Решение № 12344 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 595/2016 г.

Решение № 12344 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 595/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез процесуалния й представител Р. Р., срещу решение № 6832/09.11.2015 г. постановено по адм. дело № 5244/2015 г. на Административен съд С.-град /АССГ/, Трето отделение, 39-ти състав, с което по жалбата на "Е.-П. М." АД, със седалище гр. В., е отменено нейно решение № КМ-1/13.03.2014 г., в частта му по т. 1.2 и т. 2. Касаторът навежда доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в нарушение на приложимия материален закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и моли настоящия състав да го отмени и да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание по съществото на спора прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. Ответникът по касационната жалба - "Е.-П. М." АД, със седалище гр. В., моли съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна по изложени в писмен отговор съображения за правилността на първоинстанционното решение. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат Тодорова прави искане за присъждане на направените разноски за адвокатска защита. Заинтересованата страна - "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, със седалище гр. С., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Обжалваното решение е издадено в производство, образувано по жалбата на "Е.-П. М." АД, срещу решение № КМ-1/13.03.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /сега КЕВР/, в частта му по т. 1.2 и т. 2, с които на посочено основание чл. 32, ал. 4 от Закона за енергетиката, са определени компенсаторни мерки "относно производителите, присъединени към електроразпределителните мрежи", съгласно които в случай, че цената, утвърдена с решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР е по-ниска от временната цена, определена с решение № Ц-33/14.09.2012 г. операторът на електроразпределителната мрежа превежда на "ЕСО" ЕАД сумата, формирана от произведението на изкупеното количество електрическа енергия по преференциални цени до датата на утвърждаване на цената с решение № Ц-6/13.03.2014 г. и нейния размер, и възстановява на производителите, разликата между събраната в изпълнение на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР сума и сумата, преведена на "ЕСО" ЕАД /т. 1.2.1/. В случай, че цената, утвърдена с решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР, е по-висока от временната, определена с решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, операторът на електроразпределителната мрежа превежда на "ЕСО" ЕАД събраните суми в изпълнение на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Всеки производител заплаща на оператора на електроразпределителната мрежа, към която е присъединен, сума, формирана от произведението на изкупеното количество електрическа енергия по преференциални цени до датата на утвърждаване на цената с решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР и разликата между временната цена и тази, утвърдена с решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР. Тези суми операторите на електроразпределителните мрежи превеждат на "ЕСО" ЕАД /т. 1.2.2/. За производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, различни от вятърна и слънчева енергия, които не са оспорвали решение № Ц-33/14.09.2014 г., както и за тези, по отношение на които към датата на постановяване на решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР няма влезли в сила съдебни решения за отмяна на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, операторът на мрежата, към която са присъединени производителите, им възстановява в пълен размер събраните суми в изпълнение на решение № Ц-33/14.09.2012 г. /т. 2/. По данни от влязлото в сила решение № 7292/16.06.2016 г. постановено по адм. дело № 14401/2015 г. на ВАС, четвърто отделение, с което е оставено в сила решение № 6286/21.10.2015 г. по адм. дело № 5288/2015 г. на АССГ, решение № КМ-1/13.03.2014 г. е отменено в частта, в която "административният орган е отказал да определи компенсаторен механизъм за страните, атакували по съдебен ред решение № Ц-33/14.09.2012 г.", която настоящият съд не може да определи като идентична с предмета на процесното оспорване, противно на доводите в този смисъл, наведени от процесуалния представител на касатора в открито съдебно заседание. По същество съставът на АССГ е приел, че актът е издаден от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в обжалваната част противоречи на приложимия материален закон. В тази връзка са съобразени релевантните за спора обстоятелства, правната интерпретация на които не се споделя изцяло от настоящия състав. Най-общо съдът приема, че с решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, считано от 18.09.2012 г., са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН Б. Е." АД, "Е.-П. мрежи" АД и "ЧЕЗ Р. Б." АД, платими ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена от тях електрическа енергия. По множество подадени жалби, Върховният административен съд, е отменил в отделни негови части решение № Ц-33/2012 г., като незаконосъобразно - в т. ч. постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка, правилно първоинстанционният състав е отчел, че отменителните съдебни решения имат действие не само спрямо подателите на жалбите срещу решение № Ц-33/2012 г., /каквото погрешно схващане е застъпено в мотивите на решение № КМ-1/2014 г./, а спрямо всички, съгласно изричното правило на чл. 177, ал. 1, предложение второ АПК. Настоящият състав обаче не споделя възприетото наред с това становище, че отмяната на решение № Ц-33/2012 г. действа назад във времето - считано от датата на издаването му. Отмяната на административен акт като незаконосъобразен действа занапред - от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което този акт е отменен. Правната теория отграничава нищожния от унищожаемия /незаконосъобразния/ административен акт, като най-общо приема, че прогласяването на нищожността на актовете от първата категория има действие от момента на издаването им, доколкото порокът е бил толкова съществен, че е създадена само привидност относно тяхното съществуване, а отмяната на тези от втората, поражда действие от момента на влизане в сила на съдебното решение за отмяна, докогато актът е произвел своите правни последици. Това не е взето предвид и при постановяването на решение № КМ-1/2014 г. В случая административният орган не е отчел и това, че няма основание за издаване на решение за компенсаторни мерки, при липсата на едновременно действащи, временни и окончателни цени - актът е основан на решение № Ц-6/13.03.2014 г., с което са определени цени, считано от датата на издаването му, и много след влизане в сила на съдебните решения, с конститутивен ефект, с които решение № Ц-33/2012 г. е отменено в отделни негови части. Дори да се приеме обаче, че за прилагане на компенсаторния механизъм по реда на чл. 32, ал. 4 ЗЕ не е необходимо да са налице действащи за един и същи период временни и окончателни цени /настоящият състав не споделя схващането, че тези цени следва да са влезли в сила, доколкото предвид формулировката му, законовият текст не дава основание за подобно тълкуване, а правилото на чл. 13, ал. 7 ЗЕ урежда предварителна изпълняемост на актовете за определяне на тези цени/, то от ДКЕВР не е обоснован по какъвто и да било начин, възприетият относно различните лица подход за компенсиране на изплатените съобразно решение № Ц-33/2012 г. суми. В този смисъл са и изложените от първоинстанционния съд, подробни и най-общо правилни съображения за противоречието на атакувания акт с чл. 32, ал. 4, вр. чл. 31 ЗЕ. Настоящият състав счита, че по реда на чл. 32, ал. 4 ЗЕ, не могат да се уреждат отношенията, възникнали в резултат предвиденото в ЗЕ предварително изпълнение на решение № Ц-33/2012 г. на ДКЕВР, отменено като незаконосъобразно в отделни негови части, с влезли в сила съдебни решения. Визираната специална разпоредба от Закона за енергетиката не урежда способ за обезщетение на вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт, а само компенсаторен механизъм, възможен при нормално развиващи се отношения, в случаите на определени от регулаторния орган окончателни цени за достъп и пренос, различни от утвърдените за същия период, временни такива цени. В хипотези като процесната е приложимо общото правило на чл. 301 АПК, според което ако административният акт бъде отменен, след като е започнало изпълнението му, административният орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно - удовлетворява засегнатото лице по друг законен начин, а ако и това не стане, засегнатото лице има право на обезщетение. Атакуваният акт също цели уреждане на отношенията, но с лицата, спрямо които погрешно административният орган приема, че не се ползват от силата на пресъдено нещо на окончателните съдебни решения за отмяната на решение № Ц-33/2012 г., при това е разпоредено, включително на "Е.-П. мрежи" АД, в качеството му на оператор на електроразпределителна мрежа, да предостави част от цената за достъп, заплатена му по договорите за достъп, сключени при условията на чл. 84 ЗЕ и въз основа решение № Ц-33/2012 г., на трето лице - заинтересованата страна по настоящото дело "ЕСО" ЕАД, като възстанови остатъка на производителите. Това разпореждане противоречи на данните относно действието на решение № Ц-6/13.03.2014 г., с което са утвърдени цени занапред - считано от датата на постановяването му и не отчита наличието на окончателни съдебни решения за отмяната като незаконосъобразно на решение № Ц-33/2012 г. в по-голямата му част, нито тяхното действие, и следващите от това задължения за административния орган съобразно чл. 301 АПК. Според чл. 32, ал. 4 ЗЕ, във визираната в нея хипотеза на забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение, Комисията може да определи временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа и/или пренос през електропреносната мрежа /чл. 30, ал. 1, т. 10 от същия закон/, както и да вземе решения относно подходящи компенсаторни мерки в случай, че окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от временните цени, каквато процесната хипотеза не е, с оглед междувременната отмяна по съдебен ред и занапред, на утвърдените временни цени. Както вече беше отбелязано по-горе, решение № КМ-1/13.03.2014 г. е основано на погрешно схващане относно обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на влезлите в сила съдебни решения за отмяна като незаконосъобразно на решение № Ц-33/2012 г. в отделни негови части, довело до възприет от Комисията различен подход относно лица, които са в идентично положение, респективно - до изключване на голяма част от тях от обема на приетите компенсаторни мерки. Липсват и ясни и конкретно посочени основания за възприетите разрешения на обжалваните в процесния случай, части от решението /т. 1.2 и т. 2/. Поради това следва да се приеме, че административният акт е приет в нарушение включително на основните принципи за законност, съразмерност и равенство по чл. 4, чл. 6 и чл. 8 АПК. По изложените съображения съдът намира, че постановеното от АССГ решение, по своя краен резултат е правилно. Противно на наведените от касатора съображения, не би могло да се приеме, че в случая са изпълнени приложимите изисквания на чл. 32, ал. 4 ЗЕ, а оттам и правилен се явява направеният от съда извод за незаконосъобразността на решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ в обжалваната част. Следователно, като е уважил жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, решаващият състав на АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, основателно е искането на "Е.-П. М." АД за присъждане на направените по делото разноски. Поради това и с оглед своевременно предявеното възражение за прекомерността им, и действителната фактическа и правна сложност на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на горепосоченото дружество, направените разноски за адвокатска защита за настоящата инстанция, установени по приложения по делото договор в размер на 1 650 лв, в намален от съда размер на 1 000 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение