Решение № 13508 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2155/2013 г.

ВАСIV отделение12.11.2014 г.докладчик т Аделина Ковачева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Сдружение за напояване "Малка Смолница" със седалище в град Добрич против заповед № РД 09-1407 от 17.12.2012 г. на министъра на земеделието и храните. ОСЪЖДА Сдружение за напояване "Малка Смолница" със седалище в град Добрич да заплати на Министерство на земеделието и храните сумата 300 /Триста/ лева - юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд, петчленен състав с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 13508 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2155/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от Сдружение за напояване "Малка Смолница" със седалище в град Добрич против заповед № РД 09-1407 от 17.12.2012 г. на министъра на земеделието и храните. С нея му е отказано придобиване на безвъзмездно право на ползване върху обектите от хидромелиоративна инфраструктура, находящи се на територията на напоително поле "Малка Смолница". Съобръженията са за липса на мотиви към заповедта и по същество за противоречие с материалния закон, тъй като поисканите обекти попадат в обхвата на приложимата наредба и се намират на територията на сдружението.

Ответната страна - министър на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна - "Напоителни системи" ЕАД не взема отношение по жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Административното производство е образувано по заявление вх. № Г-63-32- (20) от 2.03.2010 г. от Сдружение за напояване "Малка Смолница", с. Малка Смолница, наричано в настоящото изложение "сдружението" за даване на съгласие да му се предостави право на ползване за срок от пет години върху три обекта: Язовир "Малка Смолница" в същото село, собственост на "Напоителни системи" ЕАД - клон Варна; плитък сондаж № 1 и плитък сондаж № 2. Заявителят се е позовал на правата си по Закона за сдруженията за напояване и Наредбата за придобиване и отнемане от сдруженията за напояване право на ползване върху обекти от хидромелиоративната инфраструктура и обслужващата техника на територията на сдружението (за краткост Наредбата). Към заявлението са приложени описаните в 6 точки документи, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от наредбата. По заявлението е образувана административна преписка, от която се установяват следните факти:

  1. На 30.05.2009 г. в село Малка Смолница е учредено Сдружение за напояване "Малка Смолница", приет е уставът му и са избрани контролни и управителни органи. Уставът е приподписан от министъра на земеделието и храните, като надзорен орган.
  1. В чл. 9 от устава е отразено, че хидромелиоративната инфраструктура на територията на сдружението включва три съоръжения: Язовир "Малка Смолница"; Плитък сондаж № 1; Плитък сондаж № 2.
  1. Във връзка с подаденото заявление по чл. 47, ал. 1 от ЗСН и чл. 3 и следващите от наредбата, изпълнителният директор на "Напоителни системи" АД, (наричани в настоящото изложение Напоителни системи) с писмо от 30.04.2010 г. е информирал административния орган по следните относими за случая въпроси:
  • Язовир "Малка Смолница" е изграден, като основен водоизточник на Напоително поле "Малка Смолница" с първоначално изградени 3820 дка поливни площи. От тях 2820 дка са отписани от баланса на поливните площи, а останалите 1000 декара все още се водят, като такива. Част от хидромелиоративните съоръжения (ХМС) са бракувани. Двата плитки сондажа не се намират в активите на дружеството. Територията на сдружението не попада върху съществуващи поливни площи и е определена без съгласуване от едноличното търговско дружество.
  • Посочените два плитки сондажа № 1 и № 2 не са включени в активите на Напоителни системи и липсват, като съоръжения към хидромелиоративната структура на язовира.

Заключението на изпълнителния директор в писмото е, че сдружението за напояване е регистрирано с цел създаване на ново напоително поле с площ от 398 декара. При тази ситуация язовирът ще бъде водоизточник на две отделни хидромелиоративни инфраструктури.

Приложени са карта на територията на СН "Малка Смолница" с обозначените имоти на учредителите, възлизащи на 398.356 декара и карта със Ситуация на НП "Малка Смолница".

  1. С писмо от 17.06.2010 г., директорът на Регионалната дирекция по хидромелиорации - Варна е уведомил министъра на земеделието и храните, че още през 2007 г., остатъкът от 1000 дка поливни площи - първоначалните 3820 дка минус отписаните вече от баланса 2820 декара поливни площи - са предложени за бракуване. Причината е демонтиране на вододовеждащия тръбопровод от язовира, чрез който се е подавала вода по гравитачен начин. Това е довело до невъзможност за напояване на площите. Директорът изрично е посочил, че определената територия на Сдружение за напояване "Малка Смолница е 398.356 декара и е извън поливните площи. Размерът е определен на база изготвена техническа оценка.
  1. На 28.06.2010 г. председател на ликвидационната комисия е уведомил председателя на сдружението, че не може да се учреди безвъзмездно право на ползване, тъй като това щяло да се приеме за държавна помощ.
  1. През 2011 г. сдружението е обжалвало мълчалив отказ на МЗХ по негово заявление вх. № 62-90/24.02.2011 г. пред Върховния административен съд. С решение № 5228 от 4.10.2012 г. по адм. дело № 8744/2011 г., съдът е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката за произнасяне с изричен административен акт. В мотивите е указал, че право на министъра е да прецени наличието или липсата на правните и фактически основания за даване на исканото съгласие, като във всички случаи следва произнасянето да е с нарочен индивидуален административен акт.
  1. Решението е оставено в сила с решение № 12766 от 16.10.2012 г. по адм. дело № 7338/2012 г. на Върховния административен съд, петчленен състав.
  1. След връщане на преписката, заместник-министърът на земеделието и храните е изготвил доклад, в който е обобщил данните по преписката и информацията, предоставена от изпълнителния директор на Напоителни системи и Директорът на Регионалната дирекция. На тази база е посочил, че територията на сдружението не попада върху съществувалите поливни площи; двата плитки сондажа не са в активите на Напоителни системи; ако се уважи искането, язовирът ще остане водоизточник на две хидромелиоративни инфраструктури. Отделно от това е посочил, че заявителят не е изпълнил в цялост и задължението си по чл. 3, ал. 1 от наредбата. Предложил е на министъра да откаже да даде съгласие за безвъзмездно придобиване от страна на СН правото на ползване върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура, обслужваща Напоително поле "Малка Смолница".
  1. Докладът е внесен в МЗХ на 17.12.2012 г. и одобрен за министър от упълномощен заместник-министър.
  1. На 17.12.2012 г. е издадена заповед № РД 09-1407 от същата дата, с която въз основа на одобрения доклад е отказано на СН придобиване безвъзмездното право на ползване.
  1. За изясняване на спора, съдът допусна, изслуша и прие съдебно-техническа експертиза. В констативната й част са потвърдени данните, съдържащи се по административната преписка. След преглед на материалите по делото, справка в Напоителни системи и оглед на процесния язовир и двата сондажа в присъствие на представител на жалбоподателя, експертът е установил още, че в Напоително поле "Малка Смолница" не съществуват годни поливни площи, тъй като водоотвеждащият тръбопровод е демонтиран и помпената станция е разрушена. Хидромелиоративната инфраструктура на язовира, изградена да напоява 3820 дка от напоителното поле е изцяло унищожена. Двата сондажа попадат в църковна нива, която е част от територията на сдружението за напояване. Към настоящия момент язовирът не се използва за напояване. Отдаден е под наем за срок от три години за рибопроизводство и аквакултури.

Язовирът съответства на понятието язовир съгласно чл. 2, т. 1 от наредбата.

На територията на учреденото Сдружение за напояване няма изградена разпределителна мрежа - водоотвеждащи канали и тръбопроводи и съответно няма поливни площи.

  1. В съдебно заседание на 4.11.2014 г., вещото лице поясни още, че язовирът не се използва за напояване, тъй като всички съоръжения към него са унищожени: тръбопроводът към помпената станция, самата помпена станция и напоителните канали в полето. Язовирът е обект от бивша напоителна система, на която всички останали съоръжения освен него са унищожени. На практика не съществува хидромелиоративна инфраструктура. Няма нито едно напоително поле.

При тези данни по делото, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и мотиви и при спазване на административно-производствените правила. Не противоречи, нито на материалния закон, нито на целта на закона.

Неоснователно е възражението, че административният акт не съдържа мотиви. Макар мотивите, като фактически и правни основания за издаване на акта, да не се съдържат директно в него, то в заповедта е извършено изрично позоваване на одобрен Доклад 93-12514 от 1.12.2012 г. Всички фактически и правни основания се съдържат именно в този доклад, поради което той напълно инкорпорира законовите изисквания за мотивираност на властническото волеизявление.

При проверка на материалната му законосъобразност, съдът взе предвид, че спорните правоотношения се регулират от Закона за сдруженията за напояване и издадената в приложение на чл. 47, ал. 1 от него наредба. Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗСН, ал. 1 сдруженията за напояване са доброволни организации на физически и юридически лица, които чрез взаимопомощ и сътрудничество в интерес на членовете си и в обществен интерес извършват дейности, свързани с напояване и отводняване на земеделски земи на определена територия (територия на сдружението). Понятието "Територия на сдружение за напояване" е легално дефинирано в т. 2 от допълнителната разпоредба на закона, като площ на земеделски земи, които се обслужват от една напоителна система, или от технологично обособена част от нея. Обслужването, като общо понятие означава, че към момента на създаване на сдружението е налице напоителна система, която напоява площите на територията на сдружението и ги превръща в поливни площи. Поради това и основната му дейност по чл. 3, т. 1 от закона е експлоатация, поддържане и реконструкция на предадената му по реда на чл. 47 хидромелиоративна инфраструктура. Понятието "Хидромелиоративна инфраструктура" също е легално дефинирано в т. 1 от допълнителната разпоредба, като комплекс от съоръжения, технически средства и оборудване за напояване на територията на сдружението.

Анализът на тези правни норми показва, че законовата концепция е създаване на сдружения за напояване върху територии за напояване, напоявани от комплекс от напоителни съоръжения, съставляващи хидромелиоративна инфраструктура. Тяхно право и задължение е да я експлоатират, поддържат и реконструират. По чл. 3, т. 2 от закона, те могат да изграждат и нови напоителни системи и съоръжения. Тези системи обаче са различни от предоставените им такива по реда на чл. 47 от закона.

С цел подпомагане на сдруженията, законодателят е уредил в чл. 47 правото им да ползват безвъзмездно обектите от хидромелиоративната инфраструктура на територията на сдружението. Така формулирана разпоредбата ясно показва, че за да се придобие безвъзмездното право на ползване, територията на сдружението трябва да се напоява от напоителна система, като комплекс от напоителни съоръжения, технически средства и оборудване за напояване - все компоненти от експлоатираната хидромелиоративна инфраструктура.

Законодателната концепция за безвъзмездно предоставяне на съоръжения за напояване, обслужващи териториите на създадените сдружения за напояване, се установява по категоричен начин и от разпоредбите на чл. 1 и чл. 2 от наредбата. Така в чл. 1 се определят, като предмет на регулиране условията за придобиване от СН правото на ползване върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура на територията на сдружението. А в ал. 2, макар и в друг контекст е повторено, че предмет на правото на ползване са обектите от същата инфраструктура. В същото време в чл. 2 за трети път се сочи, че сдруженията придобиват право на ползване върху изброените обекти от ХМС: язовирите; водохващанията; доставно-разпределителната мрежа; деривационните канали; вътрешно-разпределителната мрежа на територията на сдружението и т. н.

В чл. 9 от устава, сдружението е вписало, като хидромелиоративна инфраструктура на територията му три съоръжения: язовир "Малка Смолница, Плитък сондаж 1 и Плитък сондаж 2. Двата сондажа не са част от капитала на едноличното търговско дружество Напоителни системи. Същите попадат в църковен имот, който е част от територията на сдружението. Поради това те не попадат в обхвата на чл. 47, ал. 1 от ЗСН и наредбата и не могат да бъдат предмет на договор за отстъпване на безвъзмездно право на ползване.

От трите посочени съоръжения, единствено язовир "Малка Смолница" е включен в активите на Напоителни системи. За да бъде обект на право на ползване, предоставено на сдружението за напояване безвъзмездно със съгласие на министъра на земеделието и храните, той трябва действително да е част от хидромелиоративната инфраструктура, обслужваща територията на сдружението. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза - отговора на въпрос № 2 - на територията на сдружението няма изградена разпределителна мрежа, водоотвеждащи канали и тръбопроводи. Сдружението няма поливни площи. Видно от отговора на въпрос № 3 единствените хидромелиоративни съоръжения, изградени на територията на сдружението са двата сондажа. И двата обаче не се използват за поливане - единият е със заварен капак, а другият се използва за Мониторинг на подпочвените води. На базата на проверените данни и лични наблюдения, в съдебно заседание експертът с едно изречение обобщава всички констатации, а именно, че в момента няма нито едно напоително поле. Това дава основание на съда да приеме, че язовирът не съставлява съоръжение от хидромелиоративна инфраструктура, служила и служеща за напояване на територията на Сдружение на напояване "Малка Смолница". Поради това той не попада в обхвата на чл. 47, ал. 1 от ЗСН и чл. 1 и чл. 2 от наредбата. За да бъде обект на безвъзмездно ползване, не е достатъчно язовирът да съставлява язовир по смисъла на чл. 2, ал. 1 от нея, а следва на първо място да е обект от хидромелиоративната структура, предназначена и служеща за напояване на територията на Сдружението за напояване. Той никога не е бил обект от нея, доколкото хидромелиоративна инфраструктура въобще липсва. Видно от информацията в т. 2 от писмото от 23.06.2010 г., напоителната система на Напоително поле "Малка Смолница" е престанала да съществува още към 2007 г., когато е направено предложение за бракуване на последните 1000 декара поливни площи, поради демонтиране на вододовеждащия тръбопровод от язовира за подаване на вода по гравитачен начин. Това ясно показва, че напоителната система е престанала да съществува още преди създаването на Сдружение за напояване - учредено през 2009 г. Липсващата ХМС не би могла да бъде предмет на реконструиране, каквато цел си е поставило сдружението в чл. 5, ал. 1, т. 1 от устава. Липсата на подобна инфраструктура може да се преодолее единствено чрез изграждане на нова напоителна система - предмет на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от устава, а не чрез реконструкция на нещо, което не съществува.

Липсата на една от основните материално-правни предпоставки за предоставяне на безвъзмездно право на ползване по чл. 47, ал. 1 и разпоредбите от наредбата налага правен извод за законосъобразност на оспорения отказ. Той не противоречи и на целта на закона. Сдруженията се създават за взаимопомощ в интерес на членовете си и в обществен интерес. За изпълнение на целите им, държавата е предвидила механизъм да им предостави безвъзмездно за ползване съоръженията от напоителни системи, които напояват териториите, обхванати от сдруженията. Когато обаче едно съоръжение не е използвано с такова предназначение, безвъзмездното му предоставяне не оправдава целта на закона.

От така извършения фактически и правен анализ се налага изводът, че при издаване на оспорената заповед, не е налице нито едно от отменителните основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на административния орган, жалбоподателят следва да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

4