Решение № 4912 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 504/2010 г.

Решение № 4912 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 504/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 673 от 8.12.2009 г., постановено по адм. д. № 832/2009 г. Административен съд гр. Плевен е отменил решение № 24/19.08.2009 г. на директора на РУСО - Плевен и потвърденото с него разпореждане № 94Н-410-2/9.07.2009 г. на ръководител контрол по разходите на ДОО и е върнал преписката на РУСО - Плевен за произнасяне по молбата на Надка Трифонова Антонова от гр. Плевен за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Галина Станимирова в качеството на директора на РУ"СО" гр. Плевен, с оплакване, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и неизяснена фактическа обстановка. Моли същото да бъде отменено изцяло и спорът бъде решен по същество, като бъдат потвърдени оспорените административни актове. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответницата по делото Надка Трифонова Антонова се явява лично, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение на АС - Плевен за законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Предмет на спора е отказът на административния орган да бъде изплатено на Надка Антонова парично обезщетение за временна неработоспособност за периода м. април - м. август 2001 г. Първоинстанционният съд е изложил мотиви за незаконосъобразност на оспорения административен акт като постановен в несъответствие с приложимите към момента на постановяването му материалноправни разпоредби. Неоснователно е касационното оплакване за необоснованост на обжалваното решение и постановяването му при неизяснена фактическа обстановка. Съдът подробно е изложил релевантните за спора факти и обстоятелства, които е обсъдил в тяхната съвкупност и обусловеност. Надка Антонова е работила като шивачка в ЕТ "Георги Аврамов - Карина" гр. Плевен, съгласно трудов договор № 44/17.04.2001 г., прекратен на 2.08.2001 г. Не е спорно по делото, че за този период от време има подадени данни в персоналния регистър към НОИ за съществуването на трудовия договор, но не и за изплатено трудово възнаграждение. За периода от 13.08.2001 г. до 11.11.2001 г. на Надка Антонова са издадени 4 бр. болнични листи за 90 дни неработоспособност поради битова злополука, обезщетението за които е предмет на спора. Настоящата инстанция счита за правилни доводите на първоинстанционния съд, че Надка Антонова има качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Според закона, за осигурено лице следва да се приеме физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Дължимостта на невнесени осигурителни вноски от страна на работодателя не е правно основание за отказ от изплащане парично обезщетение на работниците, които представят документи за временна неработоспособност при редовно сключен трудов договор. Ако трудовото възнаграждение на Антонова за месеците април - август 2001 г. не е изплатено, това касае взаимоотношенията между работник и работодател във връзка със сключения трудов договор и е неотносимо към осигурителните права, възникнали за Антонова по повод временната неработоспособност. От друга страна, неправомерното поведения на работодателя поради невнесени осигурителни вноски не следва да рефлектира върху правата на работниците, тъй като сумите са дължими и е въпрос на активност от страна на административния орган да предприеме тяхното принудително събиране. Неоснователни и некоректни са твърденията в касационната жалба относно несъществуване на болнични листи, а представените ксерокопия, независимо от заверката, че са верни с оригинала, не представлявали официален удостоверителен документ. От приетото като доказателство по делото писмо изх. № КВ-7384/30.11.2001 г. е видно, че представените на РУ "СО" Плевен болнични листи не са били изплатени поради неизплатени трудови възнаграждения на работниците, невнесени осигурителни вноски за ДОО, фонд ПКБ и здравноосигурителни вноски от страна на ЕТ "Георги Аврамов - Карина" гр. Плавен. В последвалата кореспонденция между осигурителния орган и Антонова, мотивите на РУСО не са били променени, като не е било спорно обстоятелството по съществуването и представянето на болничните листи по съответния ред. Касационната инстанция проверява законосъобразността на първоинстанционното решение. Предмет на контрол не е съществуването на спорното материално право, а съществуването на правните последици от първоинстанционното решение. Поради това, касационният съд не събира нови доказателства, а преценява съответствието на решението с материалния закон въз основа на фактите, установени от първата инстанция - чл. 220 от АПК. След като приетите като доказателство заверени фотокопия не са били оспорени пред АС - Плевен, то несъстоятелно е въвеждането на касационно основание, основано на факт, недоказан пред инстанцията по същество. По изложените съображения касационният съд счита, че не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,