Решение № 15098 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6997/2018 г.

Решение № 15098 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6997/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Богданов, чрез процесуални представители, против решение № 1796 от 20.03.2018 г., постановено по адм. д. № 9600/2017 г. по описа на Административен съд София-град.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски.

В касационната жалба е направено искане от касатора за отправяне на преюдициално запитване до СЕС със следните въпроси:

1. Представлява ли отказът от провеждането на преговори с граждани, чиито имот се отчуждава за обществена нужда-изграждането на път, проява на дискриминация относно цената/размерът на обезщетението/, след като с други лица по идентични отчуждавания за непосредствено съседни имоти са провеждани такива преговори с единственото съображение, че се касае до различни преписки?

1. Представлява ли дискриминация и може ли да се обоснове допустимостта на такава дискриминация оценката на два съседни имота само поради обстоятелството, че отчуждителните производства са по две различни преписки, но и двете касаят изграждането на пътна инфраструктура?

1. Представлява ли дискриминация отказът на административния орган да приеме обезщетенията, по които непосредствените съседи са сключени спогодби и така е определена цената на пазарни аналози?

Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител в писмено становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Ответникът – Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и възразява срещу искането за отправяне преюдициално запитване до СЕС. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Подобни съображения излага в писмена защита. Не претендира разноски.

Ответникът Министерски съвет на РБ, чрез процесуален представител в писмено становище и в СЗ оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Смята отправеното искане за преюдициално запитване до СЕС за неоснователно. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Ответникът Министърът на финансите, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Смята отправеното искане за преюдициално запитване до СЕС за неоснователно. Не претендира разноски.

Ответникът Министърът на регионалното развитие и благоустройството, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята отправеното искане за преюдициално запитване до СЕС за неоснователно.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София-град отхвърля жалбата на К. Богданов /конституиран на мястото на починалия в хода на производството подател на жалбата В. Богданов/, против решение № 283/25.07.2017 г., на КЗД - трети специализиран заседателен състав, по преписка № 45/2016 г., с което по оплаквания на В. Богданов за дискриминация по признак "лично положение", КЗД:

-установява, че посредством отказа за сключването на споразумение с жалбоподателя В. Богданов в рамките на адм. д. № 7921/2015 г. по описа на ВАС на РБ, Министърът на финансите, Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Министерският съвет на РБ представляван от министър-председателя, и Агенция "Пътна инфраструктура", представлявана от председателя на управителния съвет, не са извършили дискриминация спрямо В. Богданов.

• оставя без уважение жалба с вх. № 44-00-ЗЗ/08.01.2016 г., и допълнение с вх. № 44-00-313/29.01.2016 г., подадени от В. Богданов.

Решението на АССГ е валидно и допустимо и правилно като краен резултат, но по различни от изложените от съда съображения.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Производството пред КЗД е образувано по реда на чл. 50, т. 1 ЗЗДискр, при спазване изискванията на чл. 54 – 64 ЗЗДискр. На основание определение № 3114/02.06.2016 г. по адм. д. № 4752/2016 г. на АССГ, с разпореждане е възобновено производството по предходно образуваната по жалбата на Богданов преписка № 45 по описа на КЗД, разпределена от председателя на КЗД на състав, който е определил между членовете си докладчик. На страните е дадена възможност да се запознаят със събраните доказателства и да представят писмени становища. Изготвен е доклад-заключение от докладчика и преписката е представена на председателя на състава. Проведени са открити заседания, за които страните са призовавани редовно, а решението е прието при наличие на изискуемото от закона мнозинство.

Макар да не споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, настоящият съдебен състав приема, че не са налице елементите от фактическия състав на сочената от касатора форма на дискриминация в жалбата пред КЗД.

От прочита на същата е видно заявена пряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр по признак "лично положение" спрямо В. Богданов. От събраните по делото доказателства не се установява да е налице обоснованата от касатора форма на дискриминация, осъществена спрямо него по посочения защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. от Министерски съвет на РБ, Министърът на финансите, Агенция "Пътна инфраструктура и Министърът на регионалното развитие и благоустройството.

При наведените твърдения в жалбата до КЗД, оспорващия не е установил факти, чрез представяне на съответните доказателства, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, предвид разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. Не е установено, че принципът на равно третиране спрямо В. Богданов е бил нарушен сравнимо и спрямо посочените от същия субекти.

Касаторът не се е намирал в положение на по-неблагоприятно третиране на основата на негово качество, попадащо под квалификацията "защитен признак", отколкото е, било е, или би било третирано друго лице в сравнима ситуация /при сравними сходни обстоятелства, съгласно дефинираното в ал. 1 на чл. 4 от ЗЗДискр./.

Защитените признаци са легално дефинирани лични/обществени качества, винаги свързвани с наличието им в дадено лице /субект/, което наличие е изключено ex lege да бъде предпоставка за различно третиране на това лице с оглед реализиране на негови права или изпълнение на задължения, сравнимо с друго лице, у което тези качества отсъстват. Сравнителят се дефинира като субект, намиращ се при същите обстоятелства като дискриминираното лице, но третиран различно именно защото не е носител на защитения признак.

В конкретния случай касатора е заявил качество "лично положение", но видно от твърденията му това качество както пред с жалбата до КЗД, така и в жалбата пред първоинстанционния съд, е изведено като "собственик на имот, който е отчужден/или намиращ се в процедура по отчуждаване/ за обществена нужда". Същевременно е посочил, че дискриминацията се изразява в по-неблагоприятно третиране в сравнение със съседни собственици на идентични имоти, включително гранични.

Видно е, че касатора възприема съседите собственици на идентични с неговите недвижими имоти, подлежащи на отчуждаване, като други лица, разгледани в сравнима сходна ситуация по см. на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., при което смята, че различния подход на визираните от него дискриминатори спрямо съседите- собственици, изразен в отказ за водене на преговори и сключване на споразумение с Богданов за изплащане на определена по-висока цена на обезщетение за отчуждените имоти, е проява на пряка дискриминация спрямо него.

Лицата-съседи, собственици на идентични недвижими имоти с тези на Богданов обаче са носители именно на сочения защитен признак, т. е. те притежават същото качество "собственик на имот, който е отчужден за обществена нужда" и следователно не са лица, намиращи се при същите обстоятелства като дискриминираното лице, но третирани различно защото не са носители на защитения признак.

При недоказване от касатора на този елемент от фактическия състав по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. се обосновава извода за липса на пряка дискриминация осъществена спрямо В. Богданов по визирания признак.

Съобразно конкретиката на казуса разбираемо е желанието на жалбоподателя да постигне икономически най-благоприятен за себе си резултат при провеждането на отчуждителни процедури спрямо собствените му недвижими имоти, но евентуалното постигане на този резултат следва да се извършва по реда на съответните административни производства или образуваните съдебни производства по оспорване на издадените в производството по отчуждаване актове. Неблагоприятните последици за касатора от проведените процедури, включително отказа за преговори и споразумение от МРРБ и АПИ, както и неприемането на предложение от касатора за обезщетение в размер на 21 лв/ кв. м. не са резултат от нарушение принципа на равно третиране по см. на чл. 9 от ЗЗДискр., поради което производство пред КЗД по ЗЗДискр е неприложимо за целените от жалбоподателя последици.

Не се кредитират доводите в касационната жалба. Аргументите за неблагоприятно третиране и осъществена дискриминация при наличие на "сходни критерии за обезщетение", относими към съседни имоти в едно и също землище, при еднакво състояние на имота и предлагане и заплащане на различно парично обезщетение, са несъответни на приложимите материалноправни норми на ЗЗДискр и фактите по делото. В контекста на гореизложеното следва да се подчертае, че прякото или непрякото засягане на права и законни интереси, чрез акт, действие или бездействие/неблагоприятното третиране по см. на антидискриминационното законодателство, вкл. съобразно възприетата уредба на пряката дискриминация в редица директиви – Директива 2006/54/ЕС, Директива 2002/73 ЕС и др., е свързано с факта на доказване, че друго лице, което не е носител на защитения признак, получава по-благоприятно третиране в сравнима ситуация /виж. например ЕСПЧ - D. H. and Others v. the Czech Republic (application no. 57325/00) от 13.11.2007./., каквото в процесния случай не е налице.

По отношение искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС:

Касационният съдебен състав намира, че с оглед формулираните въпроси, посочени по-горе, и предвид предмета на правния спор няма основание за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 267 ДФЕС и чл. 628 ГПК, вр. с чл. 144 АПК до Съда на Европейския съюз.

Искането е обосновано от съществуваща според касатора неяснота до каква степен приложимият у нас ЗЗДискр. допуска различното третиране и законът предоставя "свобода на преценка" на държавата, когато извършват оценка при отчуждаване за държавна и обществена нужда на имот собственост на физическо лице, какво различно третиране е пропорционално на легитимната цел, която са избрали. Сочи се практика на ЕСПЧ, в която според касатора по смисъла на Конвенцията въпросът за допустимост на различно третиране е ясно определен, докато такава категоричност в действащия у нас ЗЗДискр. не е налице.

Съгласно разпоредбата на чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс съдът прави запитване до Съда на Европейския съюз, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Анализът на нормата, както и на разпоредбата на чл. 629, ал. 3 от ГПК налага извода, че запитване може да бъде направено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз, относими към конкретния правен спор. Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското право. Последицата от същото ще е неприлагане на противоречащата националноправна уредба по конкретното дело.

В процесния случай нито един от формулираните въпроси от касационния жалбоподател не касае установяване противоречие на националното право с норми на европейското право /такова противоречие изобщо не е посочено и обосновано от касатора в трите поставени въпроса/, а се иска тълкуване от СЕС на правни въпроси, въведени за решаване в първоинстанционното съдебно производство, по които според касатора АССГ е формирал неправилни изводи в обжалваното решение-предмет на контрол от настоящата инстанция.

На основание изложеното съдът приема, че при постановяване на съдебния акт не е допуснато посоченото от касатора нарушение по чл. 209, т. 3 от АПК-противоречие с материалния закон, предвид което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на Комисия за защита от дискриминация за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно и е основателно в размер на 200 лв., предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП.

Следва да бъде уважена и претенцията на Министерски съвет на РБ на разноски - юрисконсултско възнаграждение като своевременно направена и основателна в размер на 200 лв., предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение