Решение № 458 от 26.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 900/2012 г.

Решение № 458 от 26.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 900/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба за отмяна № 1020788/21.05.2012 г., подадена от адв. В. Т. - процесуален представител на В. П. В. от [населено място], против влязлото в сила въззивно решение № 2413/5.04.2012 г. по гр. д. № 16832/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г. о., II-Г въззивен състав, с което е потвърдено решение № I-41-26/4.04.2011 г. по гр. д. № 19813/2010 г. по описа на Софийския районен съд I ГО, 41 състав, с което са уважени предявените от [фирма] -, против В. П. В. обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 422 и чл. 415 ГПК. В молбата за отмяна се твърди, че е налице нарушаване на правилата за призоваване във въззивното производство следствие на което молителят е бил лишен от възможността да участва в съдебното заседание пред въззивния съд, поради невярно отразяване в призовката, че същата му е връчена лично - основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Моли се за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на посочения съд. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от молителя В. В. и процесуалния му представител - адв. Т. Ответникът по молбата за отмяна - [фирма] -, и третото лице - помагач - [фирма] - не заявяват становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата за отмяна, взе предвид становището на молителя и процесуалния му представител, изразени в съдебно заседание и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е подадена в сроковете по чл. 305, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна изчерпателно са изброени в правната норма на чл. 303 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, тъй като то не е предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави визирани в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК. За да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, страната която се позовава на него трябва да е била лишена от възможност да участвува в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, или да не е била надлежно представлявана, както и когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. Твърденията на молителя са за нарушение на съдопроизводствените правила, поради което той е бил лишен от възможност да участва в разглеждането на делото пред въззивната инстанция, изразяващо се в невярно отразяване, че лично му е връчена призовката за съдебно заседание. С оглед обаче правомощията на съда по отмяната, визирани в глава ХХIV ГПК, последният не може да събира доказателства, изискващи назначаването на експертиза. Поради това изложеното в молбата като основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК остава само твърдение. Соченото в молбата за отмяна обстоятелство, че призовката за съдебното заседание пред въззивната инстанция съставлява неистински документ, не попада в сочената от молителя хипотеза. Надлежният съдебен ред за установяване подправка на документ е влязла в сила присъда на наказателния съд, с която е признато опорочаването на доказателствената сила на документа поради извършено документно престъпление. В случаите, когато при условията на чл. 24 НПК, срещу извършителя на деянието не може да се открие наказателно преследване, престъпното обстоятелство следва да е установено в производство по иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК. Поради това единственият начин за доказване на твърдяното в молбата за отмяна е посредством основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2, предложение първо ГПК, за което обаче трябва по надлежния съдебен ред да се установи неистинност на отбелязването в призовката, доказателствата за което не само, че не са представени, но и не се твърдят. Ето защо молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горните съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,