Решение № 1996 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16116/2011 г.

Решение № 1996 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16116/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "София ленд ТВ" ЕООД срещу решение № 13416/19.10.2011 г., постановено по адм. д. 14319/2010 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, с което е отхвърлено оспорването от дружеството на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ)№ 37/16.07.2010 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилните изводи на съда са в резултат от смесване на понятията "лицензия" и "надзор". Допълнително в касационната жалба се твърди, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които би трябвало да направи извод, че към 04.07.2005 г. дружеството е преустановило излъчването на програмата и такса за осъществяван надзор не се дължи, защото такъв не е извършван. Касаторът иска да бъде отменено оспореното решението и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се уважи оспорването на АУПДВ. Претендира разноски. Ответникът Съвета за електронни медии оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Върховния административен съд, първо отделение, е бил АУПДВ № 37/16.07.2009 г. на СЕМ, с който на основание чл. 32, т. 18 във връзка с чл. 102 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифата за таксите за радио и телевизионна дейност (Тарифата) във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е установено задължение на "София ленд ТВ" ЕООД в общ размер 11472,07 лв. за периода 16.06.06 г. - 28.04.09 г. заедно със законната лихва до момента на погасяването му. С обжалваното решение Върховният административен съд, първо отделение, е отхвърлил оспорването от дружеството на АУПДВ № 37/16.07.2009 г. на СЕМ. Приел е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Таксата е дължима съгласно чл. 102 от ЗРТ във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифата и не е платена доброволно. Таксите са определени в размер, съответстващ на посочения в тарифата, което не се оспорва и за период, през който жалбоподателят е бил регистриран като телевизионен оператор за производство и разпространение на телевизионна програма със специализиран профил. Регистрацията е извършена съгласно решение № 15-00-40/07.08.2003 г. и е заличена служебно с решение № 102/28.04.2009 г. Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че не е извършвал дейността, за която е регистриран, съдът е приел, че таксата е дължима, независимо от това обстоятелство, защото като критерий за дължимостта й е наличието на лицензия или регистрация. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първа колегия, петчленен състав, неоснователен е доводът на касатора, че не е налице задължение за заплащане на годишни такси, когато не е осъществявана дейност, респективно не е извършван и надзор поради липса на дейност. В касационната жалба се твърди, че този извод е обоснован само на разпоредбата на чл. 98 от ЗРТ и обстоятелството, че такси се събират за финансиране на фонд "Радио и телевизия". Първоинстанционният съд е цитирал чл. 98 от ЗРТ, според който се създава фонд "Радио и телевизия" към СЕМ за финансиране на радио и телевизионната дейност, като според чл. 102, ал. 1, т. 2 от ЗРТ средствата във фонд "Радио и телевизия" се набират и от първоначалните и годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от СЕМ, за да обоснове материалната компетентност на СЕМ за издаване на АУПДВ, а не като материалноправна предпоставка за неговото издаване. Основният касационен довод за незаконосъобразност на решението е свързан с недължимост на таксата, поради неразпространение на регистрираната програма. По делото е представен Протокол № 30/04.07.2005 г. на СЕМ, на чиято стр. 11 е отразена дискусия между членовете на СЕМ относно невъзможността да бъде връчен АУАН на "София ленд ТВ" ЕООД и предложение на юристи да се прекрати или спре преписката (очевидно административно наказателното производство) поради данни от органи на полицията, че е преустановена дейността на дружеството и неизвестността относно съществуването му в правния мир. Решението ( стр. 12 от протокола), което е взето от СЕМ на 04.07.2005 г. е да се извърши проверка и от КРС, след което да се предприемат действия по отношение на програмата, която не е заличена. Следователно от съдържанието на Протокол № 30/04.07.2005 г. на СЕМ не се установяват фактите, които се твърдят от "София ленд" ЕООД, а именно, че се доказва преустановяване излъчването на програмата към 04.07.2005 г. Допълнително следва да бъде посочено, че от правно значение е прекратяване на лицензията, я не фактическо преустановяване на изработването или излъчването на телевизионната програма. По изложените съображения липсата на обсъждане на това писмено доказателство от тричленният състав на ВАС не е довело до вземане на решение при неправилно установена фактическа обстановка по спора, респективно не представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че при наличието на регистрация като телевизионен оператор и липсата на уведомяване за промяна в дейността по реда на чл. 125а, ал. 6 от ЗРТ, както и прекратяване на лицензията, годишната регистрационна такса по чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифата е дължима. По изложените съображения обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без допуснати съществени процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и предвид изрично и своевременно заявената претенция на процесуалният представител на ответника по жалбата, жалбоподателят следва да заплати сумата от 679,44 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение определено съгласно чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,