Решение № 3209 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15382/2010 г.

Решение № 3209 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15382/2010 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Стойчов Петров от с. Кладница, срещу решение № 158/13.10.2010 г. постановено от Административен съд - Перник по адм. дело № 267/2010 г. С касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът прави искане за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът - кметът на община Перник, редовно призован, не изразява становище по подадената касационна жалба. Заинтересованата страна "Еврометал" ООД - Перник в писмен отговор и становище по съществото на спора моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, по изложени подробни съображения за неговата правилност. Останалите заинтересовани лица, редовно призовани, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 894/20.04.2010 г. на кмета на община Перник, с която е утвърдено решение, взето по протокол № 29-4/15.04.2010 г. от комисията, назначена съгласно заповед № 2086/16.10.2008 г., като на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е определена застроената част от имот пл. № 2227 по плана на с. Рударци, одобрен съгласно заповед № 234809.04.1976 г. /идентичен с имот пл. № 98 по отменения план от 1958 г./. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че теренът на посочения имот - бивша земеделска земя, която се възстановява по реда на чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ, по действащия план на с. Рударци включва поземлени имоти № № 2025, 3052 и 5607 в кв. 121, с площи съответно от 1038 кв. м, 83 кв. м и 31 кв. м, първата от които е застроена и се владее от лице, легитимиращо се като собственик на имота по нотариален акт № 148/2008 г., а останалите две - незастроени, в какъвто смисъл са и отразяванията в оспорения административен акт. Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, в поземлен имот № 2025, в кв. 121 по действащия регулационен план на с. Рударци има осъществени бунгала, с обща застроена площ 195 кв. м и масивна вила със застроена площ 44 кв. м, футболно игрище, изкуствено езеро, алеи и др., като е изпълнено мероприятието "Парк - отдих и култура", за което този имот е отреден. Предвид това, независимо от изявлението на вещото лице в открито съдебно заседание, че частта от имот пл. № 2227 попадаща в поземлен имот № 2025 не е застроена със сгради и доколкото благоустройственото мероприятие, за което този имот е отреден, е изпълнено, правилно съдът е приел, че горепосочената площ - от 1038 кв. м, чието възстановяване се претендира от Иван Стойчов Петров, следва да бъде определена като застроена, при което и е потвърдил оспорената заповед. Решението е правилно - при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи основания за отмяната му. Неоснователни са доводите за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения и необоснованост - съдът е обсъдил и преценил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи на страните, а направените от него фактически и правни изводи, изцяло кореспондират с данните по делото. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно, развиващо се преди произнасянето на общинската служба по земеделие и гори по искането за възстановяване правото на собственост върху съответните бивши земеделски земи, включени в урбанизирана територия. То представлява сложен фактически състав, включващ решение на техническата служба на общината, подлежащо на одобряване със заповед на кмета, с която съгласно техническите норми и правила се определя застроената, съответно - свободната от застрояване част от имота. В това производство не се изследват въпросиq свързани със законността на строителството, статута на сградите и възможността за възстановяването й. Последното, съобразно чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ е от компетентността на общинската служба по земеделие и гори, преценяваща включително дали са налице условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. В производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ единственият релевантен въпрос е този касаещ наличие на строежи, прилежащи към тях площи или инфраструктура, върху терена на подлежаща на възстановяване земеделска земя, включена в урбанизирана територия. Следва да се отбележи, че с разпоредбата на § 1в, ал. 1 и ал. 2 ДР ППЗСПЗЗ само примерно са изброени строителните дейности и съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността на земеделски земи. Неоснователни са доводите на касатора, развити в производството пред административния съд и възпроизведени в жалбата, по която е образувано настоящото производство, че след като в частта от имот № 2227, включена в поземлен имот № 2025, не са осъществени постройки, то тя не може да бъде определена като застроена по смисъла на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Заповедта, издадена на посоченото правно основание отразява фактическото регулационно отреждане на имота и неговото застрояване към момента на издаването й. Реституционното производство по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ се развива относно имоти, включени в урбанизирана територия, поради което не може да се игнорира факта, че съгласно заповед от 2008 г., имотът е включен в регулационния план на населеното място, като голяма част от него попада в имот № 2025, предвиден за "Парк - отдих и култура", което комплексно мероприятие е реализирано. Без правно значение е обстоятелството, че в частта от поземлен имот № 2025, представляваща част от имот пл. № 2227 по плана от 1976 г., няма реализирано строителство на сгради, а попада в прилежащи на парка терени и инфраструктура. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че съдебното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, четвърто отделение