Решение № 415 от 2.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1305/2015 г.

Решение № 415 от 2.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1305/2015 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия З. Х. срещу решение № 263/27.07.2015 г. по внохд № 557/2015 г. на Софийския апелативен съд с оплаквания по трите касационни основания. Отправя се искане за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно за определяне на наказанието по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подсъдимият моли да се намали наложеното му наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение, установи следното: Софийският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 103 от 27.03.2015 г. по нохд № 662/2015 г., с която Софийският градски съд признал подсъдимия Х. за виновен в това, че на 08.07.2014 г. направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице- Т. Х. и К. К., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 58а от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от десет години, търпими в затвор при първоначален "строг" режим. Жалбата е неоснователна. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения е мотивирано с доводи, че разпитът на свидетелката А. Х. следва да се изключи от годните доказателствени средства, защото е проведен в присъствие на майка й, която е заинтересована от изхода на делото, че не е безспорно установена вменяемостта на подсъдимия и съдът е следвало да допусне нова СПЕ, както и че не са оценени обясненията му за провокиране на конфликта от св. Т. Х., която го дърпала, ударила му шамар и взела нож. Възраженията са неоснователни. Производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал фактите, отразени в обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Софийският апелативен съд е извършил проверка за законосъобразност на проведената диференцирана процедура, като е споделил изцяло решението на първата инстанция, че самопризнанието на Х. намира доказателствена подкрепа в останалия доказателствен материал, събран на досъдебното производство. Обсъдил е показанията на свидетелите- очевидци на деянието и е установил, че те еднозначно възпроизвеждат фактологията на конфликта, както е отразена в обвинителния акт. Отговорил е на наведените и пред касационната инстанция доводи за допуснато процесуално нарушение при разпита на малолетната А., като правилно ги е отхвърлил като несъстоятелни. Законовото изискване е при разпит на малолетен свидетел да присъстват педагог или психолог, а при необходимост и родител. Съдът е установил и липса на каквито и да било данни за оказано въздействие върху детето от страна на майката, които биха дискредитирани показанията му. По експертен път е изяснен въпросът за вменяемостта на касатора, поради което отказът на съда да назначи нова експертиза не може да се отчете като съществено процесуално нарушение. При това положение и след като производството е протекло по реда на съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК е недопустимо оспорването на признатите от Х. съставомерни факти. Твърденията за провокативно и агресивно поведение на Т. Х. и в тази връзка за неизясненост на фактическата обстановка са неоснователни, тъй като са в пълно противоречие с фактите по обвинението, признати от касатора. Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на материалния закон поради липса на умисъл за убийство на повече от едно лице. Предвид на установените по делото факти, Софийският апелативен съд правилно е приел, че подс. Х. е осъществил изпълнителното деяние по чл. 116, ал. 1, т. 4 от НК, тъй като е нанесъл удари с нож в жизнено важни области на тялото и на двамата пострадали- в коремната и гръдната област. Действал е с хладно оръжие, обективно годно да нанесе тежки, несъвместими с живота поражения в човешкия организъм. Сравнително по-леките увреждания, които е получила св. Т. Х. не дават основание да се приеме обективна несъставомерност на деянието като опит за убийство, с оглед на локализацията и насочеността на ударите, както правилно е отбелязала въззивната инстанция. Убедителен отговор е даден и на възражението относно липсата на пряк умисъл за убийство. Поначало изводите за субективната страна на деянието съдът прави въз основа на фактите, установени в процеса. Сред фактите, признати от касатора по настоящото дело са и тези, сочещи на преследваната цел, обхваната от умисъла му- да лиши от живот съпругата и тъста си. Тази цел е изводима не само от механизма на причиняване на уврежданията, но и от предшестващата нападението реплика " тази вечер ще гърмя и ще оставя децата сираци". Липсват основания за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление. Софийският апелативен съд е изложил подробни и убедителни съображения за отсъствие на законовите предпоставки за определяне на наказанието при основанието по чл. 55, ал. 1 от НК. Релевантните за индивидуализацията му обстоятелства са съобразени в цялост и са оценени съобразно действителната им тежест, като е констатиран баланс между смекчаващите и отегчаващи такива. В касационната жалба се изтъква влошеното здравословно състояние на подсъдимия, което обаче е отчетено в негова полза от решаващите съдебни инстанции. Въпреки отсъствието на превес на смекчаващите вината обстоятелства, наказанието на подс. Х. е индивидуализирано в рамките на минимума, предвиден в нормата на чл. 116, ал. 1 от НК и съобразно изискванията на чл. 58а ал. 1 от НК е редуцирано с 1/3. Така определението наказание от 10 години лишаване от свобода не е явно несправедливо, поради което липсва касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение