Решение № 4482 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9095/2014 г.

Решение № 4482 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9095/2014 г., III о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Спас Стоилов Иванчев от гр. София, кв. "Орландовци", ул. "Мара Бунева" № 100 срещу решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София, в частта му относно поземлен имот с идентификатор 68134.8698.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Столична община, целият с площ 6281 кв. м., от който се отчуждават 3686 кв. м., като е определено парично обезщетение в размер на 59 282 лв. Жалбоподателят поддържа, че определеното обезщетение е незаконосъобразно като несъответстващо на пазарните цени на имотите в кв. "Орландовци", които са значително по-високи. Претендира за отмяна на решението в частта за определеното обезщетение и увеличаване на същото в съответствие с пазарната цена на имота. Ответникът - Министерски съвет на Република България претендира жалбата да бъде отхвърлена. Заинтересованите страни - Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" молят жалбата да бъде отхвърлена. Заинтересованите страни Мария Стоянова Найденова, Стоил Величков Стоилов, Александър Величков Стоилов, Киряна Атанасова Иванова, Павлина Цветанова Георгиева и Красимира Цветанова Ангелова изразяват становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: С решение № 302 от 20.04.2012 г. на министър-председателя на Република България, пътят "Северна скоростна тангента" в участък "о. п. София-запад - о. п. София -изток", като част от Трансевропейски транспортен коридор № 10 е обявен за обект с национално значение - републикански път. С писмо № 04-19-198/11.12.2013 г. до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" направил искане за внасянето на предложение до Министерския съвет на Република България за отчуждаване за държавни нужди на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София, обявен за национален обект по силата на решение № 302 от 20 април 2012 г. на Министерския съвет на Република България. В писмото се посочва, че за трасето е изработен парцеларен план, засягащ землища на територията на Столична община: квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиянци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна. Подробният устройствен план - парцеларен план на обекта бил одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-14-2374/24.09.2012 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството. Към писмото са приложени: подробен устройствен план - парцеларен план, заповед за одобряване на плана, актуални скици, финансова обосновка, доклад за определяне на обезщетенията за отчуждените имоти. За имотите-предмет на отчуждаване е изготвена експертна оценка от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение. Засегнатите територии са разделени на две части: част I - имоти и части от имоти, попадащи в подробен устройствен план - парцеларен план за обекта, част II - имоти и части от имоти, попадащи в регулационния план на София, местността "НПЗ "Илиянци-изток" и местността НПЗ "Илиянци-запад". С доклад от 19.12.2013 г. до Министерския съвет на Република България министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София. С решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България, прието на заседание по протокол № 52 от 21 декември 2013 г., за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 +100 на територията на област София, са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, намиращи се в землището на София, квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиянци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна, подробно описани в приложението по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Предмет на оценката, възприета в решението на Министерския съвет, са поземлени имоти в земеделски и урбанизирани територии, част от територията на Столична община. Оценката е възложена на оценител от Агенция "Пътна инфраструктура" с договор № РД-37024 от 13.09.2012 г., поради което, на основание § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, в случаите, когато е възможно определянето на пазарна цена, тя трябва да е осреднената цена от цената на всички възмездни сделки с имоти, сключени в срок от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката или в периода 13.09.2011 г. - 13.09.2012 г. Съобразно този законоустановен период е неоснователна претенцията на жалбоподателя, включително посочената от него задача на съдебно-оценителна експертиза, за изследване на пазарни аналози през последните 2 - 3 години. Съгласно приложението от РМС № 811/21.12.2013 г., раздел "Землище Орландовци, земеделска територия" се отчуждава имот с идентификатор 68134.8698.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри с площ на отчуждаваната част 3686 кв. м. и площ на целия имот 6281 кв. м., собственост на Стоил Найденов Иванчев. Правото на собственост върху имота е възстановено с решение № 72 от 19.09.1994 г. на Поземлена комисия община "Сердика" гр. София в полза на наследниците на Стоил Найденов Иванчев. Не е спорно по делото, че жалбоподателят Спас Стоилов Иванчев е негов наследник (удостоверение за наследници № 615/14.04.2009 г. на СО - район "Сердика"). Представена е скица № Ф00315 от 03.04.2007 г. на Общинска служба "Земеделие и гори", в която е посочено, че начинът на трайно ползване на имота е "нива". В хода на административното производство е изготвена експертна оценка от независим оценител, съгласно която в землището на кв. Орландовци приетият ПУП - парцеларен план засяга части от 21 броя имоти в земеделска територия по ККР. Според оценителя са налице три пазарни аналози - сделки с юридически лица, отнасящи се до поземлени имоти в земеделска територия, което е довело до определяне на осреднена цена за землището съгласно чл. 32, ал. 2 и ал. 4 ЗДС. Получената осреднена цена за имоти в близост до отчуждавания - землище Орландовци съгласно § 1а, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС на база предоставени от Служба по вписванията - гр. София пазарни аналози, е определена на 16 083 лв./дка. Съобразно тази осреднена оценка равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от процесния имот от 3686 кв. м. е определено на 59 282 лв. Приложени са три броя нотариални актове (НА) № 35 от 12.06.2012 г., № 114 от 2.07.2012 г. и № 07 от 7.03.2012 г., с които физически лица продават на "Камъни и пясък" ООД недвижими имоти - ниви, находящи се в землището на кв. "Орландовци" по кадастралната карта При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Оспореното по делото решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България е взето от компетентния административен орган по чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), тъй като отчуждаването на имотите - частна собственост е предназначено за изграждането на национален обект, в който случай отчуждаването се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, както е процедирано в конкретния случай. Същото е със съдържанието, посочено в чл. 34б от ЗДС, визирана е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, стойността на обезщетението и техния собственик. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението, посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС, които от своя страна са направили предложение за отчуждаване на имотите до Министерски съвет на РБ с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Релевантният период е една година назад от датата на възлагане, която в случая е 9.05.2013 г., видно от представения договор. Оценката е изготвена през месец декември 2013 г., когато е внесено искането за отчуждаване в Министерски съвет, т. е. същото е в тримесечния срок по чл. 34а, ал. 4, т. 3 ЗДС. При така установеното се налага извод, че решението на МС за отчуждаване на части от процесните имоти, в това число и относно определеното обезщетение, е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му. Спорът е относно размера на определеното за отчуждения имот парично обезщетение. Отчуждаването на имоти и части от имоти, собственост на физически или юридически лица, за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се извършва след предварително и равностойно обезщетение /чл. 32, ал. 1 ЗДС/. Изискването за предварително и равностойно обезщетение е съществено за принудителното отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди и следва от конституционния принцип по чл. 17, ал. 5 от Конституцията. Съгласно мотивите на решение № 6 от 4 юли 2006 г. по конституционно дело № 5 от 2006 г. според Конституцията равностойно парично обезщетение ще е това, което позволява на засегнатия от отчуждаването собственик да получи адекватна обезщета. Основният смисъл се състои в това, по какъв начин и към кой момент да се определи размерът на обезщетението, така че то да съответства на стойността на отчуждения имот. Съобразно решението на Конституционния съд чисто пазарният принцип за установяване равностойността на един имот би могло да бъде постигнат само ако този имот бъде предложен за продажба на свободния пазар. Трябва да се има предвид пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар, какъвто е смисълът на законовите разпоредби на чл. 32, ал. 2 и ал. 3 и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, съдържащи легална дефиниция на понятието "пазарни цени". Според § 1а, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, равностойно парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Неоснователна е претенцията на жалбоподателя за определяне на размера на обезщетението по офертни цени или по други начини, които не са определени "по реда на този закон" по смисъла на цитираната законова разпоредби. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания (чл. 32, ал. 2 ЗДС). Според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии на транспорта /чл. 7, ал. 1 ЗУТ/. Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и за земеделски територии може да бъде съгласно чл. 8, т. 2 ЗУТ - за обработваеми земи (ниви, овощни и зеленчукови градини, лозя, ливади и други) и необработваеми земи (пасища, скатове, дерета, оврази и други). В територии без устройствени планове предназначението на поземлените имоти до влизането в сила на плановете се определя от фактическото им използване, освен ако използването противоречи на закон /чл. 9, ал. 2 ЗУТ/. В случая имотът е възстановен като земеделска земя и съгласно приложените документи е с начин на трайно ползване - нива. Този извод не се променя от представеното от жалбоподателя удостоверение изх. № 94-00-399 от 17.02.2015 г. на ГИС - София, съгласно което по данни от Общия устройствен план (ОУП) на София процесният имот попада в "урбанизирани територии и земеделски територии". Издаденото удостоверение е с неясно съдържание, в противоречие с другите доказателства по делото и от него не следва категоричен и несъмнен извод, че имотът попада в урбанизирана територия. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закон за устройството и застрояването на Столичната община /ЗУЗСО/ общият устройствен план на Столичната община обхваща територията на градския и на околоградския район. Околоградският район обхваща територията, попадаща между границите на гр. София и административно-териториалните граници на Столичната община (чл. 6, ал. 1 от ЗУЗСО). В околоградския район се обособяват следните групи устройствени зони, територии и самостоятелни терени, включително посочените в удостоверението на ГИС София: група земеделски устройствени зони. От съдържанието на представеното удостоверение изх. № 94-00-399 от 17.02.2015 г. на ГИС - София не следва, че имотът е в урбанизирана територия. В удостоверението общо са посочени групи имоти и начинът им на застрояване съгласно ОУП на София, регулиращ устройството и застрояването на Столична община /чл. 1 от ЗУЗСО/. Конкретното предназначение на процесния недвижим имот се определя с подробния устройствен план /не с ОУП/, а при липса на такъв - от фактическото ползване. Съгласно представената скица № Ф00315 от 3.04.2007 г. имотът е с начин на трайно ползване: нива и по своето предназначение е земеделска територия. Този извод се потвърждава от поясненията на вещото лице Жулиета Господинова в съдебно заседание на 9.02.2015 г. Твърденията на жалбоподателя, че имотът попада в урбанизирана територия са неоснователни, недоказани и не биха довели до различен извод относно спорния въпрос за размера на паричното обезщетение с оглед законовата му определеност по чл. 32, ал. 2, § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС. Пазарни цени по смисъла на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Разпоредбата въвежда изискването една от страните по сделките да е търговец, поради което са неоснователни претенциите на жалбоподателя за включване в пазарните аналози на сделки между физически лица. За проверка на материалната законосъобразност на решението в обжалваната част по делото е приета съдебно-оценителна експертиза, която потвърждава наличието на пазарни аналози по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗДС и размера на определеното от административния орган обезщетение съобразно тях. При липса на доказателства за други пазарни аналози за определяне на равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 и § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС следва да се приеме, че административният орган правилно е определил обезщетението за имота. Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2 АПК оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно, съобразно обсъдените доказателства. Водим от горното Върховният административен съд, състав на Трето отделение,