Решение № 5881 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2242/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от И. А. В., чрез процесуалния му представител адв. А. Узунова, против решение 28355 от 29.12.2024 г., постановено по адм. д. 11657/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и решаване на спора по същество. Моли за присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции както и за присъждане на направените разноски по адм. дело 7264/2024 г. по описа на ВАС, Второ отделение и по адм. дело 11370/2023 г. по описа на АССГ, 64-ти състав по представен списък. Ответникът Министър на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Андреева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. А. В. срещу заповед 8121К-13457/31.10.2023 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 ЗДСл поради съкращаване на заеманата от него длъжност е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител началник сектор Гаражна дейност към отдел Автотранспорт при дирекция Управление на собствеността и социални дейности . Съдът, с решение 2653 от 22.04.2024 г., постановено по адм. дело 11370/2023 г. по описа на Административен съд София - град, е отхвърлил жалбата, като това решение е отменено с решение 12412 от 18.11.2024 г., постановено по адм. дело 7264/2024 г. по описа на ВАС, Второ отделение и делото е върнато на Административен съд София - град за ново разглеждане от друг състав, който е постановил решението, предмет на настоящото производство. С решение 28355 от 29.12.2024 г., постановено по адм. дело 11657/2024 г., Административен съд София - град е отхвърлил жалбата като неоснователна, развивайки мотиви за материалната й законосъобразност, като е приел за установено наличието на фактическото основание за издаването й. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият касационен състав счита, че съдебното решение е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При повторното разглеждане на делото, съдебният състав не е изпълнил в пълнота задължителните указания, съдържащи се в решение 12412 от 18.11.2024 г. постановено по административно дело 7264/2024 г. на Върховния административен съд, а именно да извърши съпоставка на длъжностното разписание от 30.08.2022 г. и новото длъжностно разписание на дирекция Управление на собствеността и социални дейности- МВР , утвърдено със заповед 8121К-13289/24.10.2023 г. на министъра на вътрешните работи, в сила от 01.11.2023 г. като съдът следва да съобрази, че с длъжностно разписание от 01.11.2023 г. структурата на отдел Автотранспорт е запазена, като дейността е организирана в сектор: Автотранспорт и логистика , с 1 щатна бройка за длъжността началник на сектор и в сектор Поддръжка и ремонт на транспортна техника с 1 щатна бройка за длъжността началник на сектор, вместо в съществувалите съгласно длъжностното разписание от 30.08.2022 г. сектор Автотранспортна дейност и сектор Гаражна дейност , ръководени от началници на секторите, т.е. щатните бройки за длъжността началник на сектор в отдел Автотранспорт са запазени. Дадени са указания на съда да бъдат обсъдени доказателствата на л.138-141, установяващи, макар и косвено, че длъжността началник на сектор Поддръжка и ремонт на транспортна техника съгласно длъжностното разписание от 01.11.2023 г. към датата на прекратяване на служебното правоотношение на В. е вакантна. Както и съдът да извърши съпоставка между длъжностните характеристики за длъжността, заемана от жалбоподателя преди прекратяване на служебното правоотношение и длъжността началник на сектор Поддръжка и ремонт на транспортна техника по длъжностното разписание от 01.11.2023 г. След връщане на делото за ново разглеждане, АССГ, не е изпълнил задължителните указания на касационната инстанция по тълкуването и прилагането на закона като единствено формално е посочил, че не съществува идентичност между функционалните задължения по длъжностните характеристики на длъжността, заемана от оспорващия началник сектор Гаражна дейност и новите длъжности началник сектор Автотранспорт и логистика , както и началник сектор Поддръжка и и ремонт на транспортната техника в отдел Автотранспорт на Дирекция УССД МВР. В действителност оспорената заповед е издадена от компетентен орган, спазени са установената писмена форма и съдържание за издаване на административния акт по чл. 108, ал. 1 ЗДСл. В заповедта е посочен издателя на акта, правното основание за прекратяването на правоотношението, а именно чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Изложени са фактическите и правни основания. Мотиви се съдържат в самата заповед, в която е отразено, че причина за прекратяване на служебното правоотношение е съкращаване на длъжността. Освен това, основанието на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е такова, което не изисква излагането на специални мотиви и не е свързано с определено поведение на служителя, а с политика на редуциране на длъжностите и самостоятелна преценка по целесъобразност на органа. За да е налице съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е необходимо да са изпълнени кумулативно две предпоставки: 1. длъжността вече да не фигурира като нормативно определена позиция в длъжностното разписание на съответната административна структура или ако съществува, то да е намален броят на служителите, при запазване на системата от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, т. е. длъжността продължава да съществува, но е редуциран броят на служителите, които я изпълняват, и 2. длъжността като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, вече да не съществува или те да са дотолкова изменени, че да съставляват нова длъжност. Легалната дефиниция на понятието длъжност в администрацията се съдържа в нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията. Съгласно тази дефиниция, длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. От тази законова дефиниция следва, че основните белези на понятието длъжност в администрацията са два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. С оглед на така определените белези, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал.1, т. 2 ЗДСл, безспорно следва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика или тези функции и задължения да са толкова значително изменени, че новата им съвкупност и изисквания за тяхното осъществяване да налагат извод за качествено нова длъжност. Двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. В процесния случай не се установи кумулативното наличие на двете законови изисквания. Видно от събраните по делото доказателства и след съпоставяне на преките задължения от длъжностна характеристика с рег. 5785р-5864/14.02.2023 г. за длъжността началник на сектор Гаражна дейност в отдел Автотранспорт при дирекция Управление на собствеността и социални дейности - МВР и длъжностна характеристика с рег. 5785р-33619/09.11.2023 г. за длъжността началник на сектор Поддръжка и ремонт на транспортна техника , в отдел Автотранспортна дейност при ДУССД-МВР е видно, че основните длъжностни функции, задължения и компетентности не са премахнати, а са запазени като не са налице изменения, които да бъдат квалифицирани като съществени такива, обуславящи извод за създаването на нова длъжност. За да е налице реално съкращаване на длъжността, същата не следва да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, които изисквания са в кумулативност. Първоинстанционният съд не е взел предвид, че в процесния случай не се установи кумулативното наличие на двете законови изисквания. Настоящата съдебна инстанция приема, че в случая не се касае за нова длъжност, която не включва в себе си функционалните задължения на предходната такава. Безспорно е по делото, че определени функции не могат да бъдат постоянно отъждествявани с конкретна длъжност. Тя е съвкупност от такива при определен ред на организация, като при промяна на този ред тези функции могат да бъдат извадени/добавени от длъжността и комбинирани с други, които да бъдат основание за създаване на нови длъжности или чрез тях да се допълнят длъжностните характеристики на заварени такива. Това изцяло зависи от преценката на органа по назначаване, която по своята същност е преценка по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Този вид преценка е пряко свързана с оперативната самостоятелност на съответния административен орган управляващ дейността, да я организира по най-ефективния според него начин. В тази връзка следва да се има предвид, че преструктурирането на администрацията чрез промяна на наименованието на длъжността, при което се запазват системата от функции, задачи и изисквания към конкретна длъжност, не представлява съкращение на щата по смисъла на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, както е и в процесния случай. Както се посочи по-горе, за съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е необходимо, или пълно премахване на функциите, задачите и задълженията на конкретната длъжност, или тяхното изменение да е толкова значително, че новата им съвкупност и изискванията за тяхното осъществяване да налагат извод за качествено нова длъжност. Безспорно е, че заеманата от жалбоподателя преди съкращаването му длъжност продължава да съществува, като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с новата длъжностна характеристика. На следващо място, с оглед задължителните указания дадени от касационната инстанция, съдът не е взел предвид, че видно от приетата по делото като доказателство заповед 8121К-2221/28.02.2024 г. (л. 141) на длъжността началник на сектор Поддръжка и ремонт на транспортна техника , в отдел Автотранспортна дейност при ДУССД-МВР по новия щат е назначен (преназначен) служител на 01.03.2024 г., от което се установява, че тази длъжност е била вакантна към датата на прекратяване на правоотношението с В., а и след това. Според настоящия съдебен състав, административният орган е упражнил превратно своята оперативна самостоятелност, като е избрал да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателя. Действително, за органа по назначаването не съществува задължение да предложи на служителя, чието длъжност се съкращава друга подходяща, но това не го освобождава от задължението да упражни правомощията, предвидени в закона по добросъвестен и разумен начин още повече, че смисълът на съкращението е да се оптимизира дейността като функциите и задълженията се изпълняват от по - малко на брой, но по - квалифицирани служители. Издавайки заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, административният орган недобросъвестно е упражнил своята оперативна самостоятелност. С издаване на оспорената заповед е нарушена и целта на закона, тъй като действията на органа по назначаването не са насочени към оптимизиране на дейността чрез възлагане на служебните функции на по-малко и на по-квалифицирани служители, което е смисълът на съкращението, а към освобождаване от длъжност на професионално подготвен служител при наличие на свободни щатни бройки, с функции, сходни на изпълняваните от служителя, чието правоотношение е прекратено. С оспорения административен акт безспорно правата и законните интереси на жалбоподателя са засегнати в степен, която не съответства на целта на закона. Несъответствието на административния акт с целта на закона е друго самостоятелно основание за отмяната му. Съобразно изложеното следва да се приеме, че в случая изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за прекратяване служебното правоотношение на В. не са спазени, съответно налице е основанието по чл. 146, т. 5 АПК за отмяна на оспорената заповед. Релевантните за издаване на обжалвания административен акт юридически факти, с които правната норма свързва последицата на едностранното прекратяване на служебното правоотношение, не са осъществени, което се подкрепя от представените по делото доказателства. При това положение, съдът е достигнал до неправилен извод за законосъобразност на оспорената заповед за съкращаване на длъжността на В. по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл като извършено в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона. Постановеният административен акт е незаконосъобразен и като го е оставил в сила решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесната заповед - отменена. Налице са отменителните основания на чл. 209 т. 3 АПК, решението като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в размер на 3140 лв., съгласно представен списък. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав