Решение № 5969 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1715/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програма за морско дело и рибарство 2014-2020 г., чрез пълномощник, против решение 2131 от 11.11.2024 г. по адм. д. 292/2024 г. на Административен съд - Добрич, с което съдът е отменил негово решение МДР-СД-01-37/03.06.2024 г. за определяне на финансова корекция на Община Балчик. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа становището си за въведен от страна на възложителя ограничаващ критерий за подбор относно изискването за годност (правоспособност) за упражняване на професионална дейност на потенциалните икономически оператори, съответно за наличие на констатираната от органа нередност. Иска отмяна на решението. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на исканите от ответната страна такива. Ответникът Община Балчик, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че в изпълнение на сключен между страните административен договор за безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект Подобряване средата на живот чрез изграждане на места за спорт в град Балчик бенефициерът Община Балчик е провела публично състезание за възлагане на обществен поръчка с предмет Избор на изпълнител за СМР на обект спортен комплекс Балик , УПИ I, кв. 1157 гр. Балчик и е ск8лючил договор за изпълнение Гарант Строй ООД. Ръководителят на УО е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение МДР-СД-01-37/03.06.2024 г., с което е приел, че възложителят е допуснал нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗОП, във вр. с чл. 60, ал. 1 ЗОП, като е поставил ограничително изискване спрямо чуждестранните икономически оператори да са вписани в професионален регистър, регламентиран в българското законодателство, без да е дадена възможност за представянето на еквивалентен документ, спрямо държавата, в която икономическият оператор е установен. Нарушението е посочил като нередност по т. 10, б. а от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. на Наредбата изм., ДВ, бр. 59 от 2024 год.) (Наредбата) и е определил финансова корекция от 25% върху поисканите за възстановяване разходи по договора с изпълнителя. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ форма, при спазване изискването на чл. 73, ал. 2 от същия закон, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Посочил е, че в противоречие с приетото от ръководителя на УО на чуждестранните икономически оператори е дадена възможност за представяне на еквивалентен документ за вписване в аналогичен регистър съгласно законодателството на държавата-членка, в която е установено лицето. Обосновал е извод за липса на описаното нарушение и, съответно, липса на нередност, за която да бъде определена финансова корекция. Така мотивиран, съдът е отменил атакуваното решение на ръководителя на УО като незаконосъобразно. Решението е правилно. Правилен е изводът, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма на акта и при спазване на изискуемото административно производство. Спорът е по приложението на материалния закон. По делото не е спорно, че в Раздел ІІ. Изисквания към участниците , б. Б Критерии за подбор , т. 1. Годност (правоспособност) за упражняване на професионална дейност от документацията за обществената поръчка, възложителят е поставил изискване към участниците в процедурата да разполагат с Удостоверение за вписване в ЦПРС, ведно с валиден талон към него, удостоверяващ правоспособност за изпълнение на съответните видове категории строежи. Според административният орган поставеното изискване е ограничително по отношение на чуждестранните икономически оператори, тъй като липсва възможност за представяне на еквивалентен документ, спрямо държавата, в която участникът е установен. Едно от основанията за отстраняване от участие в процедурата е участник, който не отговаря на поставените критерии за подбор или не изпълни друго условие, посочено в обявлението за обществена поръчка или в документацията, същото е посочено в Раздел ІІ. Изисквания към участниците , б. А Лично състояние на участниците от документацията за обществената поръчка. Именно във връзка с доказването на липсата на основания за отстраняване, в документацията е направено уточнение в смисъл, че когато участникът, избран за изпълнител, е чуждестранно лице, той следва да представи съответните документи, издадени от компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която участникът е установен. Предвид въведеното с документацията на процедурата уточнение неправилно ръководителят на УО е приел, че възложителят се е позовал на национален регистрационен режим, без да е допусната изрична възможност за представяне на еквивалентни документи от държавата, в която чуждестранният участник е установен. В Указанията за попълване на ЕЕДОП, съдържащи се в документацията, също изрично е посочено, че в ЕЕДОП се предоставя информацията, изисквана от възложителя, и се посочват данни относно публичните регистри, в които се съдържат декларираните обстоятелства, или компетентните органи, които съгласно законодателството на държавата, в която участникът е установен, са длъжни да предоставят информация. Видно от изложеното обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че на чуждестранните участници е дадена възможност да се представят данни от публични регистри на съответната държава, в които се съдържа информация за декларираните обстоятелства. Горното обосновава заключение за правилност на първоинстанционните изводи, че не е налице ограничително условие по национален признак, за вписване само в национален регистър. При липса на доказаност на посоченото от органа нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП, във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗОП, във връзка с чл. 60, ал. 1 ЗОП липсва елемент от фактическия състав на твърдяната нередност, за която да бъде определена финансова корекция. Това води до извод за незаконосъобразност на решението на ръководителя на УО като издадено в противоречие с материалноправните разпоредби. Предвид изложеното, като е отменил акта, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор своевременно направеното от ответника искане за разноски е основателно и доказано в размер на 9747,38 лв. съобразно представените доказателства. Касаторът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с мотиви за липса на фактическа и правна сложност на делото. Възражението е неоснователно. Делото действително не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, но пълномощникът на страната е проявил активно участие в разглеждането и изясняването на касационния спор, като е подал подробен писмен отговор по делото и е взел лично участие в съдебно заседание с мотивирано изложение по съществото на спора. Предвид и защитимия материален интерес на делото, както и тълкуването, дадено в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, настоящият съдебен състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд