Решение № 2793 от 21.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7700/2019 г.

Решение № 2793 от 21.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7700/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на М. К. от [населено място], К. Л. от [населено място] и А. Л. от [населено място], [държава], чрез процесуалния им представител адв. Калчев, срещу решение № 939 от 23.04.2019 г., постановено по адм. дело № 1986/2018 г. на Административен съд – гр. П., с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № 180 А1042 от 17.05.2018 г. на Кмета на Община П. за отказ да се разреши изработването на проект за изменение на подробен устройствен план - плана за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) за ПИ идентификатор № 56784.531.1748 по кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр. П., попадащ в обхват УПИ I – за жилищно строителство, част от кв. 11, гр. П. и с което решение жалбоподателите са осъдени да заплатят разноските по делото. В касационните жалби жалбоподателите твърдят неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че съдът не е обсъдил в цялост представената административна преписка и необосновано не е кредитирал приетата по делото тройна СТЕ, а се е позовал само на приетата единична такава. Твърдят, че са били налице предпоставките за разрешаване на започване на процедура по изработване на ПУП – ПРЗ, както и неправилно приложение на нормата на чл. 19, ал. 3 от ЗУТ досежно предложената регулация на имота. Твърдят и неправилност на изводите на съда досежно наличието на предпоставките да се разреши изработване и на план за застрояване на имота. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя отказът за разрешаване на изработването на проект на изменение на ПУП – ПРЗ. Претендират разноски в размер на заплатената държавна такса и за един адвокат. Ответникът Кметът на община П. с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни – адресати на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови оспореното решение АС – гр. П. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, като при издаването й е спазено изискването за форма и реквизити и не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е и че оспорената заповед е материално законосъобразна. Съдът е приел, че в настоящия случай предмет на процесното изменение е образуването на нов УПИ, чрез отделянето на ПИ идентификатор № 56784.531.1748 от УПИ I – за жилищно строителство, кв. 11 на гр. П., като по отношение на това изменение е приел, че е неприложим чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, тъй като не се касае за първа регулация, а е приел приложимост на чл. 22 от ЗУТ, тъй като е изложил съображение за това, че се касае за територия, отделена за "комплексно застрояване", поради това е приел, че досежно изменението на плана за застрояване са приложими разпоредбите на чл. 22 от ЗУТ по отношение на параметрите на застрояване, правилата и нормативите на разположение на сградите, включително допустимите отклонения – чл. 22, ал. 6 и чл. 32 от ЗУТ във връзка с Приложение № 2 към чл. 81 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. Приел е освен това, че в случая е налице противоречие между ОУП и предложените два варианта за изменение на ПУП, тъй като с предложенията е поискано одобряването на плътност на застрояване – 60% за имота, Кинт – 3, като за зона "Жс" при предвидена по ОУП зона – "Жг", като е посочил, че това предложение изисква и изменение на ОУП, което със заявлението не е предложено. Приел е и че с предложенията са допуснати намалени отстояния по-големи от законово разписаните, тъй като е посочил, че дори да се приложи хипотезата на чл. 36, въпреки, че изменението не е процедирано по този ред, тъй като не е представен изработен РУП, отстоянието между съществуващия в УПИ I – шест етажен блок да имота на жалбоподателите и предвиденото нова застрояване е приел, че следва да е най – малко 18, 2 м., а в предложенията то е по-малко. По отношение на вторият предложен и обсъден в оспорената заповед вариант, предвиждащ свързано застрояване за новообразувания УПИ II – 1748 отново е приел, че одобряването е недопустимо, тъй като е в противоречие с чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, поради липса на изискуемото отстояние до западната странична граница на урегулирания имот. Приел е и че при този втори вариант отново не са спазени изискванията и устройствените показатели за зона "Жг", в която се намира имота, като същите са превишени с посоченото в предложението изискане за застрояване за зона Жс, като отново е посочил, че процедирането на такова предложение изисква и изменение на ОУП. По тези съображение е приел, че са били налице предпоставките за постановяване на отказ, приел е оспорената заповед за законосъобразна и е отхвърлил оспорването й. Оспореното решение е неправилно. Съдът неправилно е определил предмета на спора. В конкретния случай не се касае за изменение на ПУП – ПРЗ, както е приел съдът, а за разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Касае се за мотивирано предписание по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, което е административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ и подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗУТ "Лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината", а съгласно ал. 2 на разпоредбата "Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му". Това е предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за ПУП, дори не е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ. В конкретния случай е направено искане по чл. 135, ал. 1 с представени две скици – предложения по ал. 2 на разпоредбата, като преценката е за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв е наличен. При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт. Релевантните факти са установени правилно и по отношение на тях не е налице спор между страните. Поземления имотът на касационните жалбоподатели попада в границите на УПИ І - "За Жилищно строителство", кв. 11 по действащия ПУП, одобрен през 1984, като съществуващата в имота сграда на жалбоподателите по този план е предвидена за запазване и съществува и до момента. Впоследствие им е била възстановена собствеността и върху поземления имот, който е нанесен в действащата кадастрална карта за района с идентификатор № 56784.531.1748. По действащия ОУП на гр. П., одобрен през 2007 г., процесният имот попада в устройствена зона "Жилищна зона с преобладаващо високо застрояване" (Жг). Неправилен е извода на съда, а и на административния орган в оспорената заповед за това, че след като имота на жалбоподателите попада в зона Жг, предвидена за високо жилищно застрояване с височина на сградите над 15 м., то предложеното такова Жс – за следно или ниско жилищно застрояване е в противоречие с ОУП. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. "С общ устройствен план на град или селищно образувание с национално значение за територии, за които се определя общ (преобладаващ) режим на устройство на обединените в тях поземлени имоти, могат да се определят следните типове устройствени зони и техните разновидности съгласно наредбата: 1. жилищни, означени като (Ж)". Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 3 от посочената Наредба "Съобразно характера на устройство и застрояване жилищните територии могат да се отнасят към следните разновидности на устройствена жилищна зона по чл. 6, ал. 1, т. 1: т. 3. с преобладаващо застрояване с голяма височина (над 15 м), означена като (Жг)". Видно от посочените разпоредби ОУП определя вида на зоната дали ще е за жилищно строителство, за обществено обслужване, за производство или друг вид. В случая зоната по ОУП е определена за жилищно строителство, за каквото е и поискано разрешение да се изработи изменение на ПУП. Съобразно чл. 16, ал. 1, т. 3 от Наредбата съответните зони Жм – за ниско, Жс – за средно или Жг – за високо строителство, определят преобладаващото застрояване в зоната, като това не означава, че цялата зона в случая следва да е застроена само със сгради с високо такова при зона Жг. Като в тази връзка ограничените да не бъдат превишавани показателите по чл. 19 за съответната зона, т. е. налице е ограничени за повече от нормативно допустимото, но не и за предвиждане на застрояване с по-малки от допустимите параметри. Т. е. в случая не може да се приеме наличие на противоречие между поисканото изменение на ПУП с ОУП. Освен това дори да се приеме наличие на такова, то същото би било основание за административния орган да даде указания на жалбоподателите за коригиране на предложението си в съответствие с чл. 134, ал. 3 от ЗУТ и в случай на неизпълнение едва тогава биха били налице предпоставки за отказ. В настоящия случай обаче с представените скици, приложени към искането за разрешаване да се изработи изменение на ПУП са посочени параметри в допустимите за зоната граници, а именно Пзастр. 60 % при допустими за зоната съобразно чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. от 30 до 80 %. Неправилен е извода на съда за приложимост на чл. 22 от ЗУТ, тъй като не са налице доказателства по делото, че зоната, в която се намира имота е била отредена за жилищен комплекс. Т. е. не е налице предпоставка за отказ по тези показатели. По отношение на останалите, посочени в заповедта основания за отказ, а именно, че не отговарят на изискванията на Приложение № 2 от Наредба № 7 от 2003 г., същите не са относими към това производство, а са предмет на производството по изработване на изменение на ПУП, включително при съобразяване на разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗУТ, както и при спазване на разпоредбата на чл. 36 от ЗУТ, включително с изработване на работен устройствен проект, при който се котират и височините на новопредвидената сграда и отстоянията до съседните такива. Тези параметри обаче не са предмет на проверка, както и не е налице законово изискване същите да са включени в искането, при разрешаване да се изработи проект за изменение на ПУП. В настоящата процедура по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, както беше посочено следва да се установи дали искането е допустимо съобразно правилата по устройство на територията, т. е. дали е допустимо въобще да се изработва изменение на ПУП за територията и съответства ли на ОУП. Касае се за предварително производство по допускане да се изработи изменение на ПУП, а не до производството по изменение на самия ПУП, при изработването на който съответно вече следва да бъдат съблюдавани горните параметри, включително да се изработи РУП. В нарушение на АС – гр. П. не е направил разграничение между двете отделни производство – по разрешаване на изработването на проект за изменение на ПУП и одобряване на изменение на ПУП, като в тази връзка е достигнал до неправилни изводи досежно наличието на основания за отказ, като не е съобразил относимите към спора материално правни норми. Поради това необосновано е приел законосъобразност на оспорената заповед. По изложените съображения решението на АС – гр. П. следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което да се отмени заповед № 180 А1042 от 17.05.2018 г. на Кмета на община П., а административната преписка следва да се върне на административния орган за ново произнасяне. Предвид изхода на спора е основателно искането на касаторите за присъждане на разноски, които и като доказани в претендирания размер, който е минималния по Наредба № 1 от 2004 г. за представителство по дела по ЗУТ, следва да бъдат уважени както са поискани. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски в тази връзка е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение