Решение № 4303 от 24.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител ст. юрисконсулт Москова, против решение 56/4.04.2022 г. по адм. д. 385/2021 г. по описа на Административен съд - Сливен. Иска отмяна на решението като неправилно поради материална незаконосъобразност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развити са съображения за законосъобразност на уведомителното писмо, което е мотивирано в достатъчна степен, а подробни мотиви са изложени в становище в открито съдебно заседание пред съда, като е поискано съдът да даде възможност на Р. Колева да се запознае със съображенията. Изслушана е СТЕ, която доказва тезата на административния орган. Позовава се на ТР 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна Р. Колева не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Сливен е образувано по жалба на Р. Колева против Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с изх. 02-200-6500/10887 от 5.08.2021 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, с което са извършени намаления на суми по заявени схеми. С обжалваното решение административният съд е отменил УП с изх. 02-200-6500/10887 от 5.08.2021 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" София, в частта, с която е отказано оторизиране на суми общо в размер на 38 601, 74 лв. по СЕПП, СПП, СП /основна/ СП/други/, схема за плащания на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда- зелени директни плащания и СЗ- КЛЧ и е върнал делото на органа за ново разглеждане и произнасяне. За да постанови отменително решение, административният съд е развил правни изводи за издаден от компетентен административен орган административен акт, но при допуснато нарушение на изискванията за мотивиране по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за посочване на фактически и правни основания за издаването на акта. От оспореното УП не може да се изведе волята на административния орган относно приетите за установени от него факти и мотивите за отказа за финансиране. Съдът е обсъдил пояснителната информация към отделните колони в УП след извършени проверки за допустимост на площи между заявените и предоставените данни от МОСВ и МЗ, обяснените понятия "финансова дисциплина", "линейно намаление" и т.н., но е посочил, че за случая конкретни обстоятелства не са изложени от административния орган, освен това не се е справил и с доказателствената тежест по чл.170, ал.1 от АПК. Съдът е посочил, че заключението на вещото лице не може да санира липсата на мотиви и не е ценил същото, защото в УП няма съображения за начина на формиране на намаленията, площите, отговарящи на условията за подпомагане по всяка схема, колко е наддекларираната площ, какъв е процентът на наддекларирането, за които точно площи са извършени корекциите по всяка схема. Посочил, че е недопустимо излагането на фактически и правни основания за издаването на акта в съдебна фаза с депозиране на писмено становище. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Уведомителното писмо на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ - София по своя характер е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Неоснователни са твърденията на касатора, че липсата на конкретни фактическите и правни основания в УП е пропуск, саниран с излагането им в писмено становище в открито съдебно заседание на 25.01.2022 г. В УП административният орган е посочил конкретно какви са поисканите суми по отделните схеми/мерки, оторизираните суми и намаленията за кампания 2019 г., но няма мотиви защо са намалени конкретни суми по конкретните схеми. Съгласно ТР 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая УП е оспорено направо пред съда. Конкретни съображения за постановения отказ няма, а допълнително изложените мотиви в хода на съдебното производство от процесуалния представител на издателя на УП не изпълнява изискването на закона. Недопустимо е излагането на мотиви към акта, в придружителното писмо до съда или в писмена защита в съдебното производство. Налице е съществено нарушение на правилата за мотивиране на оспорения административен акт, което е основание за отмяната му /виж в същия смисъл решения по адм. д. 6646/2022 г. на ВАС, адм. д. 2528/2022 г., адм.д. 6292/2022 г. по описа на ВАС, пето отд./. Като е отменил частично УП съдът е постановил законосъобразен съдебен акт. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения. Като валидно, допустимо и правилно съдебното решение следва да се остави в сила. Ответната страна не претендира разноски. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение