ДФЕС и списъка на такива продукти, съгласно Приложението. Този списък включва общо 57 глави в които продуктите са изчерпателно изброени и извън които държавите - членки не могат да излизат, в случая да подпомагат при регулиране на видовете селскостопански стоки или "селскостопански продукти" по смисъла на чл.38 от ДФЕС. Изчерпателното посочване на тези продукти в приложението не може да се тълкува, че съставлява задължение на държавите - членки да подпомогнат всички сектори, посочени в него и производители на селскостопански продукти, без извършване на необходимата преценка и прецизиране на въпроса, кои сектори са най - засегнати или особено засегнати от кризата. Такова тълкуване противоречи на предмета и целите на Наредба 2 от 05.08.2020г. за прилагане на мярка 21 "Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от "COVID -19" от ПРСР 2014 - 2020г., основната от които е именно подпомагане на тези сектори, които са особено засегнати от кризата и гарантиране конкурентоспособността на селското стопанство и жизнеспособността на земеделските стопанства. Именно в изпълнение на целите, посочени в чл. 2 от Наредбата, законодателят в чл.12, ал.3 от същата е прецизирал и очертал, онези производствени сектори, които според него са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID -19" и, които следва да бъдат подпомогнати. Извънредния и временен характер на мярката, относима единствено по отношение на особено засегнатите сектори, изключва приложението й по отношение на други, посочени в Приложение I от ДФЕС и би противоречало на целите за прилагането й . Именно характера на мярката като извънредна и временна, очертава и приложното и поле само за посочените в чл.12, ал.3 от Наредбата производствени сектори. Ето защо разширявайки приложното поле и обхвата на тази мярка, извън изчерпателно посочените сектори в цитираната разпоредба, съгласно глава чл.20 от Приложението, съдът е стигнал до неправилен извод, че след като дейността на кандидата , обхваща първичната преработка на части от растения, каквито са дърветата и същата е обхваната от приложното поле на чл.38 от ДФЕС и по този начин е включена в чл.3, ал.1, т.3 от Наредбата, то кандидата следва да получи финансиране по мярка 21, доколкото отговаря на критериите за същата. След като икономическата дейност на кандидата, не е включена в производствените сектори, които са особено засегнати от кризата, и които не са включени в изчерпателно посочените такива в чл.12, ал.3 от Наредбата, то безспорно кандидата не отговаря на критериите за подпомагане и оспорения отказ на изпълнителния директор на ДФЗ е правилен , постановен при стриктно спазване на предвидените в ч.12, ал.3 от Наредбата предпоставки и съответства на целта на мярката, а именно : подпомагане на особено засегнатите от кризата сектори. Изложените мотиви от съда, че осъществяваната от кандидата икономическа дейност е недопустима за подпомагане по друга програма "Иновации и конкурентоспособност" са изцяло неотносими към законосъобразността на оспорения пред него административен акт и не могат да обусловят извод за неговата незаконосъобразност. Цитираната от него разпоредба на чл.12, ал. 5 от Наредбата, регламентира реда за избягване на двойно финансиране между ПРСР 2014 - 2020г. и ОП"Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020г., в която между другото изрично е посочено, че финансова помощ не могат да получат кандидати, извършващи дейност по преработка/маркетинг на селскостопански продукти, извън секторите по ал.3. С оглед на изложеното като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо и го е отменил, съдът е постановил неправилно решение, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което не се налага връщането му за ново разглеждане, а настоящата съдебна инстанция намира оспорения административен акт за постановен при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на делото и направеното от касатора своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото следва да бъде уважено, като ответника по касация следва да заплати на ДФЗ такова в размер на 100 лв., на осн. чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение