Решение № 8785 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3090/2017 г.

Решение № 8785 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3090/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДОПК) - гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение № 94 от 24.01.2017 г., по адм. дело № 1802/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което по жалба на "И. Д. М. - 2009" ЕООД с ЕИК *********, гр. П., представлявано от управителя Д. Г. М., е изменен ревизионен акт (РА) № Р- 16001615007297-091-001 от 22.04.2016 г., потвърден с решение № 451 от 07.07.2016 г. в обжалваната част за допълнително установените задължения за корпоративен данък, както следва: за 2010 г. е намален от 2 156.37 лв. на 388.92 лв. и лихва от 1 115.82 лв. на 201.27 лв., за 2011 г. е намален от 2 240.25 лв. на 106.77 лв. и лихва от 927.02 лв. на 44.14 лв., за 2012 г. е намален от 6 654.45 лв. на 1 957.52 лв. и лихва от 2 070.62 лв. на 609.19 лв. и за 2013 г. е намален от 2 412.56 лв. на 139.44 лв. и лихва от 505.57 лв. на 29.23 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според подателя й събраните по делото доказателства не оборват изводите на ревизиращия орган за действително извършени доставки по неосчетоводените фактури. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което РА изцяло да се потвърди, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "И. Д. М. - 2009" ЕООД, оспорва касационната жалба и претендира разноски по делото, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на спора пред Административен съд - П. е бил процесния РА, с който в тежест ревизираното лице са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО и лихви за просрочие за данъчни периоди от 2010 г. до 2013 г., както следа: корпоративен данък за 2010 г. 2 156.37 лв. и лихва 1 115.82 лв.; за 2011 г. 2 240.25 лв. и лихва 927.02 лв.; за 2012 г. 6 654.45 лв. и лихва 2 070.62 лв.; за 2013 г. 2 412.56 лв. и лихва 505.57 лв. С обжалваното решение е изменен РА, като определения данък за 2010 г. е намален от 2 156.37 лв. на 388.92 лв. и лихва от 1 115.82 лв. на 201.27 лв.; за 2011 г. е намален от 2 240.25 лв. на 106.77 лв. и лихва от 927.02 лв. на 44.14 лв., за 2012 г. е намален от 6 654.45 лв. на 1 957.52 лв. и лихва от 2 070.62 лв. на 609.19 лв. и за 2013 г. е намален от 2 412.56 лв. на 139.44 лв. и лихва от 505.57 лв. на 29.23 лв. Предмет на настоящият спор е първоинстанционното решение в частта, с която РА е отменен. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. По делото е установено, че през ревизираните периоди дружеството е извършвало дейност в питейно заведение в нает обект - кафе-аперитив в гр. П., ул. "К." ..№.... При ревизията е установено наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК -данни за укрити приходи или доходи. Констатирано е, че ревизираното лице е посочено като получател по неосчетоводени от него фактури за доставени стоки - безалкохолни напитки, кафе, пакетирана захар, спиртни напитки, бира, минерална вода, сладоледени продукти и др. стоки по фактури, издадени от "Примекс АВГ" ООД, "Икон" ООД, "Брадърс и Ко" ООД, "Е. Д." ЕООД, "И. Б." ООД и "Н. Б." АД, като при проверките доставчиците са потвърдили издаването на фактурите, включването им в дневниците за продажби и начисляването на ДДС, както и са заявили доставяне на стоките в обекта на доставчика. Разплащането е извършено в брой. При ревизията е констатирано, че стойността на неотчетените покупки по години е както следва: за 2010 г. са общо в размер на 15 290.32 лв., за 2011 г. са общо в размер на 8 087.49 лв., за 2012 г. са общо в размер на 21 272.48 лв., за 2013 г. са общо в размер на 8 574.45 лв. Органите по приходите са приели, че стоките са реализирани с прилаганата от лицето средна надценка за ревизираните периоди и приели, че не са отчетени приходи от последващите продажби на стоките по години, както следва: за 2010 г. неотчетени приходи общо за 38 730.38 лв., за 2011 г. неотчетени приходи общо за 29 422.29 лв., за 2012 г. неотчетени приходи общо за 87 132.08 лв., за 2013 г. неотчетени приходи общо за 32 385.70 лв. В резултат на това приходните органи са определили основата за облагане с преки данъци, след анализ на обстоятелствата визирани в чл. 122, ал 2 ДОПК. В съдебното производство е изслушана съдебно-графологическа експертиза (СГЕ) и съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). От заключението на вещото лице по СГЕ се установява, че от изследваните 368 фактури на 275 няма положен подпис за получател. По отношение на останалите фактури в експертизата е посочено от кои лица са подписани фактурите. Вещото лице по ССЕ е преизчислило дължимият корпоративен данък за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., като е прието, че ревизираното лице е получило стоките по фактурите, за които в СГЕ е установено, че носят подписи на служител на дружеството. Заключенията са приети без оспорване. При тези фактически констатации, съдът е счел, че липсват доказателства за реално осъществени стопански операции по неподписаните от дружеството фактури, тъй като получаването на стоките не е установено надлежно от администрацията при обосноваване на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Единствено по отношение на подписаните от служители на ревизираното лице фактури е прието, че са налице доставки. Въз основа на заключението на ССЕ, изготвено на база резултатите от СГЕ, съдът е изменил процесния РА, като дължимият корпоративен данък за 2010 г. е намален от 2 156.37 лв. на 388.92 лв. и лихва от 1 115.82 лв. на 201.27 лв.; за 2011 г. е намален от 2 240.25 лв. на 106.77 лв. и лихва от 927.02 лв. на 44.14 лв., за 2012 г. е намален от 6 654.45 лв. на 1 957.52 лв. и лихва от 2 070.62 лв. на 609.19 лв. и за 2013 г. е намален от 2 412.56 лв. на 139.44 лв. и лихва от 505.57 лв. на 29.23 лв. Така постановеното решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Настоящият състав намира, че не са налице допуснатите нарушения, съставляващи касационни основания. Доказването на облагаема доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е обвързано със същия доказателствен стандарт като този, при който ревизираните лица следва да доказват съществуването и реалността на изпълнението на определени сделки, с цел признаване право на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд. Това означава, че освен процесните фактури, следва да се установи наличие на договори, приемо-предавателни протоколи, констативни протоколи, стокови разписки, доказателства за транспорт и всякакви други доказателства за съществуването и реализирането на стопански операции, каквито съдът изследва винаги във връзка с признаване правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото за съществуването на облагаема доставка следва да бъде доказано прехвърляне на правото на собственост върху стоките. След като се касае за продажба на родово определени вещи, органите по приходите е следвало да обосноват констатациите си с доказателства за транспортиране и предаване на стоката. Евентуалните последващи продажби на същата, в резултат на които са били укрити приходи, също са подлежали на доказване. Въпреки писмените обяснения на доставчиците, че стоките, предмет на фактурите, са били транспортирани до търговския обект на ревизираното лице, за реалното извършване на транспорта не са представени надлежни доказателства, включително пътни листа и товарителници, установяващи доставянето на стоката до обект на ревизираното лице. В хода на ревизията не са били събрани и никакви доказателства за реалното предаване на стоката, като приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и др. Подписът на ревизираното лице по принцип не е изискуем реквизит на фактурата от гледна точка на съществуването на данъчен документ по смисъла на чл. 71, т. 1 ЗДДС, но само фактурата не доказва реално предаване на стоките. Фактурирането само по себе си не означава, че е налице доставка на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Освен доказателства за реално извършване на доставките, липсват и всякакви доказателства за последваща реализация на стоките, съответно за получаване на приходи от такава реализация. При събиране на доказателства в тази насока органите по приходите не са спазили принципа на служебното начало и принципа на истинността, задължаващи ги да съберат всички относими към спора доказателства служебно, с цел пълно изясняване на фактическата обстановка. В хода на съдебния процес също не са били ангажирани никакви доказателства в тази насока. Върховният административен съд многократно се е произнасял, че презумптивна доказателствена сила при ревизия по чл. 122 и следващите ДОПК имат само обоснованите констатации на РА, още повече в случаите на укрити приходи, при които се припокриват процесуалните и материално-правни предпоставки за процесното облагане. По тези съображения съдебното решение в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Според изхода на делото на ответника по касацията следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение, заплатени в брой съгласно договор за правна защита и съдействие. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение